юли 19, 2018, 02:33:31 pm

Автор Тема: Принцип на Енантиодромията. Равновесие без колапс?  (Прочетена 234 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 09:25:43 am
Основното психологическо правило е, че ако една нагласа добие доминиращо положение, нейната противоположна нагласа се отрича, изтиква се в несъзнаваното и там става малоценна. Ала в несъзнаваното животът не спира, там потиснатото гледище започва да оказва скрито въздействие. Докато, рано или късно, не преобърне нещата. Това преобръщане се нарича енантиодромия.
От това следва, че всеки психичен процес, който се развива едностранчиво или е проявен в прекалена степен, предизвиква неизбежно проява на друг процес, който да го компенсира.

Когато едно нещо е прекалено, то се превръща в своята противоположност. Напълно възможно е да прекалим с нещо хубаво. Дори когато придобивките и усилията ни са прекалени, те приемат качествата на своите противоположности – пацифистите се превръщат във военни, бойците за свобода се превръщат в тирани, помощта става пречка.

Хераклит е открил този закон, като регулиращата функция на противоположностите. Нарича това енантиодромия, което според него означава, че в един момент всичко преминава в своята противоположност - "Преходът от утро към следобед", е преоценка на предишни ценности. Налага се да се прозре стойността на противоположното на нашите по-ранни идеали и модели, за да се осъзнае заблудата в досегашното ни убеждение.

Проблемът за противоположностите за Юнг е "присъщ на човешката природа закон". "Психиката е саморегулираща се система." "Няма равновесие и саморегулираща се система без противоположности".

Затова, когато една система, образно казано, започва да боледува, тя веднага търси механизми да си върне, компенсира автономността, сиреч енергията, чрез противоположно поведение, чрез противоположен модел на рефлексия. И всичко това има за цел да възстанови равновесието.
Защо правя тази тема, защото си задавам следния въпрос: За мен има един проблем - ако този процес е вечен (принципът на енантиодромията), и всяка една противоположност трябва да се заменя с друга, само и само да получи живителна сила, за да съществува, то трайното равновесие е невъзможно.
Какво мислите вие?
« Последна редакция: март 05, 2015, 09:27:21 am от Мона »