юли 21, 2018, 05:00:54 am

Автор Тема: Сьорен Киркегор - немислимото мислене  (Прочетена 233 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 09:28:31 am
Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата. (Страх и трепет)

Миналата година, се навършиха колко, 200 години от рождението на този велик мъж. Киркегор - човека, дал нова посока на мисълта, поставил индивида в центъра на своите философско-психологически изследвания и постигнал ненадмината и до днес дълбочина на разсъжденията, проникнал в най-фините пластове на психиката и разкрил по неповторим начин тайната на отношенията между човека и Бога, на смисъла на човешкия живот и на призванието на всеки един да се издигне духовно над самия себе си.

Дания, животът не е само там - в Дания, ала кой е мислел, че има и Фарьорски острови, където убиват черни делфини ... Но, някак естествено - те убиха своя най-велик човек, сякаш е делфин от рода Гринди.

Ритуално, ние нямаме подобен субект, но жалим неродените велики мислители, недали нищо на никого, ала забравяйки - нас, пожертваните.
Дания.

Само човекът, поел отговорността за себе си и своя живот, може да направи подобен избор. В този избор Азът се конституира като Аз и полага себе си като ориентир. Така и основното противопоставяне „или-или” ще намери своето решение в това да искаш или да не искаш. Да искаш със страст, означава да избереш доброто. Избирайки доброто, човек избира избора между добро и зло. Едва тогава той може да размишлява над това - кое е добро и кое зло. Или, казано по друг начин, тази безкрайност, изпълнена с противоречия, изградена от несвързани възможности, с помощта на предимно отрицателното движение на отчаянието и предимно положителното движение на покаянието, които с обединени усилия създават приемственост и хармония, тази безкрайност постепенно започва да придобива конкретен облик. По този начин Азът придобива сам себе, като се изтръгва от нищетата на крайното и се устремява към безкрайното. Тук вече не светът го владее, а той (Азът) започва да владее света, като го преодолява. Субективността е истината, пише Киркегор. Индивидът осъзнава себе си не само като иманентно, но и като трансцендентно същество. „В света ще намерите много скърби, но дерзайте: Аз победих света”, казва Иисус.