януари 21, 2018, 02:41:28 pm

Автор Тема: Пиер Абелар. Homo Viator.  (Прочетена 220 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 09:35:47 am
Ако се опитаме да определим с една-единствена дума идиосинкразията на средновековната култура, то най-подходящо би било да се акцентира върху парадоксалността на средновековния мироглед.
Разполовяването на света на полярни противоположности: Небе и Земя, Ад и Рай, Светско и Сакрално, Време и Вечност, Спасение и Гибел, придава на всеки един контекст неизбежна двусмисленост.

По една парадоксална логика, противоположностите не само се взаимоотричат, но се и взаимопредполагат, преживяват се като съсъществуващи и взаимообуславящи се.
Изумително е как в средновековното общество, но и у отделния средновековен човек, съжителството на крайна жестокост и милосърдие, на гордост и смирено самоунижение, на монашеска аскеза и разюзданост, на весело неглижиране на битието, но и на невротичен страх от смъртта.

12-ти век ни предлага един от най-ярките образи на парадоксалността, на битуването на земно и небесно: това без съмнение е магистър Пиер Абелар. Наричан още, странстващият рицар на диалектиката, галският Сократ, великият Платон на Запада, Аристотел на наши дни. Френски философ, богослов и поет. Главните му произведения са История на моите бедствия, Писма, Sic et non (Да и Не), Етика или познай себе си, Християнска теология, Teologica Summi Boni (Въведение в Теологията), Според Абелар универсалиите, независимо дали са реални в себе си и от себе си притежават лингвистична и интелектуална реалност, която ги извежда от тяхно участие в подробностите. Властта, дори когато е съществена е недостатъчна за разбирането на догмата; разумът може да разбере материалния свят чрез аналогии от материалния свят. Класиците на дохристияснската философия са известени от бога и имат мистични представи за християнското учение. Той твърди, че Бог цени намеренията, а не делата.
Специфично и изключително интересно е разглеждането на Божието предопределение от Абелар. Според него, Бог има предопределение за всичко в себе си. Той опрощава постъпката на този, който ще се покае, още преди да я е извършил. Само Бог прави този, който ще съгреши, достоен за милост, като му вдъхва въздишките на разкаянието. Тук е важно бъдещето време. За човека това, че ще извърши грях все още не е ясно. Но Бог го знае. Той има предзнание и прощава греха на този, на когото му предстои да се покае.

Абелар е овещественият тип на философа, на човека, който е избрал битието във философията и с една ужасяваща упоритост отстоява своя избор до края на живота си. За онези, които не знаят, той има трагична съдба*, която ergo, е неминуема последица от именно този избор.

Историята на Абеларовите нещастия, драмата на неговия живот (трагичната му любов към Елоиз) и на неговата мисъл, са изключително поучителни за всеки. Затова и публикувам тази тема, още повече, че съм изкушена от средновековната философия и изобщо от медиавистиката.
Според Абелар, човешкият дух не може да бъде окован дори във време на най-строга регламентираност и схематичност – човекът винаги намира сили да отстоява своята свобода, да прекрачи границите, да бъде битие на пътя.