януари 21, 2018, 02:39:22 pm

Автор Тема: Познанието като Зло  (Прочетена 282 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 10:39:01 am
Невинността никога не е страдание, всяко страдание е вина. (Хегел)

За църквата човекът по природа е зъл, теза, която подкрепя и Хегел. Природата е изходен пункт, който трябва да се преодолее. Но природата на злото е различна. За Християнството първоначалното зло е в Първородният грях. За Хегел историята на Грехопадението е израз на влечението на душата към Бога. Това е израз на скръбта й по собствените й недостатъци. Когато вкусил от дървото на познанието – познанието на доброто и злото! – човек престанал да се усеща напълно задоволен. Но благодарение на Грехопадението, той (Адам) става човек. И Бог каза: „Адам стана един от нас, познавайки доброто и злото”.

Следователно, грехът е само в познанието, а злото е в съзнанието. Самото познание е зло. Грехът е познание на раздвоението, на разрива, в който се познава и добро и зло. Чрез познанието човек постига Бог, но и заради него човек е лишен от щастие. Поради това зверовете не са нито зли, нито добри.
Състоянието на невинност е животинско състояние и затова „Раят е парк, в който има само животни, а не хора”.

Какво мислите вие по този интересен казус?

Използвана л-ра: Хегел (Философия на историята, Феноменология на духа), Фукуяма (Краят на историята)
« Последна редакция: март 07, 2015, 06:39:20 pm от Мона »


Отговор #1 март 07, 2015, 06:35:06 pm
Лесно ли е да си все робот? Да си все конструкция крехка и чуплива.