юли 23, 2018, 12:16:42 pm

Автор Тема: Да сътвориш врага  (Прочетена 254 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 10:50:35 am
В Катилинариите (I,1-10) Цицерон не е имал нужда да обрисува образа на врага, защото е разполагал с доказателства за заговора на Катилина. Но Цицерон сътворява врага, когато във втората реч обрисува пред сенаторите образа на приятелите на Катилина, обграждайки основния обвиняем с техния ореол на морална перверзност:

Индивиди, които живеят при доказани престъпници,
Обвързали се с пропаднали жени, давещи силите си във виното, преситени, окичени с корони,
Намазани с помади, изтощени от съвокуплението,
Бълващи призиви за избиването на честните граждани и опожаряването на града […]
Те са пред очите ви: вчесани, обръснати или с добре подравнена брада, облечени с туники, стигащи до глезените им и с дълги ръкави, загърнати с було, а не с тога ...

Тези „хлапаци“, толкова грациозни и деликатни, са се научили не само как да обичат и да бъдат обичани, да танцуват и да пеят, но също и да размахват юмруци и да вливат отрова.
Морализмът на Цицерон е същият като този на Августин Блажени, който попарва езичниците, защото, за разлика от християните, те пълнели цирковете, театрите и амфитеатрите и организирали оргии. Враговете са РАЗЛИЧНИ от нас и се придържат към обичаи, които са различни от нашите.

Типичен пример за различност, за различен, е ЧУЖДЕНЕЦЪТ. (И в буквален, и в преносен смисъл.)
Още върху римските барелефи варварите са изглеждали брадати и плосконоси, а самото наименование варвари, както е известно, намеква за говорен дефект, а оттам и за дефект в мисленето ...

Въпреки това, още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, които са директна заплаха за нас (както би бил случаят с варварите или бежанците, все едно от името им), а онези, които всеки има интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност, се превръща в признак, в стигма на и за тяхната заплаха.

С развитието на контактите между хората и народите в нов вид враг се превръща не само онова, което е отвън и което демонстрира своята странност отдалече, но и онова, което е вътре, между нас, което днес може да се нарече извънобщностен емигрант (Umberto Eco), който по някакъв начин се държи по различен начин.


Да се опитаме да разберем другия, означава да разрушим клишето, без да отречем или да заличим неговата различност.
От една страна, можем да се разпознаем само в присъствието на един Друг и на това се крепят правилата за съжителството и смиреността.
Но на драго сърце намираме този Друг за нетърпим, защото в известна степен, ние не сме той.

Tака, че превръщайки го във враг, ние си създаваме нашия рай на земята. Тогава се ражда онази компенсаторна зона за сигурност, вид духовно плоскостъпие или пък пустинна равна местност, в която, всеки друг, би бил заплаха от задълбаване и вдълбочаване, каквото навремето е сътворил Тунгузкия метеорит.

Вероятно, островите от предишния ден, винаги ще останат в предишния ден, срещата ще е невъзможна. Струва си да се замисли човек, дали не адът, че това са другите (Jean-Paul Sartre), (разбирай различните), а самото мислене и изнамиране на врагове.