август 19, 2018, 01:07:16 pm

Автор Тема: Ентропията  (Прочетена 308 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 09:24:45 am
Вторият принцип на термодинамиката може да се формулира и така: При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства. Изводът би трябвало да е: каквото и да правим - ентропията ще се увеличава, с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света".

Науката, а и животът изобщо познава два вида системи: отворена и затворена системи: линейна и нелинейна. По презумпция линейната система е предсказуема, за разлика от нелинейната: можем да предвидим какво би могло да се случи с движещо се тяло от точка А до точка Б, но не и с тяло, което образно казано, минава по ексентрична орбита. В едната система властват самоорганизацията и саморегулацията, в другата система, това понятие не съществува. На физически език, нарастването на ентропията се свежда до това, че състоящата се от множество частици изолирана (с постоянна енергия) система се стреми да мине в състояние с най-малка подреденост на движението им. Това е от друга страна, най-простото състояние на термодинамично равновесие, коет одвижение е ентропично или хаотично. Т. е. липсва взаимовръзка между отделните части, енергообменът е прекратен - както с окръжаващата среда, така и вътре в себе си - настъпва термодинамичен колапс.
В тази връзка, ако Вселената е една затворена система, то я очачква термодинамична смърт: древните гърци пишат, че тя е възникнала от Изначалния хаос (където няма нито Божии план, нито изначален теургичен проект), а по съвременната наука - че Вселената отново ще се върне отново там - към изначалния хаос. Като цяло, изводът е печален за тоталния ни живот изобщо: ако вселената еволюира само към хаос - т.е. ако е тотално ентропична, то как е могла да възникне изобщо до сегашното си йерархично битие?

Ако приемем, че Вселената (не живота) е статична, който статичен характер никой не е оспорвал до скоро, дори и Анщайн, и дарвиновата сянка е властвала над учените умове, според която процесът на развитие на флората и фауната се развива прогресивно и еволюционно, с все по-високо ниво на организация и ред, живата природа опълченски се съпротивлява на термодинамичния хаос.
Явно законите на развитието - на неживата и живата природа (условно казано) си противоречат.
Защото Вселената трябва да се увеличава или да се стеснява, ала не и да е статична: решението на уравнението ни отвежда към един закривен, но без граници свят, подобен на външна изкривена повърхност на кълбо, но четиримерно - в сферата на пространство-времето, а законът на Хъбъл принуждава тази сфера постоянно да се разширява.
Голямата грешка на Анщайн, която после се е оказала вярна, е да поправи уравненията - въвежда поправката Линда - сила, като притеглянето, но с обратен знак - т.е. отблъскване, антигравитация, която отблъсква звездите, докато гравитацията се стреми към обратното.
НО, ако Вселената ни изглежда статична и неизменна, на места - тя се разширява, а на други се свива компесаторно; динамична тук, но неизменна другаде.

Мен ме интересува обаче друго: възрастта на вселената е 13.7 млрд. години, но би могла да е и с милиард години повече, заради бавното протичане на въглеродно-азотния цикъл на термоядрени реакции в звездите, каквато е и теорията през последните години. Така или иначе, Вселената се раширява и по всичко личи, че живеем в една отворена система, в един отворен свят, допускащ хаоса. А аз бих добавила и свободата.
И ако не беше така, нямаше да съществуват нито системи като Таро, за които бъдещето е известно, дори и недоказано официално, нито други гадателски практики, в които времето вече е било. Освен това, за което може да се пише безкрайно много, съществува и другият въпрос - за тоталната човешка самота, която в източните религии (в частност на исляма), се приписва на Аллах, а християнските малоазийски култове на непрекъснато възраждащите се божества - линията Адонис-Дионис-Христос, а в съвременната философкса мисъл - на архетипа и на непознатият човек вътре у нас ...
За мен законът на ентропията е универсален, предшестващ философията и езотериката и може би трябва да се благодари на откривателя на този закон - Клаузиус, защото приносът му е велик.