октомври 23, 2018, 07:02:52 am

Автор Тема: Древногръцка математика и астрономия  (Прочетена 312 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 10:37:12 am
Древногръцката математика и астрономия са неизменно свързани с гръцката философия, връзка, която при Платон е особено ясна. Превъзходството на гърците се проявява най-ясно в математиката и астрономията – повече, отколкото във всяка друга област. Съчетанието на математика и философия, което започва с Питагор, характеризира религиозната философия в Гърция, в Мала Азия, както и през целия модерен период до Кант. Но като, че ли няма друг човек, който да е бил толкова влиятелен, като Питагор, в сферата на мисълта: това, което привидно е платонизъм, след като бъде анализирано, се оказва в същността си питагорейство. Цялостната концепция за един вечен свят, достъпен за интелекта, но не и за сетивата, произлиза от него. Без Питагор християните нямаше да мислят Христос като Словото; без него теолозите нямаше да търсят логически доказателства за Бог и безсмъртието.
Математиката, в смисъла на доказателствено дедуктивно съждение, води началото си от него, но освен това е и свързана със специфична форма на мистицизъм: „всички неща са числа”. Какво дължим на Питагор, какво дължи Европейската цивилизация на този неспокоен дух от Самос?
Питагор открива значението на числата в музиката, а връзката, която той установява между музиката и аритметиката, се запазва в математическите термини „храмонична средна величина” и „хармоничен ред”. Ние все още говорим за квадрати и кубове на числата – термини, които дължим на него. Освен това Питагор е говорил за правоъгълни, триъгълни и пирамидални числа ...
Но най-великото откритие на Питагор е твърдението, че в правоъгълния триъгълник сумата от квадратите на страните, сключващи правия ъгъл, се равнява на квадрата на третата страна – хипотенузата. Египтяните са знаели, че триъгълникът със страни 3, 4, 5, е правоъгълен, но явно гърците са първите, забелязали, че 3² + 4² = 5² и изхождайки от това предположение, те са извели доказателство на теоремата като общовалидно. За съжаление, но и естествено, по-късно в тази теорема се откриват несъизмеримости, които за малко да опровергаят цялата теория на Питагор. Математиците във форума, ще знаят 100%, че последното е тъждествено с изложеното от Евклид в по-късно време (книга X). Евклидовите "Елементи" са една от най-великите книги, писани някога, и един от най-съвършените доказателства за гръцкия интелект: никой в древността не е предполагал, че коничните сечения притежават някаква приложимост, докато в крайна сметка през XVII век Галилей не открива, че изстреляните предмети се движат по парабола, а Кеплер, че планетите се движат по елипса.

Много може да се пише по темата, но вярвам, че се интересувате от тези философи-математици или математици-философи, все ще е вярно; и че темата може да стане интересно място за среща на Античността с Модерното време, имайки предвид колко много дължим на древните и все още ги изучаваме - дали в училище или в университета, само дето не знаем затова. Ще се радвам на подкрепа особено от математиците във форума :)