август 21, 2018, 09:51:06 am

Автор Тема: Сенека срещу Смъртта  (Прочетена 315 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

март 05, 2015, 10:40:53 am
.е., когато определяме нещо като болестно състояние и депресия, не е ли просто личен избор, личен изход от съдбата, лично решение?

И кой може да каже дали това е правилно или не е, се пита в задачата? Кой е онзи жив човек, наш съвременен жив човек, който ще даде оценка на Сенека и ще му вмени някакви чувства, които, той не е изживял, не е видял, не е усетил, не се е докоснал? Кой съвременен терапевт би могъл да отсъди границата между поносимостта на битието и поносимото битие?
Не мисля, че има такъв.

Т.е. връщаме се в изходна точка - за разликата между хората и хората и за разликата между терапиите.
Едно е да имаш за пациент Сенека (което реално е невъзможно) и друго е да имаш човек с невроза и с ПА. Разликата между двамата е като между Небето и Земята - първият търси смисъла, вторият няма да го намери никога, но обвинява друг, че не може да намери ...

Единият казва - смъртта е изход, вторият - искам да живея, но не зная как. И в двата случая, говорим за емоционална смърт, но в първия - тя е осъзната, във втория - архетипното несъзнавано яко работи затова да властват персоните и сенките, с които всички компенсират и проецират. 

И все пак, защо човеци като Сенека, се самоубиват, а други страхливци, предпочитат да живеят жалък живот, надявайки се на чужда воля? Необяснимо? Надежда ли? Хората били равни ли? Тогава защо не са всички митични образи като Иисус или като Ванга, ако се принизим на локално ниво?

Защо Сенека трябваше да умре?



 

*"Смъртта - опасност за неблагоразумния и благо за мъдреца. Отношението към времето е лично "мое" и към себенадзорната грижа към себе си."