За мен това е много особена карта в картите Таро - често се говори с хвалби за нея - и то с право, ала без да се изследва дълбокият й смисъл и без да се взима предвид своеобразното й звучене сред другите карти ...
А тази карти властва над другите, понякога е една fata morgana - в хоризонта от конотации се виждат нейни илюзорни ерзаци и значения, таролозите са убедени в добрия изход от дадена ситуация поради нейното наличие в подредбата, но все така, не успяват да проумеят значението й - примиряват се с факта, че е силна и мощна карта. И дотук.

За Ас пентакли трябва да се говори със смирение, но нека това не пречи на изследванията на нейното появяване, в това е и смисъла да се гледа и изучава Таро.
За мен Ас пентакли е Огледало на човешката личност, на АЗ-а ,на завършената цялостна човешка личност, в която триизмерността е преодоляна, а противоречията - намерили своя център на битието си. Може много да се говори спрямо други карти, как тя стои, но тази карта има уникалната функция да е СТАБИЛНА и ПОСТОЯННА, не се влияе от времето, не се влияе от човешката представа за време, визирам. Ас пентакли е доказателство за това, че в Таро, както и в други системи има средтства да се постигне едно висше познание, отвъд шума и крясъците на гадатели и врачки. Ас пентакли е езеро и център на човешката душа, жадуван рай и проекция на стремежа към щастие. За съжаление, малцина са го разбрали и още по-малко са осъществили този съдбовен път.
Ас пентакли е равнозначна на Съдбата, която следваш, но която си осмислил като лична легенда - ако животът и съдбата се движат по успоредни линии, то ЛИЧНОСТТА е осъществена.

Какво мислите вие за тази магнетична карта?

Какъв е вашият опит с Ас пентакли?

Много ми харесва какво си написала за Ас пентакли, като материален носител на индивидуалния потенциал. Без хард диск, няма как да има и софтуер.
Ще се радвам някой да се включи по комбинациите ти, поне на една от тях.

На мен впечатление ми направи Асо пентакли, 7 пентакли, Отшелник.
Иначе, виждам много 7-ци, много нещо. Само по себе си, това също трябва внимателно да се анализира.

Таро и прераждане

Това е темата за Таро и прераждането.
Всеки е свободен да изразява всякакво мнение в този форум както намери за добре.
Аз просто не споделям подобни тези. Моля да пишете в темата, ако се интересувате от регресивни методики в Таро (каквото и да значи това).

Искам да се върна на това.
Когато виждам толкова комбинации накуп, обикновено извеждам един общ мотив. По дефиниция единият е Ас пентакли, който често е и първа карта, второто е натрупването на 7-ци. Т.е. имаме два пласта на приемането на света и на себеприемането: Ас пентакли със 7-ца чаши, но и Ас пентакли със 7 пентакли. Изключително равновесие между желание и реализация, нещо, което е рядко срещано в съвременния Таро праксис. Затова е хубаво, тук отварям една скоба, да се дават повече комбинации, които се отнасят до един или близки по тема въпроси, за да се направи ясен извод и глобален поглед над/на ситуацията.

В случая става дума за човек, който, очевидно, слага себе си на първо място, той си е висшата ценност и главен герой, въпреки съмненията, които често го спохождат, т.е. можем да кажем, че въпреки стабилността на целите, човекът се чувства и тотално о-самотен и отдалечен, дори и като физическо разстояние (да не се бърка с усамотение и усамотен). Аргументи за това мое твърдение е почти нулевото присъствие на дворцови карти, както и наличието на картата Влюбените, което поставя субектът в едно разкрачено положение, което на този етап е почти преодоляно.

Многото комбинации, в които присъстват Аса-та, ни навеждат на мисълта, че си имаме работа с един бетонен зид, който е контрапункт на тотална пропускливост в миналото. На хаотичност дори. Т.е. наблюдаваме ситуация на енантиодромия пар екселанс. Свикнали сме да мислим Ас пентакли като първа карта - да е карта на бляна и на целта, не толкова на реминисценцията или на миналото, но понякога, зад тази оловна стена е скрит вътрешният ковчег/човек/Ка - двойник на стара идея. Ще го обясня така: всички знаят за цивилизацията на инките, за великите култури от езерото Титикака (в днешна Боливия), но малцина наистина знаят какви тайни крие древната столица Тиуанако и какво точно означава "Вратата на Слънцето" ...

В този смисъл, зад всеки повтарящ се Ас пентакли (в подобни комбинации), има дремеща древна идея, една надерхитпна идея за смисъла на човешкото битие, която надхвърля ежедневните ни представи за добро и за зло, за позволено и забранено, за удоволствие и за болка. Парадоксът е, че това усещане хем е метачовешко, хем е изцяло индивидуалистично: моят живот, моята цел, моето минало, моят свят, не твоят.
Основните въпроси: Кой съм аз, къде отивам, какво ще правя със себе си? намират отговори. Дори намират много отговори. И затова целта е постигната: баланс между онова, което искаш за себе си и онова, което иска съдбата за теб. Негативът и снимката съвпадат, първият етап от индивидуацията е осъществен, затова и няма колизии на дълга и вината, не. Има колизии на позволено и непозволено/ възможно и невъзможно.
Въпросът израства до: колко повече мога да осъществя и докога? Така поставените Ас-а пентакли изглеждат като свръхцели, но реално са стъпала от пирамида с остър връх.

Натрупването на 7-ци, да се върна на това, са сигнал, още веднъж подчертан, за завършването на един човешки цикъл (изхождам от идеята за седемте човешки възрасти) и една интересна интерпретация от моят страна: в една старинна карта за игра с изображение на Дявола (той е седма карта), може да се цака всяка друга карта
За разлика от Юнг, за мен следващото най-важно число след 3-та не е 4-ка, а е седмицата, която в историята на човечеството е доказала своята важна роля.

Та, ключовата за мен конфигурация Ас пентакли, 7 пентакли, Отшелникът, е обобщение на всичко, което написах по-горе. В допълнение, Отшелникът е възможно най-доброто проявление и продължение на Ас пентакли: вместо еуфория от постигането на целта, имаме осмисляне, дори усмихната тъга. Осъзнаването, още веднъж, че стената на Ас пентакли, не трябва просто да бъде наблюдавана като произведение на контролиращия аз, но и да бъде пазена, обглеждана и ремонтирана отвреме-навреме.
Защото, в торбата на отшелника, няма само книги и дълбоки мисли за човешкото битие, не. Там има още камъни за градене, но и за установяване. Последното, е все още една далечна идея, глухо ехо, но то е неизбежно.
To be continued

П.С. Отдавна не съм писала толкова пространно, следва продължение, не казах всичко.