Старогръцка литература

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Старогръцка литература

      Да поговорим за старогръцката литература.
      Епическите, драматическите, лирическите текстове, а според някои учени и философските и историографски съчинения на Древна Елада, писани от Омирово време (т.е. от ок. VІІІ в.пр.Хр.) до ІV в. пр.Хр. изграждат корпуса на старогръцката литература. За начало на древната книжовност в Елада традиционно се посочват епическите поеми "Илиада" и "Одисея" на Омир. Краят на литературната епоха понякога е по-спорен от нейното начало, най-вече заради това, че традицията трае по-дълго от своите създатели, поддръжници, а и реформатори. Двата грандиозни епоса на Античността – "Илиада" и "Одисея" задават основната линия за епическо и драматургично творчество на старите гърци, според която сюжети и образи се черпят от богатата съкровищница на старогръцката митология . Опитите за персонализиране на личния авторов свят се откриват едва в соловата лирика на древните, а актуални проблеми, както и събития, съвременни на авторите се тематизират главно в гръкоантичната комедия .

      Епическите поеми, както и трагедийните текстове се опират преди всичко на славното минало, на някогашните велики герои и техните подвизи и страсти. В този величествен и монументален свят съжителстват спокойно божества и хора, като безсмъртни и смъртни съществуват без значителна дистанция един от друг, а в хармонията на общото подчинение пред силата на съдбата. Войни и помирения, страсти и разпри, победи и загуби, подвизи и малодушие, любов и омраза са водещи теми, интерпретирани във всички родове на старогръцката литература. Самата класификация на древногръцката книжовност е късна и вторично построена спрямо вече установеното писмено наследство на Елада. Трите литературни рода, в които е вместено оцелялото до наши дни елинско творчество, са епос, драма и лирика, като от своя страна те се разпадат на по-малки жанрови форми, получили различна популярност през Античността. От трите литературни рода в старогръцката литература най-рано възниква епосът . Той включва прозаични и поетични жанрове като приказка, легенда, басня, епопея и др. Епосът обхваща творби, предаващи събитията като разказ, където освен описания понякога присъстват и обяснения и коментари на разказвача. Най-ранен е митологическият епос и основна негова тема е сътворението на света, раждането на боговете, техните връзки и отношения. Тъй като е съществувал в условията на изцяло устно общуване до нас не са достигнали същинските му образци, а за него можем да съдим по елементи в по-късно възникналия героически и дидактически (поучителен) епос. За Античността особено характерен е героическият епос – повествование за делата на нанадминатите герои от миналото. Той може да съществува в устна и писмена форма, като записаните произведения имат своите корени в устния фолклор. Към героическия епос се причисляват и чисто литературни авторски текстове, повлияни обаче от фолклорната традиция. Образци на този вид епос са първите епически поеми – омировите "Илиада" и "Одисея", които задават и принципите на този тип словесно творчество.

      Важна отлика на гръкоантичната литература е нейното акустично възприемане. Епическите песни, трагедиите, комедиите, химните и отделните форми на соловата лирика се възприемат слухово. Те се изпълняват пред повече или по-малко голяма аудитория и често са съпроводени с музикален акомпанимент. Тяхното "усвояване" е част от ритуал, празник, от някакво важно събитие. Литературата на древните е споделяне в широк мащаб, общуване през театрална сцена или дворцов пир, в синкретизма на текст, мелодия, танц или актьорска игра. С други думи, античната литература е сложно и комплексно явление, което не може да бъде разглеждано само във формалната рамка "писмена художествена словесност". Нейният смисъл се разпада в полетата на прякото поучение, в подсказването на житейски примери, в естетическата наслада от художественото произведение, в поддържането на съзнание и памет за етническа, полисна и културна общност.
      « Последна редакция: март 12, 2015, 09:12:45 pm от Мона »
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Съчинения в 6 тома Т.2, Ч.IV: За душата Аристотел

      Силно препоръчвам новото издание на "За душата" на Аристотел.

      Извън стандартното възприятие и канон за разбиране на старите текстове, "За душата" е идеален учебник за вникване в основите на механиката на астрологията.

      Удобното в изданието е паралелния ход на превода с гръцкия оригинал, което е находка, за изясняване на термини и вникване в нива, които преводача може да пропусне, особено ако не владее астрологичната традиция.

      Препоръчвам!
      "Для каждого из них есть срок названный, и для каждого срока - запись." - Ибн Сина
    • Аз харесвам Диалозите на Платон, старогръцките легенди и някои от гностиците като Карпократ - платоник от Александрия.

      На последния е изразът : "Бог е дяволът, Земята е адът, хората са хипнотизирани ангели."
      Fiat Lux!