Коя беше последната книга, която прочетохте?

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Коя беше последната книга, която прочетохте?

      Предлагам в тази тема да споделяме коя беше последната книга, която прочетохме и какви са ни впечатленията от нея
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Купих си няколко книги, което е за отбелязване, смятам да попълвам темата, след като ги прочета.
      Иначе мярнах и Одисей, ала тази страшна лавина от страници ще запазя за по-следващ път, след като се преборя с няколко други заглавия :)
    • Последната книга, която четох и си струва да спомена е "Непосилната лекота на битието" на Кундера. Тъкмо бях преживяла крах в личен план и имах невероятната възможност буквално да усетя всяка дума. Доста време ме държа и не исках да чета нищо след това.
    • Последната книга, която прочетох, е "Психология на източната религия" на Юнг. Много ме впечатли коментарът му към "Бардо Тьодол" и конкретно това, че може да се чете отзад напред, като описващ процесът на индивидуация, както и възможността да се заменят божествата на Чыонид Бардо с християнски символи за по-добро разбиране.
    • Последно четох "1Q84" на Харуки Мураками. Четох трескаво, много ми беше харесала "Норвежка гора" и през цялото време търсих някакъв скрит смисъл в "1Q84". Да си призная очаквах по-различен край.
      Харесвам да го чета, защото уж има някакви драми, драматични ситуации, героите имат своите конфликти и в същото време всичко е изключително семпло и дори подредено, сякаш лично попадам в идеалния свят. Няма истерии, емоциите са ...хм, беземоционални. Част от моя личен свят е точно такъв. И като чета книгите му, все едно съм някъде там, наблизо.
      "Но не се подлъгвайте по външните признаци. Реалността е винаги само една."
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Дочитам поне 10 книги, различни по тематика, не ме удовлетворяват, но трябваше да ги прочета - те са документални и исторически, отдавна не чета художествена литература, освен да препрочитам по нещо.

      Вчера беше рожденния ден на Стайнбек, така че мисля да прочета отново някои негови романи, а и не само, особено
      Улица консервна, аз съм фен на американската литература. Ще ми бъде отново от полза да се върна назад.

      После мисля да се върна на френската литература от 19-ти век, моите любимци: Шатобриан (не е меню в ресторанта), та той е написал един огромен труд: Геният на Християнството, добре е да се прочете. Той също ми е любимец, особено с едно произведение - Атала, за съжаление, не е преведено на български.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • у авторите, които чета, не държа да виждам себе си, а нещо различно
      държа да виждам непоносимостта на битието и границата на поносимостта, точно както я видях у Хемингуей, а и неслучайно той се самоубива, сега се сещам, няма връзка, онзи ден имаше годишнина и от самоубийството на Стефан Цвайг ...

      Та, сега ми идва само един роман на ума по този повод - Уморените коне ги убиват, нали? на Хорас Маккой, великан!
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Никога не ме оставяй

      и филма ФИЛМ

      Гледала съм първо филма и бях шокирана. След време го търсих да го гледам пак, но не помнех заглавието. Вчера, буквално случайно, разглеждайки сайт с електронни книги, без да чета ревюта, свалям книгата и започвам да чета и след първата страница разбирам, че това е Онзи филм. Не легнах, докато не я изчетох.

      Та, историята, не ми се иска да я преразказвам. Колкото и на пръв поглед шокираща, дали пък това не е отговор на много въпроси, които е трудно да смелим?
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • "The Burried Giant" на Казуо Ишигуро. Той винаги представя света, както не бих могла да предположа, че съществува, бил е или би могъл. Оригинален избор на епоха и герои. И...краят ме остави с буца в гърлото, с така присъщата нему мека източна тъга.
    • Последно прочетох "Дневник на Скръбта" на Ролан Барт.

      "Мъката, като камък ...
      (на шията ми
      дълбоко в мен)"

      "Какво повече имам да губя, щом съм изгубил Смисъла на живота си - Смисъла да се страхувам за някого."

      "Отчаяние: думата е прекалено театрална, част е от езика.
      Камък."

      "Да пиша, за да помня? Не да си спомням, а да се боря с болката от забравата, доколкото тя се очертава абсолютна. Скоро - "вече никаква следа", никъде, в никого.
      Необходимост от Паметник.
      *Memento illam vixisse."

      *Помни, че тя е живяла.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Mona wrote:

      ljubavi wrote:

      Вчера дочетох "Не без дъщеря ми". Чета я за втори път. Предишния беше преди 14-15 години. Отново я четох на един дъх. <3 <3 :thumbsup:
      Извън темата: голяма красавица си, момиче :)
      Мнооооого благодаря.
      Много харесвам и уважавам жени, които могат, без грам лицемерие, да правят комплименти на друга жена.
      Такива СМЕ рядкост! <3 :saint: <3