Фернанду Песоа

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Фернанду Песоа

      Имало едно време един португалски поет, неизвестен, не само поет, но критик, анализатор, философ ..
      Предтеча на много от съвременните литературни течения и напеви. И структурни анализи, подобно на Никола Георгиев и неговият знаменит анализ за вертикалното протичане на повествованието в разказите на Елин Пелин. Хората на духа странно преплитат нравствените си и поетически послания.
      Но, Ферннаду Песоа, някак, останал сам от екзистенциалистките крясъци и повеи за победа на свръхчовека, останал сам в неизвестната уличка на Лисабон. Съвременник на Унамуно, на Хорхе Ортега и Гасет ... Съвременник на Хемингуей и Стайнбек. Техен любим поет и философ, за когото днес не се знае нищо.
      Роден под едно-единствено име, но създал сто свои псевдонима, той е запомнен с едно основно - Фернанду Песоа.

      За жалост, западноевропейската мисъл е толкова непозната у нас, особено тази, творяла по време на и след Втората Световна война. Ние не знаем нищо за тези хора и говорим наизуст, все едно с нас се е родил света - каква тъга - 2000 години след Платон откриваме знаците на днешния жалък свят и го изнамираме чрез обнадеждените поличби на хора като Стивън Тулмин и Стивън Хоукинг. Горко на подобни люде!
      Блъскащи се мухи о перваза на откровението, на кръста и на примирението, което става лесна нафора за булевардните секти на духа.
      Но не, Фернанду Песоа, дойде да ми каже, дори и да не знае, че животът, освен, че е занимание самотно (по едноименния роман на Рей Бредбъри), е и занимание осъзнателно и осъзнаващо.
      Докъде ще стигне борбата на отделния човек срещу различния, срещу "асоциалния", докъде можем да стигнем в отчуждението си и докъде може да стигне омразата. Но във варианта да те мразя ,че имаш четири ръце, че тези ръце изобщо ги имаш!
      Защо португалецът намери начин да се отчужди 100 години преди нашето отчуждаване, и то елегантно, без много шум ... Като просто се затвори в себе си и не излезе от поетичния си дом. Единствено книгите му са прозорец и врата към света на хората.
      Моите пътища са ваши пътиша, но моите имат и много завои в търсене на смисъла ... Това би казал и Фернанду Песоа. И изобщо всеки човек на духа, на словото.

      Интересуват ме всички онези, последвали genuis-a си. Свободните хора.
      Не е нужно да имаш замисъл в някакво начинание, важно е да имаш СЪРЦЕ. Независмо дали гледаш уморените следобедни и жарки улици на Лисабон или мразовитите утрини на Копенхаген ...
      Къде е Книгата на покоя?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • При мен всяка привързаност бива повърхностна, но искрена. Винаги съм бил актьор, и то добър. Винаги, когато съм обичал, съм се преструвал, че обичам и пред самия себе си се преструвам.
      Фернандо Песоа, "Книга на безпокойството"
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Уморените имат ли сърце, умеят ли да разпознават странника, просещ за хляб или всяко учение, което обещава любов и красота, ще бъде жизнненеобходимо. А дали е такова.
      То нима разрешава човешките проблеми? Едва ли?

      Знаете ли, всеки втори говори за любов и за истина, нима някой то вас знае какво е това - отдалечен в собствения си устрем да устои на уж материалното - а за всеки е това е материално; всеки има деца и всеки иска по-добото за себе си ...
      Никой не е отишъл в пещерата в многогодишна медитация, защото никой не е спосообен на това.
      Малко лицемерие - криейки се зад фрази, да сме богоугодни или не - да имаме правилно мислене - или да бъдем добри, или да бъдем - благопристойни, или да бъдем научени да казвам "бог е любов" - когато животът казва друго и когато всички нравствени устои и емоционални също, казват - замисли се ...

      Ала не както мисли Господ - тук има поне 10 адвокати на Господ и само те знаят как говори той - дали говори той или техния свхъхраздут анимус (щото повечето са жени), приемайки го за господ, не е ясно. важно е, че при всяка една фраза, се позовават на живата истина. А коя е тя?
      Не обърквайте хората. Оказва се, че има много слаби психики и е лесно с везната господ или дявол - въпреки че никой не е осъзнал това.
      Когато минаваш по португалските улици и си мислиш за ненарисуваната си картина, винаги те чака душата ти, необремена от вери и внушения. Ти си отвъд.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • *Тъй велика е скуката, тъй властен ужасът, задето съм жив, че не разбирам кое може да послужи като успокоително, противоотрова, балсам или средство за забрава. Сънят ме ужасява като всичко. Смъртта ме ужасява като всичко. Еднакво невъзможно е да вървя, и да спра. Надеждата и безверието са равностойни по студ и пепел. Аз съм лавица с празни буркани.
      Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм искал да бъда. Мога да кажа с онази правдивост, чиято смърт не се отбелязва с цветя, че няма нещо, което съм искал или мечтал дори за миг с едничкия копнеж за този миг и да не се е разбило на прах под прозорците ми като пръст, полетяла все едно камък от саксия на висок етаж. Изглежда дори, че съдбата се е старала винаги да ме накара първо да обикна или пожелая предначертаното от нея, за да установя на следния ден, че го нямам или не ще го имам.
      Винаги съм смятал, че доблестта е да постигнеш недостижимото, да живееш където не си, да бъдеш по-жив след смъртта, отколкото приживе, накратко, да осъществиш нещо трудно, абсурдно, да преодолееш като пречка самата реалност на света."

      Книга на безпокойството
      Фернанду Песоа
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.