Пътуване извън Европа

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Пътуване извън Европа

      Обичате ли далечни дестинации? И коя дестинация най-много ви привлича и защо?

      Какъв е вашият опит, например в страни от арабския свят (Близкия Изток и Африка), в Азия или пък Америките?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ето нещо интересно от пътуването ми в Северна Африка, градът е Рабат, Мороко. Подготвят се снимките за Невъзможна мисия 5. Том Круз е някъде наблизо
      Но, като цяло, не ви препоръчвам пътуване до Мороко, аз лично съм разочарована. Имах големи очаквания, най-вече заради глупостите, които се пишат по форуми и по блогове. Глупости, истината е съвсем различна. Екзотиката, която представят разни там хора, е по-скоро фантазна. Не е реалност.

      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Гледах наскоро хотел на едно място, което само допреди 100 години, не е могло живо пиле да прелитне, камо ли да влезе. Хората са го псоещавали приоритетно нелегално или с височайшо позволение след месеци чакане и то евентуално.
      А сега е битпазар.

      Хотелът е 5 звезди ;( :D X(
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • wolfy написа:

      Някой от тук минавал ли е Ел Камино? :)
      Доколкото знам, не. Но това е идея на Vendor. Дори проучваше маршрути, но не от Франция, а направо в Испания, т.е. не целият път Ел Камино. Но не като поклонение, а просто като пътуване.

      Лично аз, някога имах такова желание, но само мисълта да спя в общи спални с още 50 човека, ме дистанцира; не е за мен това.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      wolfy написа:

      Някой от тук минавал ли е Ел Камино? :)
      Доколкото знам, не. Но това е идея на Vendor. Дори проучваше маршрути, но не от Франция, а направо в Испания, т.е. не целият път Ел Камино. Но не като поклонение, а просто като пътуване.
      Лично аз, някога имах такова желание, но само мисълта да спя в общи спални с още 50 човека, ме дистанцира; не е за мен това.
      Но това е пътуване в Европа, странно защо си писала тук :)
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Плаване до Тонга
      Срещнахме делфини, почти прегазихме една голяма морска костенурка, която си почиваше на повърхността на морето, и приземихме едно 6-килограмово дорадо или махи-махи – две имена за една и съща голяма океанска риба с красива златисто-зелена кожа и бяла деликатна плът- нашата вечеря за следващите четири дни.

      .
      Прекосихме „линията на смяна на датата“, което е много объркващо събитие. Тази линия върви от Северния полюс до Южния полюс, минаваща през средата на Тихия океан, като следва 180° географска дължина и определя преминаването на един календарен ден в следващия. От вторник преплавахме директно в четвъртък, като прескочихме цялата сряда и се озовахме в домейна на “Златния дракон“. Моряците, които преминат през Международната линия на смяна на датата, влизат в домейна на „Златния дракон“; тези, които са прекосили Екватора, вече не са „мазни попови лъжички“, а се превръщат в „мъдри костенурки“ (или в българските традиции- покръстването на „неофитите“, които стават поданици на Нептун), а онези, които минат през Панамския канал, принадлежат към „Ордена на канавката“ – все отличия, които вече гордо притежаваме. Но това не променя факта, че изгубихме безвъзвратно цял един ден заради някаква невидима въображаема линия.

      Tonga
      Два часа преди залез слънце, първите острови на архипелага Тонга започват да изкачат от морето на западния хоризонт. Изминаха 48 часа, откакто бавно се движим на платна и на мотори с попътен вятър между 6 и 10 възела, рядко достигащ 16 възела, изминавайки 210 от 230-те морски мили между Ниуе и Вавау- най-северната островна група на Тонга. Напоследък използваме моторите много повече, след като прекосихме Тихия океан. Вече не сме „пуристи“, които стриктно плават, пускат и вдигат котва и дори улавят шамандури на платно, харчещи 50 долара годишно за гориво. Станахме „нормални“ и се стараем да избягваме лошо време и опасни ситуации, дори ако това означава да караме на мотори и да харчим повече пари за гориво. Задава се буря- първата за сезона, така че искаме да сме сигурни, че ще сме в безопасност на котва преди да ни връхлети след ден-два, дори ако това означава 20-30 часа двигател.

      .
      Остават ни само 20 морски мили. Със средна скорост от 4-5 възела ще трябва да се движим в пълна тъмнина за няколко часа между невидими рифове и сенки на острови. Иво наблюдава внимателно електронната морска карта Garmin, резервната карта на i-pad с Navionics, както и OvitalMap, която показва Google Earth изглед на района с нашата GPS позиция – страхотен софтуер за Южния Пасифик. Забавяме скоростта, приближавайки прохода между рифовете и става плитко. Морето е спокойно. Продължаваме внимателно без проблеми. Картите са точни.

      .
      В 9 часа вечерта навлизаме в дълбок напълно прикрит залив в близост до първия от островите на групата Вавау – о.Пангаймоту. Мрачна безлунна нощ е- пълна тъмница. Различаваме няколко лодки, спящи на котва без котвена или каквато и да е друга светлина. Колкото повече се приближаваме, толкова повече силуети на лодката се появяват все по-близо до нас, мрачни и безжизнени, едва доловими в мрака. От около 20 лодки само две-три имат котвена светлинка! Останалите са почти напълно невидими. Двамата с Иво ги псуваме, докато маневрираме и пускаме котва между две еднокорпусни лодки. В момента, в който приключихме с пускането на котвата, пристига един човек с динги и ни казва много приятелски, че това е залив с платени муринги, че лодките на мурингите не са длъжни да пускат котвени светлини, тъй като те не са на котва и че трябва да се преместим по-встрани. Вдигаме котва, местим се, пак пускаме котва и си лягаме. Може да е законно и според правилата да държите лодката си вързана на муринг без нощна светлина но също така ми се струва глупаво и рисковано. Дали е така, защото се нарича „котвена светлина“, а не “ мурингова светлина“? Чудя се колко от тези тъмни невидими лодки са били намлени през нощта, причинявайки щети не само на себе си, но и на нищо неподозиращите пристигащи кораби.

      .
      На следващия ден срещаме за пореден път нашия стар приятел Ким Фили на борда на яхта „Филиософи“ и той ни запознава с круизната общност в залива. Всяка събота вечер те си организират плажен пикник и барбекю.

      .
      Срещаме велики хора, опитни моряци, пълни с истории и с добри съвети, някои от тях обиколили света два пъти. И все пак ми се ще да включат поне една малка, икономична светодиодна лампичка през нощта …
      За Тонга
      Оставаме в залива на Пангаймоту за уикенда. Тук е ураганна дупка, прикрита между островите и рифа, защитена от вятър и вълни във всички посоки и идеално място да се скрием от бурята, която очакваме да удари всеки момент. Но бурята удря островите на Самоа на около 300 морски мили на север от Тонга и всичко, което достига до нас, е дъжд. С кофите!

      .
      Ден след големия дъжд е слънчево и светът отново е красив. Време е да стъпим на сушата в Тонга за първи път в живота си.

      .
      Да бъдеш за първи път в ново непознато място, от което не си част, винаги е много вълнуващо и някак неловко. Ние сме посетители в нова страна и всичко е интересно.
      Кралство Тонга е архипелаг от 169 коралови, варовикови и вулканични острови, от които само 36 са населени от около 100 000 души (повечето от тях на главния остров Тонгатапу). С обща замна площ от около 750 квадратни километра разпръснати в над 700 000 квадратни километра море в южната част на Тихия океан, Тонга е разделена на три основни групи – Vava’u, Ha’apai и Tongatapu. Нейни съседи са Ниуе на изток, островите Кермадек, които са част от Нова Зеландия и Нова Зеландия на югозапад, Фиджи и Уолис и Футуна (Франция) на северозапад, Нова Каледония (Франция) и Вануату още по-назапад, Самоа на североизток и Тувалу и Кирибати на север-северозапад.

      .
      Наричат Тонга „Приятелските острови“ още от 1773 г., когато капитан Джеймс Кук посетил района за първи път и бил посрещнат много сърдечно от местните хора по време на фестивала Инаси- годишното дарение на Първите плодове на Туи Тонга (най-големят вожд). Имало неуспешен заговор от местните вождове да убият Кук, но така и не го осъществили, а и той никога не разбрал, и така островите си останали „приятелски“.

      .
      От 1900 до 1970 г. Тонга има статут на британско „протеже“, като Обединеното Кралство се грижи за външните работи на Тонга посредством приятелски договор. Но през цялата си история Тонга никога не се е отказала от суверенитета си и никога не е била под чужда власт, оставяйки единствената държава от Тихоокеанския регион, запазила независимия си статут на традиционно кралство. И дори по време на колониалния период Тонга винаги се е самоуправлявала, което я прави уникална островна държава в Тихия океан.
      Среща с Хина в Пангаймоту
      От залива Пангаймоту тръгваме по стръмен асфалтиран път, пресичащ буйни земеделски земи. Високи кокосови палми, бананови дървета и папая доминират меките хълмове покрити със зелени насаждения от касава и таро. Въздухът е неподвижен, земята е суха и притихнала под интензивната жега във вътрешността на острова.

      .
      Търсим сенките встрани на пътя и спираме да почиваме под едно старо мангово дърво. Малко по-нататък започват да се появяват първите къщи на селото. Скромни домове с огромни цъфтящи градини, населени от кокошки и прасета. Гробове с бели кръстове и цветя лежат пред всяка къща. Пладне е. Сенките се смалиха и слънцето пари. Дехидратирани, отново спираме встрани от пътя, недалеч от бяла църква. Със сигурност ще срещнем хора тук и може би ще мине кола и ще ни закара до големия град Неяфу от другата страна на острова.

      .
      Женски глас ни зове от синята къща на отсрещната страна на пътя. Маха ни и ни прави знак с ръка да отидем при нея; предлага ни вода. Може да има ресторант у тях, предполагам, или може би иска да ни продаде нещо, така както местните хора на толкова много други места, където сме били, все се опитват да ни продадат нещо. Трябва да внимаваме. Често хора ни канят и ни показват неща и след това искат пари. Можете да разберете кога хората са честни и имат добри намерения: по начина, по който говорят и се усмихват; по начина, по който ви приближават с внимание и уважение; по погледа им, в който се чете честност и надежност. Тази жена – първото човешко същество от Тонга, което срещаме – има такъв поглед и усмивка. Всичко около нея е чисто, спокойно и красиво. Казва се Хина.

      .
      В ниската ограда около къщата няма врата, затова трябва да я прескочим. Не, няма ресторант и Хина не се опитва да ни продаде нищо. Видяла мъж, жена и момиче, непознати в нейното село, насред горещината и им предлага сянка, вода и приятелство под формата на най-безграничното световно-известно „Тонганско гостоприемство“. От момента, в който влязохме в дома й и срещнахме дъщерите и синовете й, от момента, в който седнахме на рогозката на верандата и приехме чаша освежаващ плодов сок, от момента, в който й казахме имената си – така трудни за произнасяме и запомняне, станахме „почитни гости“ и най-добри приятели на Хина.

      .
      Домът на Хина е чист и скромен, състоящ се от една голяма просторна всекидневна, почти празна, без мебели освен един шкаф до стената и телевизор на малка масичка. Няма маса за хранене, диван или столове. Стените са покрити със семейни портрети. В задната част има няколко спални, които не видяхме, и външна кухня с печка и маса. Голямата предна веранда, гледаща към улицата, се намира в западната част на къщата и приятната сянка, в която сме се приютили, скоро ще бъде прокудена от следобедното слънце.
      Хина работи на големия пазар в Неяфу, на няколко километра от тук, където продава сувенири и ръчно изработени кошници, направени от нея. Обещаваме да я посетим там, тъй като на следващия ден ще плаваме до Неяфу, където трябва официално да се регистрираме в Тонга. Обикновено посещаващите яхти трябва да минат митница и имиграция веднага след пристигането си, но ден или два по-късно също е приемливо в много от страните, които посетихме Аха! Може би Хина е толкова приятелска с нас, защото се опитва да ни продаде сувенирите си, предполагам аз. Но когато я посещаваме на пазара на следващия ден, тя ни посреща като стари приятели, с прегръдки и целувки и настоява да ни подари две медальончета от раковинки за мен и за Мая и не иска да приеме парите ни! Настоява да си избера и да вземе безплатно една от нейните кошници. Не мога да приема, това е твърде много. Сигурно й отнема няколко дни работа, за да изплете една кошница или купа. Но с радост бих се научила как да плета кошници и сама да направя една.

      Хина на пазара
      Хина стана моя приятелка и ме научи да плета традиционни кошници. Това е най-великият подарък, който тя ми дари. Няколкото дни с Хина в прохладната сянка на закрития пазар, седнали безмълвно или разговаряйки тихо, бе най-интимния и красив момент от моите полинезийски преживявания.
      Делничен ден е и е тихо на пазара за сувенири. Мрачно е и когато влизате от слънчевата улица в сянката на закрития пазар очите ви се нуждаят от известно време да свикнат с тъмнината. Дългите маси са покрити с дървени фигурки и резбовани маски, бижута, изработени от миди и перли, както и всякакви размери плетени кошници и традиционни декоративни пояси. Няколко жени седят край масите си, чакат клиенти и плетат. Седнала съм до Хина в дъното под големия покрив. Мълчаливо си плетем кошниците. Тихо е като в катедрала. Като на сън, Хина започва да пее – едвадоловима, нежна красива мелодия на този странен език, на който една обикновена дума като „здравей“ кара езика ви да танцува – „malo e lelei“. Задържам дъха си, сякаш малка деликатна пеперуда току-що кацна на рамото ми и ме е страх да не отлети. Наблюдавам я с ъгъла на окото си, опитвайки се да запомня завинаги и най-малкия детайл от този кратък момент от живота ми.

      Hina
      Неделно тържество и „уму“
      Хина ни кани с Иво и Мая на традиционно неделно пиршество в дома й.
      – Ще ви направя “уму“, храната на Тонга, за да опитате. – казва Хина.

      Hina and her sons
      Нейният английски не е много добър, но се разбираме перфектно. Питам дали можем да платим за някои от съставките, които ще използва, за да приготви храната в неделя – пет вида месо, таро, касава и сладки картофи, риба, омари и стриди, пресни плодове и зеленчуци. Семейството й притежава парцел земя, недалеч от къщата, в полетата, които прекосихме по пътя, когато за първи път се разходихме до селото. Там произвеждат повечето кореноплодни растения, плодове и зеленчуци, както и фъстъци, които продават. Но по-голямата част от месото, рибата и стридите, ще трябва да купи от своите съседи или от пазара. Но Хина не иска да приеме пари. Тя ни кани като приятели в къщата си, а не като клиенти.

      Hina
      След малко преговори, убеждавам Хина да покани и нашите приятели от една друга лодка – френско семейство с три очарователни деца и едно момиче екипаж на борда на яхта Excallibur (общо шест души); да направи голямо пиршество и да приеме малко пари за всеки от нас (за разходите за храна) и нашите подаръци (учебни материали за децата й, дрехи и сухи хранителни продукти). Тази идея й харесва.
      Неделя сутринта сме готови. Организирахме такси за девет души от Неяфу до Пангай, което да ни вземе от пристанището в 8 часа. Десет минути по-късно пристигаме в къщата на Хина. Тя се радва да ни види, както винаги. Вече е започнала с подготовката на умуто. Посреща ни с поднос с ананас, папая и манго плодове и пресен сок. Двете й дъщери – най-красивите млади момичета, които срещнахме в Тонга и които учат за медицински сестри, завиват козе, свинско и говеждо месо, риба и стриди в листа от таро с нарязан лук и кокосово мляко. В Тонга, подготовката на храната традиционно е задължение на жените.

      Preparing the food
      Междувременно съпругът на Хина и двамата йм сина подготвят „земната пещ“ или „уму“ фурната, което е задачата на мъжете. Слагат камъни в дупка в земята в задния двор и правят огън отгоре. Когато дърветата изгорят и камъните се нагорещят, ги покриват с големи листа от банани и слагат храната в дупката. Всичкото месо завито в листа от таро, както и кореноплодните таро и сладки картофи. След това нареждат още няколко бананови листа отгоре, за да запазят топлината и покриват дупката.

      Making umu
      След това всички влизат обратно в къщата и се преобличат за църква. Жените обличат дълги яркоцветни рокли, украсени с “киекие“ – ръчно изработен пояс. Мая облича златна рокля, а аз избрах една яркочервена с големи цветя – най-хубавите дрехи, които нашите домакини притежават са за нас.

      Maya and MIra
      Мъжете слагат чисти ризи с десен на едри тропически цветя, дълги тъмни поли и Ta’ovala – традиционен сламен пояс, използван при всички официални случаи. Иво, Никола и двамата му синове изглеждат безумно, увити в поли и сламени рогозки, които се оказват и доста неудобни. Цари весела суматоха докато се преобличаме в националните Тонгански дрехи; почти закъсняваме за църква!

      Nicolas and Ivo
      Докато храната бавно се задушава в подземната фурна „уму“ в продължение на няколко часа, отиваме на църква, която се намира на няколко метра от къщата. Но трябва да побързаме; Хина е малко нервна- тя пее в църковния хор и иска да бъде там навреме. Спомням си красивия й глас.

      .
      С пристигането на християнството преди около 200 години, традицията на църковните хорове се устаняява в Тонга. В края на 19 век мисионерите въвеждат химни, популярни в Англия и Австралия, запазвайки западните мелодии, но превеждайки текста на езика на Тонга.

      .
      Камбани звънят и всички вече са вътре, когато пристигаме и заемаме местата си в заданата част на църквата. Има около петдесет души, млади и стари, всички облечени в най-хубавите си неделни дрехи. Запяват най-красивата църковна музика, която можете да си представите. Млади и стари женски гласове звънят с акустика, придружени от мъжките гласове в съвършена хармония. Слушаме дългата и много бойна молитва на свещеника, изцяло на езика на Тонга. Изглежда, сякаш ни се кара и ни обвинява за някакави ужасни грехове, крещи и ръкомаха много сериозно към нас. Към нашата група от „ бели хора“. Всички присъстващи мълчат уважително. Мисля, че ще горим в ада, защото сме закъснели, или защото децата се отегчиха след два часа, или защото Иво изглежда абсурдно в традиционната сламена рогозка или заради някакъв друг непростим грях, който със сигурност сме извършили. (После разбрахме, че е съвсем нормално отчето така строго да се кара на послушниците си в Тонга.)

      Ivo
      След църквата, семейство и гости се връщаме в къщата. Мъжете изваждат храната от подземната фурна, а жените я нареждат на маса от бананови листа. След молитва за благословяване на храната, пиршеството започва.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Племето Дрокпа живее в плодородната долина Ладак, между Индия и Пакистан, в три малки селища. Наброява не повече от 2500 души, които се занимават със земеделие и зеленчукопроизводство, и строго спазват традициите си. Името на племето - "дрокпа", на местен език означава "номади". Древноарийското племе е наистина последното етнически чисто затворено общество. Историците твърдят, че дрокпите са единствените автентични потомци на арийците, останали в Индия. Според една от легендите първите дрокпи били войници от армията на
      Александър Велики. Според друга, дрокпите са потомци на арийското племе Дарди.

      В глобалния свят всяка дестинация е достижима и всяко общество допуска чужденци в редиците си. Не и племето Дрокпа. Историците вече доказаха, че то е единственото затворено общество в света, което не допуска етноса му да бъде "омърсен" от чужда кръв.
      Дрокпите се смятат за последните арийци на земята. За жалост наброяват едва 2500 души и са на изчезване.
      Фотографът-пътешественик Джими Нелсън, е успял да заснеме тези необикновени хора.


      Забранено им е да раждат от чужденци


      Според една от легендите са потомци на войници на Александър Македонски

      Дрокпите се различават от останалото население тибетско-бирмански жители. Физически те са високи и светли, с плътни устни и характерни носове. Излъчват сила и здраве.
      По характер са позитивни и жизнерадостни. Обичат украшенията, музиката, веселието и... целувките.

      Те живеят сред природата
      Странен ритуал втрещява чужденците - жени и мъже от племето се нареждат в редици и открито и пламенно се целуват. Но не бързайте с изводите - това свободно поведение е само за своите. Дрокпите пазят чиста кръвта на племето. На членовете на общността е строго забранено да създават поколение с чужденци.



      Освен целувките, дрокпите обичат музиката, танците, скъпоценностите и цветята. Привлича ги всичко пъстро и украсено.
      Това особено личи в специфичните шапки, които носят и мъже, и жени. Украсата им наподобява рога на изобилието.



      Дрокпите почитат земята, а долината в която живеят е истински зелен рай. Племето произвежда предимно ябълки, грозде, орехи, масло от кайсиеви ядки и др. Последните арийци на земята, за жалост, са на изчезване. Светът ще изгуби в тяхно лице един прекрасен народ, който иска да живее на земята като в рая ...
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.