Таро. Как започнахте?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Armid написа:

      Официално (!) обявявам, че започвам да редя с обърнати карти. Наскоро си взех нова колода, където на обърнатата страна не си личи дали картата е права или обърната, което при мен се оказа проблем с предната ми колода (явно на подсъзнателно ниво).
      Много ми е трудно, направо все едно гледам с 2 колоди, а не с една!
      Armid, радвам се че си се решила да гледаш и с обърнати карти, ще видиш едно ново Таро, нови хоризонти. Аз лично от доста време гледам и с обърнати карти, по схемата на Мона. Успех!
    • kolevaani1 написа:

      Аз лично от доста време гледам и с обърнати карти, по схемата на Мона.
      Имаш пред вид, че обръщаш всяка 7-ма карта преди гледане?
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Armid написа:

      kolevaani1 написа:

      Аз лично от доста време гледам и с обърнати карти, по схемата на Мона.
      Имаш пред вид, че обръщаш всяка 7-ма карта преди гледане?
      Обръщам всяка седма карта, не преди всяко гледане, а например днес ги обръщам и след седмица - две ги изправям. После хубаво размесвам и пак обръщам всяка седма карта. Случвало се е и по - дълго време да ги държа обърнати, по време на разбъркване все някоя се изправя или обръща, понякога пада или хвърчи и тогава я връщам в положението, което е била паднала.
    • Аз започнах преди близо 2 години. Беше си някаква вътрешна необходимост. Не е имало някакъв конкретен проблем или нещо да ме е подтикнало. Не знам, дали има отношение, но в рода ми назад в поколенията повечето жени са се занимавали с различни дейности тип окултни като леели са куршум, баели са. И мен все си ме влече натам. Като тинейджърка се бях научи "да гледам" на обикновени карти, обаче все не си вярвах, че това, което разкриваха те наистина ще се случи. Имаше един случай, в който казах лоши неща и те се случиха, което много ме изплаши и се отказах от тях. След време обаче все си мислех за таро, разглеждах колоди, но не се решавах. В един момент , влизайки в една книжарница, просто си купих и колодата и всичко се започна като една любов. Сега не си представям живота без таро.
    • Silver Light написа:

      Имаше един случай, в който казах лоши неща и те се случиха, което много ме изплаши и се отказах от тях. След време обаче все си мислех за таро, разглеждах колоди, но не се решавах. В един момент , влизайки в една книжарница, просто си купих и колодата и всичко се започна като една любов. Сега не си представям живота без таро.
      Много ми напомня и за моя случай...При мен пък все лошите,болезнените прогнози се сбъдваха,а позитивните или идваха на голяма цена или нещо не се случваше,както мислех,че ще се случи.Това беше преди няколко години.Тогава предимно теглех карти на други хора,на себе си значително по-рядко.Две мои познати гледаха преди мен и ми се отключи особен интерес.Просто усещах някаква дълбочина в Таро и каквото и да са ми казвали като ми теглеха,гледайки картите винаги някакъв вътрешен глас ми нашепваше,че имам далеч много повече да се каже,осъзнае и изучи в Таро.Все чувствах,че има винаги накъде да се дълбае и да се търси.Като гледах една карта още като съвсем начинаещ,боравех с твърде беден речник,оскъдни тълкувания и концепции,а вглеждайки се в картата,ме хващаше малко срам,задето говоря толкова повърхностно,Таро ми вдъхваше някакво страхопочитание.Тогава и реших да се оттегля за известно време,в търсене,опознаване,преди отново "да си позволя" да тегля карти някому.Когато намерих този форум,хората тук,новите хоризонти и тълкуванията извън рамките ми вдъхнаха надежда и увереност,че мога да намеря нов път към Таро,с моите карти да имаме собствен език на общуване.Започнах с Таро,защото усетих,че мога да общувам с него,но същинското ми пътешествие започна,когато започнах да се уча да го правя.Да се вслушвам в картите и да чувам техния глас. Имам още много да уча,разбира се,но в този дух искам да благодаря на всички тук за помощта,напътствията и съветите,особено на Mona. :) :) :)
    • Всичко започна с един много близък мой приятел, който също е начинаещ, но с охота предложи да ми гледа на едно приложение.

      Не помня какво ми каза, но помня, че страшно ми хареса, но тогава си помислих, че това е прекалено сложно за мен и предпочитам да продължа да си гледам на "обикновени" карти.

      След време той пак ми гледа, аз после реших да си изтегля приложението и почнах сама да се изтересувам. Теглех си карти за деня и бях наистина учудена, как могат да ми помогнат да видя "подводните" камъни в деня си и да ги обвържа с картата.

      За Коледа реших да подаря на моя приятел тесте с карти и когато го усетих в ръцете си си помислих, че аз също трябва да взема едно за себе си, но след някакво оределено време, когато го почувствам.

      В общи линии дойде моментът(преди може би месец и нещо), отидох и си купих карите (не вярвам в това, че трябва да чакам някой да ми ги подари, в този живот, човек трябва сам да тича към целите си, а не да чака) и от тогава експериментирам.

      Все още не мога да установя как да си гледам, ползвам и обърнати карти, но мисля, че това само допълнително ме обърква.
      След като влязох в този форум реших, че най-уместно ще е може би да започна да гледам само с прави, а после да пробвам подхода на Мона.
      Ограничавам се да тегля по три карти, понякога дори по-малко. Забелязвам промяна, бавно, но ми харесва да преоткривам този свят.

      Разбрах, че гледането на карти, НЕ Е гадаене на бъдещето, а помощно средство да виждаме скритото в живота си и да виждаме хоризоните, които могат да станат наша действителност. От там и разбрах, че въпроса е половината гледанка.

      С години си гледах на "нормални" карти и не разбирах, защо на една тотално нормална ситуация се падат ужсни карти, но таро ми помогна да разбера, че картите са проекция на нашите мисли и възприятия за живота.

      Не знам до кога ще бъдем "заедно" с Таро, какво бих направила, ако изгубя тестето си. Знам само, че от както съм се родила съм в такава среда, в която хвърлянето на карти е нещо съвсем нормално. От 14 годишна гледам, опитах се да спра, но чисто и просто не ми се получава, а и очевидно няма причина, щом ме влече.

      За жалост установявам обаче, че е много по-лесно да гадаеш за другиго, но не и за себе си. Или поне на мен ми се отдава трудно и винаги се оплитам защото съм страшно емоционална и не мога да гледам рационално и странично на нещата все още.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Не е ли тъпо?

      Всички са знаели предварително какво е Таро, горе-долу и са си го купили после :D

      При мен е точно обратното - купих си го, за да разбера, че е Таро :D
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Купих го, защото бях и съм в период, в който усещам, че трябва да тръгна по някакъв път, но не знам накъде и кой. Просто съм наясно, че някъде бъркам в нещо.
      Защото освен това не знам как да разреша един психологически проблем, който ми влияе и здравословно.

      След като купих Таро ми стана ясно, че ще ми трябва много търпение, ако искам да разбера всичко това и че най-вероятно докато придобия умението да си гледам качествено сама, за въроси от това естество, вече въпросите ще са изчезнали. Което ме устройва :)

      И също, скоро се сетих, че първата ми среща с Таро не е гореописаната. Помните ли списанието Жената Днес? Ами преди години продаваха и някакви гадателски карти, заедно със списането и аз изнудвах майка ми да ги купува(до някакъв момент, после видях, че и картите и книжките към тях са пълен шит). Та тогава видях карти Таро, за пръв път, само ГА, и с такива картинки, дето бяха плачевни. Опитах нещо да гледам, но си казах: не ми е достатъчно увряла главата за това, някой друг ден ще си взема истински.

      Радва ме мисълта, че всъщност първото ми Таро е било подарено от някого, колкото и глупаво да е.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Вече знам защо си купих Таро.

      Болеше да нямам отговор на въпросите си, без капка лъжа, емоционалност, обида, насмешка и прочие. Хората влагат чувства, Таро не.

      Исках истината, каквато е. С лъжите направих развитие в епсилон околност на нулата.
      Исках нещо, което няма да се посвени да ми забие шамар в лицето. Много пъти ми идваше тежко, не съм свикнала, но ... юнак без рани не може. :)

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Браво за поста.

      Но, Таро не отговаря на никакви въпроси. Парадокс.
      По паралелен начин ни спохожда по пътя ни, без да иска нищо - формулата е ние също да не искаме нищо от него. Приемам Таро като паралелно мое битие, без обаче да го бъркам със сегашното си. Нито битието на Таро ми е нужно, нито моето на него.

      Само, когато не искаш нищо, всичко при теб теб. Идва.
      Как става, не знам, но става. При мен се получи. И досега гледам на картите като чуждо на моето битие, но и като на извор на живот, но на друг живот - не е моята жива вода, не е моята кръв, но е моя мозък.
      От моят цинизъм оформи смирение, от моята ярост направи - воля, от моето несъзнавано, предизвика - азови центрове и вериги, които реално са неразрушими. Вплех невроните си с тези на Таро, станахме един организъм и все пак - в две отделни вселени.
      Как става - просто ДНК.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.