Puer Aeternus, World Egg /Глупакът/

    • Puer Aeternus, World Egg /Глупакът/

      Maya написа:

      Глупакът е първата карта от Големите аркани. Тази карта няма собствен номер, понякога се означава с 0, а според някои източници е последна от Големите аркани.

      Едно от значенията на картата е новото начало. Глупакът е неопитният човек, който започва начинанието си с наивна вяра в своите възможности, без реална преценка на предстоящите препятствия. Дори графично картата е представена в преобладаващо жълт цвят - цветът на оптимизма, на радостта, на позитивните емоции. Ръцете на Глупака са широко разтворени - той е отворен към новите преживявания, погледът му е насочен към небето, очите му са притворени - и пропастта пред краката му остава извън неговото полезрение.

      В моите лични подредби Глупакът носи значението на наивност и недооценяване на реалните обстоятелства. Вдъхновение, което обаче подсказва за необходимостта от реалистична подготовка. Комбинацията от Глупака и Дявола ми се е появявала при случаи на илюзорни очаквания с неблагоприятен резултат, последвани от големи разочарования. В комбинация със Слънцето Глупакът ми е подсказвал благоприятно развитие на начинание, свързано с риск.

      Споделете вашия опит с Глупака и комбинациите, които са ви направили впечатление.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Особено, ако се пада на последни позиции, Глупакът винаги означава нов период, ново начало - коренно различно от досегашното. Ако не вярваш в чудесата, ще повярваш, ще се зарадваш на нещо истински, ще се докоснеш до най-дълбокия извор на душата си, ще бъдеш творец на съдбата си - и като дете, и като мъдрец ...
      Това е най-поетичната карта в Таро за мен.
      Пътят, приключението, желанието и любовта - неочаквани случки и срещи. Но трябва да сме отворени и да не поглеждаме надолу - в бездната (често илюзорна пропаст), а да знаем, че тя за нас ще се превърне в единствен мост и преход към осъществяване на мечтите ни.

      Но пак ще се самоповторя, всичко написано по-горе е чудесно, ала ако има карти като Ас-а или неактивни карти, всичко се проваля ...
      За съжаление, това е Таро.

      За да бъда конкретна, Глупакът на последна позиция след 8 меча, например или след Кулата, е с относително добър изход за която и да е ситуация или въпрос.
      Но комбинации като Магът с Глупакът, Дяволът с Глупакът, Императрица/Император с Глупакът и други, са особено негативни като процес и като послание.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Вендор ми подсказа за една интересна връзка, между Глупакът и Хамелнският ловец на плъхове /Rattenfänger von Hameln/.
      "Хамелнският ловец на плъхове" е немска народна приказка, поверие, предание, зад което се крият, според мнозина, реални исторически факти. Най-ранната версия на легендата датира от 1357 година и е запазена в хрониките на германския град Хамелн, провинция Долна Саксония, като в нея обаче изобщо не се споменават плъхове: „В 1284 година, в деня на светите Йоан и Павел, който бил в 26-ия ден на месец юни, облечен в червена дреха флейтист извел от града сто и тридесет деца, родени в Хамелн, които изчезнали. Изминаха сто години, откакто децата ни ни изоставиха“. Това събитие дотолкова разтърсва жителите на града, че за известно време те дори отчитат времето, приемайки за начало тази толкова печална за тях дата.

      По-рано, около 1300 година, загадъчният ловец и флейтист и вървящите след него деца са изобразени на един от витражите в градската църква, разрушен през 1660 година, а впоследствие възстановен въз основа на запазени описания. Историята се появява в различни исторически хроники, като постепенно към нея започват да се прибавят допълнителни подробности, които значително я обогатяват.
      Но отвъд всичко това, има и метафора, каквато ние търсим в тази тема.

      Препратката е интересна, заради шарените дрехи и флейтата, които се връзват чудесно с образа на Глупакът, и с това, че никой не се завръща ...

      Повече за Хамелнският флейтист/ловец на плъхове ТУК и ТУК
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "През 1284 година германският град Хамелин (Хамелн) бил нападнат от плъхове. Тогава се появил музикант облечен с дреха в различни цветове, който обещал да отърве хората от гризачите срещу заплащане. Градът се съгласил и този странен човек засвирил със своята свирка. Омагьосани, плъховете тръгнали след него и повече не се върнали (според някои версии гризачите се издавили в близката река Везер). Хората от града обаче не удържали на своето обещание и не платили на свирача. Тогава, ядосан, той решил да им отмъсти. На 26 юли, той се завърнал и отново засвирил с магическия си инструмент, но този път извел децата от града, като отново повече никой не ги видял (отново, има версия, че ги завел при реката, където децата се издавили). При някои версии на историята оцеляло едно дете, а при други - три. Едното дете било сакато и не можело да се движи с темпото на другите, то все повече изоставало докато вече не чувало свирката и така излязло от въздействието и. Второто дете било глухо и не чувало музиката, то тръгнало с другите деца от любопитство след като видяло, че всички тръгват. Когато обаче разбрало, че нищо добро не го чака, се върнало. Третото дете било сляпо, то чувало музиката и се опитвало да я следва, но постоянно се блъскало в дървета и в какво ли не и в крайна сметка също изостанало. Така три деца се спасили"

      Ето как Дяволът се грижи да срине човечеството. Скапва ни естественият подбор. На война измират силните, остават куците и сакатите, негодни да издържат семейство.
      Но и друго може да се каже по тая приказка. Оцелели са Отшелниците, не Императорите...
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Изключително интересна и магнетична история. Веднага се свързах с един приятел да я разчоплим, какво ли може да е значението. Според него странника е персонификация на Дявола, защото е "странник, който се появява отнякъде, и за услугите му плащаш неподозирано висока цена". Да, обаче оригиналната история все пак не включва плъховете и издължаването, доколкото разбирам.

      Отвеждането на децата = пътешествие.
      А защо децата, защото са най-чистите създания и едновременно с това и най-примитивните, най-наивните и най-лековерните, не познават страх и вярват в чудеса. И децата са Желание, без задръжки, чиста сексуална енергия (в най-общ смисъл). Те се "самозареждат", те са смелите и дръзките, тях кастрираме, за да ги впишем в обществото. Добра препратка към Императора, Рокселан.

      Изключително магнетично предание. Вдъхновена съм меко казано :D
      Но ми е трудно да тълкувам какво точно е посланието.
      Извратено ли е, че виждам happy end? В най-старата версия не се упоменава смъртта на децата, а само че са отведени. Сигурно са отишли на едно по-красиво място. В страната на чудесата. Приятно-страшно!

      Интересно е обаче какво остава след това... Каква е цената за родителите? Със сигурност има поука във всеки един аспект на тази история. Много е противоречива. Децата празнуват (не вярвам, че са измамени), а родителите страдат.
      Искам да съм с теб. Но това е сякаш комета да се въргаля с куче.
    • Средновековните мистификации са уникални, наистина. Ужасни, страшни, зловещи истории не само за неразгадани убийства, мистерии, но винаги с елемент на неочакван край-поука, който би трябвало да внуши усещане за апокалиптичност.
      Ето защо, е най-добре да се гледа на тази история през призмата на чудесната приказка или да се разчита като семиотичен код (в свободни асоциации, като сън и т.н.) А най-добре е да се ползва митологичния анализ, подкрепен с историография.

      Неслучайно, съвременната семиотика най-много се занимава със средновековни текстове и списъци, защото там границата между реалността и измислицата, е най-голяма. Факт е, че най-големите писатели - "пътешественици" през Средновековието, не са излизали от замъка, имайки предвид нивото на инфраструктура и опасността от кражби и разбойници ...

      Колкото до Глупакът, то метафората е свързана с метафората за Ловеца въобще (от ловец на плъхове можем да стигнем до ловеца на души и да направим препратка и към Кралят рибар, както и до Пърсивал по сходство - което прави една стройна семиотична връзка).
      Да се обърнем и към местната субкултура (в този период), която очевидно още се е борила с езическите култове, които никога не са напускали франкската душа ... И 100% това е препратка към по-стар езически салически култ.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • друг тип анализ набързо:

      чисто психоаналитична кратка вметка: за да стигнеш до познанието (чрез голяма доза инфлация на Аз-а (плъховете)), трябва да заплатиш с невинността си - инфантилна психика (децата), за да отидеш в свят, откъдето никой не се завръща, а не може, защото това е и времево, и психически невъзможно.

      Днес аз, търсейки себе си, попадам на моите страхове (плъхове - отварям скоба за плъховете като есенция на средновековния страх от чумата), които са в моя град (в моята психика/къща), а аз понеже съм музикант (Трикстер - алюзия и за Магът), ще ги подмамя с моя глас и моите "трикове" да тръгнат с мене (моята персона - онова, което си мисля, че съм), и като един истински Идиот/Глупак/Шут (ще рискувам да загубя своята невинност/нищета и потъване в незнанието)- (деца), за да заслужа идентификацията си.
      Т.е. да бъде отвъд страха (чумата на незнанието) и да бъда знаещ.

      Т.е. да порасна и да стана голям. Процес на инициация. Едновременно и лечение, и посвещение. Но и бягство.
      Всичко онова, което е Глупакът като част от психическата конституция.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Аз мисля, че имам идея за препратка, има един индиански мит за удавените деца които всяка година се връщат да искат в жертва други деца, Клод Леви-Строс го е анализирал и свързал със значението на християнската Коледа и Дядо Коледа... извинявам се, че говоря наизуст, но в момента търся статията да си я припомня и ще пиша отново.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • И все пак нали в най-старата форма имаме просто отвеждане на децата от появил се внезапно странник. Даже думата е "отвеждане", проверих и в други източници.. Интересното е, че на мен това изобщо не ми се струва страшна история, даже е много вълнуваща, и аз да съм дете, бих последвала чудния странник <3


      После хората са надградили това предание с още и още неща и е интересно да се помисли - защо плъхове, защо град, всички тези неща, които каза... Защо точно музикант, какво е музиката и какво е танца?
      Мен най-вече ме порази това, че родителите страдат, но децата вероятно не са последвали странника от уплах, напротив, радвали са се, иначе щели ли да го последват? А и според мен в детската душа я има идеята да избягаш от къщи, да се махнеш от мама и тати, това го има и в други приказки (с различни нюанси и герои/антигерои)
      Тук визирам първоначалната версия на мита - тази за "отвеждането", където не присъства смърт на децата, нито дълг/разплата, плъхове, реки или пропасти... Въпреки че наистина е интересно и самото надграждане на мита.


      А според вас защо магьосникът иска да изведе децата, какъв пък е неговият мотив да ги омайва с музика?
      Изключително интересен е този казус, наистина... Много въпроси задавам, но тази история наистина ме развълнува.
      Искам да съм с теб. Но това е сякаш комета да се въргаля с куче.

      Мнението бе променено 1 път, последно от curi0us: допълвам се; поправям грешки ().

    • curi0us написа:

      И все пак нали в най-старата форма имаме просто отвеждане на децата от появил се внезапно странник. Даже думата е "отвеждане", проверих и в други източници.. Интересното е, че на мен това изобщо не ми се струва страшна история, даже е много вълнуваща, и аз да съм дете, бих последвала чудния странник <3


      После хората са надградили това предание с още и още неща и е интересно да се помисли - защо плъхове, защо град, всички тези неща, които каза... Защо точно музикант, какво е музиката и какво е танца?
      Мен най-вече ме порази това, че родителите страдат, но децата вероятно не са последвали странника от уплах, напротив, радвали са се, иначе щели ли да го последват? А и според мен в детската душа я има идеята да избягаш от къщи, да се махнеш от мама и тати, това го има и в други приказки (с различни нюанси и герои/антигерои)
      Тук визирам първоначалната версия на мита - тази за "отвеждането", където не присъства смърт на децата, нито дълг/разплата, плъхове, реки или пропасти... Въпреки че наистина е интересно и самото надграждане на мита.


      А според вас защо магьосникът иска да изведе децата, какъв пък е неговият мотив да ги омайва с музика?
      Изключително интересен е този казус, наистина... Много въпроси задавам, но тази история наистина ме развълнува.
      Тази история те вълнува, защото ти си в процес на откъсване/ на десегментиране на Аз-а. Отново проекции.
      Покрай моята терминология тази дума стана "мръсна" - в случая не е, просто е факт.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Тази история те вълнува, защото ти си в процес на откъсване/ на десегментиране на Аз-а. Отново проекции.Покрай моята терминология тази дума стана "мръсна" - в случая не е, просто е факт.
      Това опасно ли е? :D

      Най-големият ми страх в живота е, да не полудея.

      Иначе сигурно проектирам, не е мръсна дума, защо. Така си го видяла, може и да е така.

      Едно е сигурно, не мога да избягам от себе си, по-съвършена от това, засега не мога да стана. Мога да се надявам само, че с усилия и разсъждения и просто житейски опит, ще стана зрял човек по един или по друг начин. Целта е психическата възраст да съответства на физическата.
      Искам да съм с теб. Но това е сякаш комета да се въргаля с куче.
    • Mona написа:

      Особено, ако се пада на последни позиции, Глупакът винаги означава нов период, ново начало - коренно различно от досегашното. Ако не вярваш в чудесата, ще повярваш, ще се зарадваш на нещо истински, ще се докоснеш до най-дълбокия извор на душата си, ще бъдеш творец на съдбата си - и като дете, и като мъдрец ...
      Това е най-поетичната карта в Таро за мен.
      Пътят, приключението, желанието и любовта - неочаквани случки и срещи. Но трябва да сме отворени и да не поглеждаме надолу - в бездната (често илюзорна пропаст), а да знаем, че тя за нас ще се превърне в единствен мост и преход към осъществяване на мечтите ни.

      Но пак ще се самоповторя, всичко написано по-горе е чудесно, ала ако има карти като Ас-а или неактивни карти, всичко се проваля ...
      За съжаление, това е Таро.
      Ами ако Глупакът е на 3-та ,предшестван от Аубедо на 2-ра позиция?
    • Първа карта беше Страшният съд,пропуснала съм в горния пост,sorry.
      Въпросът беше дали определено начинание ще се получи. Реално се направиха постъпления в този тон,но за втори път се пробва,а първия път начинанието не беше успешно.
    • Значи, че някой прекалено много се е осланял на външна подкрепа и че ще мине между капките (Ас пентакли), но Страшният съд не прощава.
      На първа позиция иска да даде предупреждение, че не може да си мислим, че за нищо не се плаща. И че успехът ще дойде, когато запретнем ръкави и поработим.

      Което ми напомня, че ми се падна Страшен съд на последна позиция след Кралица меча, предхождана от Кралица жезли, което говори, че съм изпаднала в абсолютен мързел и ще чакам последния час да удари, за да се задействам... Много съм зле.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Така, моето тълкуване е, че след дълги изпитания и трудности, е настъпил период, който е благоприятен и нещото може да стане, дори ще стане, дава ви се този шанс. За мен това тук е като прераждане, начинанието "възкръсва" и придобива реалния шанс да се случи.