Хармоничното семейство

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • За мен, както при всички останали междуличностни отношения, е въпрос на компромиси, много компромиси. И доколкото познавам човешката природа - да правиш компромис след компромис, може да донесе хармония в отношенията, но личната ти такава отива на кино. Не че е невъзможна семейната хармония, но за жалост е по-скоро изключение от правилото вече или другото лице на примирението.
    • Хармонията не може да е самоцелна и на всяка цена.
      Може би ще дойде време, когато хората ще бъдат по-откровенни един с друг, без предразсъдъци и без нужда от притежание (най-вече на някого). И тогава, когато няма хармония между двама души, няма да има и семейство (без драми продължаващи с години). И тогава вече думата семейство може да е синоним на хармония. И няма да се чудим "необходим ли е брака, необходимо ли е семейството", "можем ли да сме си самодостатъчни" и пр. Някакси "семейство" отнесено към "хармония" ми е като "църква" отнесено към "вяра" и дори ще намеся материалното - като "пари" към "богатство". Всички заявяват, че нямат нужда от посредници, но навика, стереотипа от една страна и социумните връзки, от друга страна, държат тези отношения много здраво привързани едни към други. И точно затова правят много компромиси - правят компромис с хармонията, за да запазят семейството, правят компромис с вярата, за да угодят на църковните канони, правят компромис с богатството, за да имат пари. И тогава, може би, губят и двете.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Все по-често си мисля, че хармоничното семейство е на изчезване. Всеки ден започнах да слушам за отношенията вътре в много семейства, без да се интересувам, просто хората имат нужда да споделят за проблемите си, и то най-вече там, а те са много.
      Чудя се, ако едни отношения вътре не са удовлетворяващи защо хората продължават да живеят в някакъв нездрав климат, който реално погледнато вреди на всичко и всички :) .
    • Аз лично не познавам нито едно хармонично семейство... с едно изключение... на двама, които са се свързали само, за да оцелеят след бягство от България и в началото всичко, което ги е притеснявало в другия, са го писали в един дневник и за двамата.
      Запознах се с тях, когато вече бяха много възрастни и останах очарована от привързаността и мекотата, с която се отнасяха един с друг!
      Бяха постигнали доста в материално отношение и въпреки, че бяха над 60 годишни, не спираха да са активни по всякакъв начин.
      Предполагам, че в крайна сметка е до отношение към себе си и към света... здраво и реалистично.
    • Може би в мига, в който се откажем от определението "хармонично", може и да се оправим.
      Търсенето непременно на хармония ни отвежда обикновено до депресията.

      Животът не е хармоничен, затова и подобни определения, са компенсаторни.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Децата са деца до едно време и трябва, наистина е наложително, да се възпитават в самостоятелност, независимост. Погледнете как е в природата - в момента, в който поколението стане достатъчно здраво и силно, майката го прокужда, да ходи да си търси късмета по света. А всеки знае как е при хората - "татко носи-мама меси" и така - докато умрат родителите. Не знам Мона, дали имаше това пред вид, но мен винаги ме е тормозил този проблем... Да не говорим за изискването и налагането на някои родители децата им да са близо до тях, да ги обгрижват, вменяват им, че са им задължени.
      Така де, омесих нещата, но понякога ми кипва от подобно взаимоотношения.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Armid wrote:

      Децата са деца до едно време и трябва, наистина е наложително, да се възпитават в самостоятелност, независимост. Погледнете как е в природата - в момента, в който поколението стане достатъчно здраво и силно, майката го прокужда, да ходи да си търси късмета по света. А всеки знае как е при хората - "татко носи-мама меси" и така - докато умрат родителите. Не знам Мона, дали имаше това пред вид, но мен винаги ме е тормозил този проблем... Да не говорим за изискването и налагането на някои родители децата им да са близо до тях, да ги обгрижват, вменяват им, че са им задължени.
      Така де, омесих нещата, но понякога ми кипва от подобно взаимоотношения.
      Не, нямах това предвид.
      Разбирам те, така се възпитават някакви некадърни търтеи.

      Визирах друго.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Намират се защото не могат вече да сами, не искат да сами, страхуват се как ще умрат и няма кой "една чаша вода да им поднесе".
      Не се обичат, обикновено семейство, посредствени мъж и жена.
      Заедно им растат различни неща - на нея гъза, на него шкембето.
      Ходят с анцузи всяка сутрин за банички и милинки.
      Тя търка билетчета, той изкарва пари от Еврофутбол, че им трябва нова пералня.
      Живее се на кредит, в панелния апартамент.
      Телевизора - Планета!
      Тя е християнка, но си тегли от време на време карти за игра.
      В къщата има икони, висулки ин и ян, слончета, книги на баба Ванга и Учителя Дънов.
      Ноктите сменят цвета си почти всеки ден.
      Вечерната романтика е тя да му сервира ракийка и салатка, може после малко бира.
      Да полегнат в ложето на изтурбушен дюшек и той да я ебе в гъза.
      (Никой не свършва в тази ситуация :D)



      Провокирано от много забавен разговор с Мона. :thumbsup:
      DIGNITY ALWAYS WIN.