Важна тема Критерии за добър психотерапевт

    • Критерии за добър психотерапевт

      Защото, въпросът - Как да изберем психотерапевт, е изключително важен за всеки, който търси решение на екзистенциални проблеми.
      За мен поне, това звучи по същия начин, както ако бих задала въпроса - Как да изберем неврохирург?

      Вторият работи директно с мозъчната материя, а първият с нейните производни, често. Защото много проблеми у психиката са етиологично предопределни от материалния й носител - човешкият мозък.
      Та, когато всеки избира лекари, които да лекуват тялото му, трябва да е още по-бдителен, когато изучават и психиката му. Затова е необходимо поне 10 години обучение, най-малко (!), познание и владеене на поне 2 чужди езика, защото науката се развива и в нейния спесимент има два клона, най-семпло казано - английски и немски източници, но тук не трябва да забравяме и френската традиция в психотерапията.
      Говорим за програма максимум, към каквато всеки терапевт трябва да има интерес, но реално това не е така. Такъв интерес няма. Терапевти, които нямат базови познания за понятия, които са навлезли най-малко преди 50 години в науката, са ненадеждни - говоря за личния си избор.
      Терапевти, които не говорят чужди езици, означава, че не са чели нищо в оригинал, не са усетили процеса на терапия сам по себе си и интерпетират терапевтични практики спрямо собствените си дефицитни състояния.
      Самолечението на лекуващият е важно, нещо като conditio sine qua non, но то трябва да е процес по надграждане на стереоптипите, не затвърждаване на практики с резистентни пациенти и техните състояния.

      Та, психотерапевтът, по старо неписано правило, се избира архетипно, като заместител на властващия архетип на майката или на бащата, в зависимост от пола и този пренос е описан отдавна, толкова отдавна, но за съжаление сега, дори и този пренос отстъства - сега живеем в облака на ерзаца, на заместителите на присъствие. Дългите списъци и поредните повторения в клиничната картина не водят до желания за търсене на душата (за нейното равновесно състояние), а тъкмо напротив - до раздуване на взаимните персони - кой на кого повече ще помогне.
      Не мисля, че с това мнение ще бъда полезна, защото за да се случи това, е необходимо поне кратък миг на интегриране на Сянката, каквато у повечето отсъства, точно благодарение на този модел - останал още от времето на Алеко Константиновите герои и по-скоро това е проблем на социалната рефлексия, не на личностно-изградената.
      Психотерапевтът е пар екселанс наша противоположност (предполага се, там откъдето той вече е минал, ните тепърва отиваме по пътя на себепознанието), но това не е нито Благият Старец, нито Всеопрощаващата Майка, нито друг архетипен компенсаторен образ, защото психотерапевтът просто е психопомп за душата.

      И онова, което ни кара да му се доверим, не е пълнотата, която на нас ни липсва, нито заместител на нашите лични дефицити (емоционални празнини, афективни непреживени състояния, изродили се впоследствие като социални фобии), а познанието.
      Познанието и мъдростта да видиш у терапевта, че не е поредният Сизиф, който търкаля камъни с надеждата да избегне наказанието от провала на терапията си.
      jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...
    • Искам да спомена още нещо, отнасящо се до практиките. Те са масови за западните терапевти - да ползват източни практики, които самите те не владеят и не знаят.
      Визирам случаите на регресивна хипноза, придружени със ситуации на мокша - т.е. вид освобождаване на съзнанието или желание за достигане на познание за висшия Манас.
      Първо, нашите, учени, нямат никаква опитност за тези религиозни окултни практики, че да ги прилагат свободно в техния праксис, второ, се пипа грубо в една предпрагова смес от спомени и видения, които няма жив човек, който да каже точно откъде идва.

      Против съм да се ползват източни практики в психотерапията, защото те водят до още по-големи заблуди и са вредни за западния човек - хиляди години различен манталитет, няма как да бъдат терапевтирани с наброски от учения само за 5 години или от някой виден учен, който е бил на Изток само в мечтите си. Накрая ще се върна към плоскостта на разсъжденията си.
      Ние имаме различен манталитет и различен капацитет. Залитането по източните практики отново е търсене на друг гейт за бягство към цялостната личност, но не. Нея можем да намерим у себе си - само у собствената си социална идентификация.

      Защо казвам това - при едно пряко наблюдение над пациенти от арабски произход, от тамилски и от местен (западен), проработиха различните видове терапии. И леснообяснимо - хората мислят различно и реагират на стреса по различен начин. Просто - за хората от Филипините ще се създаде една генеративна стресова ситуация, за хората от Япония - друга за земетресенията, както и за хората от Мексико - за тайфуните. Да не говорим за Индия, където всички мислим, че цари "разбиране за всичко". Не, в държава, в която трети министър-председател е убит и където ежедневно умират жени от изнасилване или други хора от убийства, определено не е Шамбала, значи има сериозни проблеми.
      Объркването на несъзнаването с кашата от карми и предишни животи, създава една изначална несигурност на несъзнаваното, което почва да се бори на втори несъзнаван план - първо със социалните си страхове, второ с вторичната маса от наблюдения за второ правило.

      Лесно е да се каже, че всичко имат едни и същи проблем. Лесно е. Защото пропускаме ситуацията на синхроничност на масите - същото се случва и със самозапалванията - едно води след себе си друго, без оглед на генезиса на първото.
      Сега наблюдаваме един "талаз" от еднакви проблематики, които са синхроничнсти, които в своята етиология са социумни паразитни заболявания, те не са психологически пар екселанс - те са болести на времето. И са прилепчиви. Освен това, да не забравяме и кои сме ние - липсата на трансформация в социума докъде води, а да има промяна, то е нужен метармофозис в манталитета на нацията, какъвто липсва. И да си отговорим защо нищо не се е променило в същия този манталитет, казано опростенчески от образа на Бай Ганьо, досега ...
      jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...
    • Трудно ще спрат да се захласват по всякакви източни мании. И не е само до психотерапевти. Малко ли маниаци има и сега дето се разкарват и се изживяват като буди, муди, индийци, миндийци и се леят всякакви чудесии и мъдрости на килограм.
    • Провокирана съм от поредната глупост на Алгафари, т.е. новата й книга: Аз чувствам, следоватлено съм.
      Щях да повърна.

      На въпрос от някой си към Маргарет Тачър: Как се чувствате днес?, Тачър избухва: Не ме питайте как се чувствам, попитайте ме какво мисля!
      Та, мисля, следователно съществувам.

      Та, каква е ползата от толкова чувстващи нищоправещи хора, техният материален продукт какъв е - чувстват само значи ...
      А кой ще работи и ще ползва разума си междувременно, докато някой чувства?

      Или като повечето врачки - ще се полваме от наивността на народа да го лъжем, знаейки прекрасно, че хората умират да са лъгани?
      Нещо не схващам.

      Някой изобщо мисли ли как другия мисли?
      И в тая връзка един сериозен шит към повечето български психолози, които нямат никакви реални образования, говорят развален български и още по-развален английски, в добрия случай. И за които думата архетип, е биологична единица или квантова формула. Да не говорим за други неща.
      jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...
    • Постът на mitko беше изтрит поради изключителна неграмотност, нещо абсолютно недопустимо в нашия форум.
      Моля участника, ако желае да изрази отново мисълта си, да я синтезира и да съобрази текста с българските правила за правопис и лексика.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Стивън Грос, психоаналитик и то радващ се на огромна популярност, ни казва, че ако спрем да обичаме хората, то нещо у нас, говори вече за сериозен личностен проблем.

      Същият терапевт днес е в София да изнесе поредица лекции.

      Аз лично никога няма да мога да разбера, защо съвременните психоаналитици, колко да са съвременни - от 60-те години насам, държат толкова много да се обичаме, да бъдем позитивни до степен на умопомрачение и да имаме единствено човешкото за мяра.
      На фона на безграничната човешка глупост, духовно падение и тотален интелектуален регрес, ние да продължаваме да се занимаваме със социални патологии и да търсим "добротата".
      НО и да имаме "осъзнат живот".

      Аз ли не съм разбрала, какво ли ...
      Поредното психотерапевтично сектанство, въпреки дипломите от Калифорнийския и Оксфордския университети.
      jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...