Страхов синдром при феохромоцитом

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Страхов синдром при феохромоцитом

      Това е онзи хормонно активен тумор, който живее в надбъбречната жлеза, поредният пример за невроендокриния, отново предизвикан от катехоламини (невромедиаторите) страх.
      Първо, в клиничната симптоматика идват екстремното повишение на кръвното налягане, което обикновено води до разстройство на мозъчни функции, казано най-общо, или до хипертонична енцефалопатия.
      Но подобни клинични картини могат да възникнат и при хормонно активни тумори в периферната симпатикова система – сетете са за т. нар. правертебрални ганлгии и надбъбречната сърцевина, които са хомоложни (група от органични химични съединения, които имат еднакъв качествен, но различен количествен състав) от еволюционна гледна точка.
      Защо пиша всичко това по този начин? Добре е да се обясни.

      Освен водещият симптом високо кръвно налягане и др. смущения в регулацията, винаги са важни страховите симптоми при повишено кръвно налягане (или хипертонична криза), които често наподобяват пристъп на паника с много силно главоболие.
      В случая имаме сърцебиене, задух, усещане за слабост и треперене, а понякога се стига и до спазматични пристъпи и дори до предсърдно мъждене. Тези ранни аналогии между феохромоцитома и пристъпа на паника са изтъкнати от много учени (Friedrich Strian) като причина за продължителен период, необходим за поставяне на диагноза.
      Доколко това, за което пиша, има връзка с диабетичния хипогликемен страхов синдром, не зная, но виждам дълбока връзка, най-вече заради етиологията на заболяванията.
      Вероятно това не е тема за обсъждане в този форум, но мен темата ме вълнува, защото малко внимание се отделя на заболяванията с хормонална етиология. А психиатричната клиника познава най-вече такива.
      И често ги нарича емоционален примитивизъм. Особено, когато вече всичко е пост фактум.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Това е хормонно активен тумор и пореден пример за невроендокринния страх (като ендокринно натрупване). Може би е добре да изясним катехоламините – главни техни „производители“ в организма са аминокиселините тирозин и фенилалалин. Общо казано, това са сигнални молекули (говоря образно), които пренасят информация или дават командите от симпатиковата нервна система до тъканите и органите на човешкото тяло.
      Най-използваните и масово произвежданите и често срещаните в организма катехоламини са епинефринът (адреналин) и норепинефринът (норадреналин). Епинефринът се отделя директно в кръвообращението, а норепинефринът се отделя от периферните симпатикови неврони, разположени в тъканите. Те стимулират метаболитните процеси чрез активирането на т. нар. бета-рецептори.

      Всичко това крайно се активира, когато човек е изключително активен или се намира в емоционален стрес. Това стимулира функциите на много системи и органи, повишава се сърдечната честота и кръвното налягане, разширява се зеницата, засилва се потоотделянето и т.н.
      И сега ще се върна към феохромоцитома, проблемът при него е, че туморът започва да отделя абнормни количества норадреналин и сравнително по-малко адреналин. Тези субстанции имат силен ефект върху съдовете и органите и водят до различни промени в организма. За които стана дума по-горе в мнението ми.
      Това обяснява според мен, честото напълняване при психично болните вследствие на подобни ендокринни етиологии на заболяванията.

      Болните имат освен другата етиология и клинична картина – като трудно регулираща се хипертония, артериална хипертония визирам. Отделно, това е съпроводено със сърцебиене, главоболие и обилно потене – симптоми, срещани и при много от страховите синдроми. Особено чувството на страх и ужас и студенината по крайниците, са характерни, както и побледняване на лицето.
      Всичко това е резултат от свръхабнормното отделяне на норадреналин и адреналин. Освен това, тези пациенти трябва да се проследят и за нарушен въглехидратен баланс.
      Проблемът е, че често клиниката, т.е. клиничите изследвания са в норма, въпреки съпътстващите оплаквания. И в тези случаи е задължително изследване на урината, където нивата на катехоламините се диагностицират най-добре.

      Съветът ми към всички лекари, занимаващи се с човешката психика, ако имат и най-малките съмнения за подобни невроендокринни заболявания е, да пратят хората и на такива изследвания за отстраняване поне на подобна предиспозиция. Най-доборите анализи са компютърна томография и магнитен резонанс.

      За съжаление или за радост, феохромоцитомния тумор, е рядко заболяване, което в по-голямата си част, е с канцерогенна структура. И се лекува оперативно и се доказва по труден път.
      Чест прави обаче на учени, като Friedrich Strian, който намира връзка между страховите болести и невроенодкринията. Всъщност не е първият. Бих се радвала да се говори повече затова.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Психопатията не е липса на любов, а вид биполярно разстройство; твърде базово е да се мисли, че любовта отключва или обратно, приключва, някакви болестни процеси, любовта няма нищо общо с развитието на един патогенен синдром.
      Например, при феохромоцитомен синдром, имаме няколко фактора, афишира се често в шизофренни/биполярни състояния (които се бъркат с ПА или ОКР), едното се лекува с бета блокери, другото с терапии: нито едно от двете не помага; искам да кажа, че за повечето психопатични разстройства, включително и социопатии, които ти визираш, причините са хормонални и са генетични.

      като отговор на следното:
      "Два големи въпроса ме интересуват от много години - любовта (като биохимично състояние) и психопатиите. Изчела съм каквото съм намерила по темата на всички езици, които владея. Двете най-изненадващи открития за мен (потвърдени с научни методи, като ядрено-магнитен резонанс, хормонални изследвания и дългосрочни проследявания):
      Децата усещат всичко от момента на зачеването си. В тялото на майката те нямат усещане за себе си като за отделен човек (както и през първите години от живота си, до развитието на кората на главния мозък). Ако майката е щастлива, тялото й отделя хормони на щастието - серотонин, допамин, ендорфини. Тъй като детето е част от тялото й, то усеща усещанията на майката. Ако майката е стресирана, ако детето е нежелано, в тялото й се отделят хормони на стреса - адреналин, кортизол. Те не само се усещат от детето, но и водят до специфично преразвитие на мозъчния ствол - зоните, които отговарят за реакцията към стреса - борба, бягство. Морфологията на мозъка определя и функцията му, а тези деца се превръщат в неспокойни и тревожни възрастни. Някои от тези хора дори посягат на живота си.
      А психопатите не умеят да изпитват любов, нито емпатия, не усещат болката на другите и не изпитват състрадание. Това също се дължи на промени в структурата на мозъка, настъпили на някакъв ранен етап от развитието. Те се научават да имитират чувства, но не не изпитват всички нормални човешки чувства. Научават се да използват чувствата, за да манипулират другите хора. Плачът на дете създава стресова ситуация в мозъка на всеки нормален човек и оставя психопата напълно безразличен. Най-общо казано, психопатията е липса на любов.
      Преди няколко дни работих по книга за болката, която ще бъде издадена скоро в България. Там прочетох, че "Понастоящем се
      възприема становището, че съществува пренатална болка, т.нар. „fetal pain“, с която медицинските специалисти трябва да се съобразяват (Anand, K. J. S., 2006). Морфологичният апарат, необходим за усещането на болка в периода на пренатално развитие, представлява функционираща субкортикална система, която включва базалните ганглии, медиалните и централните ядра на таламуса, substantia nigra, вентралната зона на тегментума, горните коликули, средния мозък и ретикуларната формация в мозъчния ствол." Много се зарадвах, че тази част от науката стигна най-после и до България.
      Изводите са много. Абортът е убийство. Онези, които завладяват света чрез утробите на жените си, ще напълнят света с нещастни хора с психопатични отклонения. И накрая - хубаво е хората, които създават деца, да се обичат."

      автор: facebook.com/maya.zh?fref=nf
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Обаче последното й изречение е много вярно.
      Има значение дали са те искали, или не. Ако не си бил желано дете, още от фетусче, вероятно ще го усетиш и ще почнеш погрешно да се развиваш. Личи си от здравите семейства какви са децата, личи си и когато детето не е планирано, но все пак е родено (интересно защо ?!). Това в лаканианската психоанализа се нарича инвестиране на детето, случва се още преди самото зачеване също.
      DIGNITY ALWAYS WIN.