Синдромът на "лелята" при мъжете

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Синдромът на "лелята" при мъжете

      Публикувам в темата една интересна статия от актрисата Стефания Колева. Доста е интересно, поучително. Какво мислите вие?

      Обикновено идва неканен.
      Липсата на вяра, негативизмът, умората - това са симптомите, че вирусът е дошъл.Настанява се някак, пропива се в теб и променя цветовете на възприятията ти.
      Винаги има правила, инструкции, съвети масови и несъпричастни и те са: как да се преборим (с лекота) с проблема, но със страничните ефекти трябва да се справяш сам.
      Похапвах в ресторант с приятелка, когато вниманието ми привлече разговорът на двойка мъже от съседната маса.
      Единият - русоляв, другият - с шапка, с щампа на Батман.
      - Не се правя – каза русият.
      - Как ще си станал леля?! Виж се на какво приличаш, мъж си!
      - Външният вид лъже. Чувствам се леля.
      - Верно си зле!
      - Чудя се да не е наследствено...
      - Ти пък – казва този с каскета – това е състояние на ума.
      - Дали има хапчета? Или някаква билка?
      - Оф.
      Започна да рови в телефона си. Не му отне много време.
      - Намерих! Ти си попаднал в сянката на лелката.
      - Нали ти казах?
      - Уморен си. От мислите си си уморен. От негативизма си.
      - Абе, усещам няк'ва депресия.
      - Трябва да се измъкнеш. Виж Веси. Тя си е момиченце, а е на четиредесет и две.
      - Да не е недоразвита?
      - Много е развита. Просто духът ѝ е млад. Има вяра.
      Русият се почеса по бузата.
      - Любопитно.
      - Е т‘ва е думата! Любопитно! Любопитството я пази да не се чувства възрастна. Абе, защо не си играеш повече с дъщеря ти?
      - Играя си. Но – ето, не бих си сложил шапка с Батман, като теб.
      - А трябва!
      - Дай ми я – русият понечи да я вземе.
      - Не пипай! С нея си крия... започнах да оплешивявам.
      - Голяма работа.
      - Ставам чичо. Пак намести шапката.
      - Глупости. Плешивостта не те прави чичко.
      - Не мога да се понасям.
      - Това е състояние на духа. Преодолей го – посъветва го русият.
      - Не сега. Сега мисля за друго... Ще си слагам лещи, не мога да се излагам с очила... И тръгвам, имам час за... Абе, артрит, май е...
      - Обади се да покараме скейт - каза русият.
      - Караш скейт?! Че ти се вдетеняваш.
      - Да, но карам с готварска престилка. Чувствам се леля.
      - Не е добре, отпусни детето в теб.
      Онзи с шапката си тръгна с бодра крачка и в края на близкия парк май си купи балон и го завърза на колана си, после погледна в телефона си рецепта за подмладяване на кожата около очите.
      Русият не след дълго си тръгна и май по-надолу по улицата си купи сладолед на път за вкъщи.
      Съвременния свят обожава да лепи етикети, забравяйки за уникалността на личността, а у нея има в излишество - чувство за ритъм, усещане за хармония, желание за наслада и много красота, стига да знаеш кода, който ще ти позволи да стигнеш до това блаженство и да не само да не позволиш то да си отиде, а да му се насладиш.

      източник