Важна тема Карл Густав Юнг. Въведение

    • Карл Густав Юнг. Въведение

      Мисля, че е хубаво да има и една обобщена тема, служеща за запознаване и въведение в живота и делото на известния психоаналитик. Предполагам е ясно, че той е един от бащите на съвременната психология като наука, основоположник на аналитичната такава. От краткия ми досег с учебния предмет "Психология" и неговите подразделения в университета, бих казала, че не е много застъпен в програмата.

      Следващият кратък текст за Юнг дава част от основните сведения, които е хубаво да се знаят.


      Автор: Джордж Буре
      Превод и авторски права: Пенка Канджева


      Всеки, които иска да познава човешката душа, няма да научи почти нищо от експерименталната психология. По-добре ще е да бъде посъветван да зареже точната наука, да захвърли амплоато на учен, да се сбогува с обучението си и да се скита с открито сърце по света. Там, в ужасите на затворите, лудниците и болниците, в сивите кръчми на предградията, в бордеите и баровете където се играе комар, в елегантните салони, в борсите, на социалистическите сбирки, в църквите, в сектантските събори, чрез любов и омраза, чрез преживяването на страсти във всичките им форми, той ще пожъне много повече знание отколкото дебелите учебници могат да му дадат, и ще знае как да лекува болните с истинско познаване на човешката душа

      - К. Г. Юнг


      Фройд твърди, че целта на терапията е да направи несъзнаваното - съзнавано. Със сигурност той превръща това и в своя цел, като теоритик. Но придава на несъзнаваното, меко казано, неприятно звучене. Според него, то е врящ казан от подтиснати желания, бездънна яма от перверзна жажда за кръвосмешения, гробище за плашещи преживявания, които се завръщат, за да ни преследват. Честно казано, всичко това не звучи като нещо, което искам да осъзная!
      По-младият колега на Фройд, Карл Юнг, превръща изследването на "вътрешния свят" в работата на живота си. Той се заема с това добре подготвен, усвоил основата на фройдистката теория, разбира се и с очевидно неизчерпаеми знания в областта на митология, религия и философия. Юнг е богато осведомен за символизма на сложните мистични традиции като гностицизма, алхимията, кабала, а също и хиндуизма и будизма. Ако някой би могъл да разбере несъзнаваното и неговата склонност да се разкрива само в символична форма, то това е Карл Юнг.
      Той притежава и способността да има много ясни сънища и случайни видения. В края на 1913г. получава видение за "чудовищен потоп", поглъщащ по-голямата част от Европа и покриващ планините на родната му Швейцария. Юнг вижда хиляди давещи се хора и рухваща цивилизация. После водите се превръщат в кръв. В следващите няколко седмици той сънувал безкрайни зими и реки от кръв. Уплашил се, че става психотичен.
      На 1 Август същата година, започва Първата Световна Война. Юнг усеща, че има някаква връзка между него самия и човечеството, като цяло, която не може да бъде обяснена. От този момент до 1928г., той преминава през доста болезнен процес на себеопознаване, което оформя основата на бъдещата му теория.
      Юнг внимателно записва, чертае, рисува и прави модели на своите сънища, фантазии и видения. Открива, че преживяванията му най-често се въплъщават в хора, които започват с мъдър стар човек и неговата спътничка - малко момиче. В поредица от сънища, възрастният мъдрец се развива и превръща в духовен водач. Малкото момиченце става "анима" - женската душа и служи като средство за комуникация с по-дълбинните части на несъзнаваното.

      Кафяво като кожа джудже е пазач на несъзнаваното. То е "сянката", първичният спътник на Аз-а на Юнг. Той сънува, че заедно с джуджето убиват красив рус младеж, на име Зигфрид. Според Юнг, това е предупреждение за опасностите от култа към славата и героизма, който скоро донася толкова много беди над Европа, както и за риска от неблагоприятните последствия от собствената му склонност към почитане на Зигмунд Фройд!
      Юнг има много сънища за смъртта, за полето на смъртта и за възкръсването на мъртвите. Те представляват самото несъзнавано - не "малкото" лично несъзнавано, за което Фройд говори толкова много, а новото, колективно несъзнавано на човечеството, съдържащо всички мъртви (а не само нашите) призраци. Юнг започва да твърди, че душевноболните са хора, обладани от тези призраци, и то го прави по време, в което не се предполага, че някой изобщо вярва в тях. Само ако можехме да си възвърнем митовете, ние щяхме да разберем тези призраци, да приемем мъртвите и да излекуваме душевните си страдания.
      Критиците твърдят, най-просто казано, че самият Юнг е бил болен, когато се е случило всичко това. Но той вярва, че за да разбереш джунглата не е достатъчно само да плуваш напред-назад близо до брега. Трябва да влезеш в нея, без значение колко странна и страшна ти изглежда тя.


      Теория

      Юнг твърди, че душата се състои от три части. Първата е Аз-ът - съзнанието. Тясно свързано с него е личното несъзнавано - всичко, което в момента не е съзнавано, но може да бъде. То наподобява представата на повечето хора за несъзнавано, защото включва и спомените, които лесно можем да си припомним, и тези, които по някаква причина сме подтиснали. За разлика от Фройд, Юнг не причислява тук инстинктите.
      Според Юнг, съществува още една съставна част на душата, която отличава теорията му от всички останали: това е колективното несъзнавано. То е "вашето психично наследство". Колективното несъзнавано е складът, съдържащ опита на човечеството, нещо като вид знание, което ни е вродено. И въпреки това, не можем пряко да го осъзнаем. То повлиява всичките ни преживявания и поведението ни, и то най-вече емоционалните, но съдим за него непряко, въз основа на отчитането на тези влияния.
      Има някои преживявания, които показват ефектите от колективното несъзнавано по-ясно от други: такива са любовта от пръв поглед, дежа вю (усещането, че вече сте били тук, когато отидете на някое съвсем ново място) и незабавното разпознаване на някои символи и значения на митовете - всичко това може да се разбира като внезапно свързване на външния с вътрешния свят на колективното несъзнавано. По-величествени примери са творческите преживявания, изпитвани от край време от художниците и музикантите по целия свят, спиритичните преживявания на мистиците от всички религии, или паралелите между сънищата, фантазиите, митовете, приказките и литературата.
      Една добра илюстрация за проява на колективно несъзнавано, която напоследък доста се дискутира, е преживяването на прага на смъртта. Изглежда много хора, принадлежащи към различни култури, откриват, че имат съвсем сходни спомени, след като са били върнати обратно към живота след близка среща със смъртта. Те разказват съвсем ясно как са напуснали телата си и какви са били заобикалящите ги събития, как са били изтеглени през дълъг тунел към ярка светлина, как са видели починали свои близки или религиозни фигури, които са ги очаквали и за своето разочарование, че е трябвало да си тръгнат от това приятно място, за да се върнат обратно в телата си. Вероятно всички сме създадени, за да преживяваме смъртта по този начин.

      Архетипи
      Съдържанието на колективното несъзнавано се нарича “архетипи”. Юнг също използва названия като “доминанти”, “идеализирани образи”, “митологични” или “първични образи”, и още няколко други, но "архетипи" надделява. Те са незаучената склонност да преживяваме нещата по определен начин.
      Архетипът няма форма сам по себе си, а действа като "организиращ принцип" за нещата, които виждаме или правим. Той работи подобно на инстинктите в теорията на Фройд: в началото бебето просто иска нещо за ядене, без да знае точно какво. То има доста неясно силно желание, което може да бъде задоволено само от някои неща, а от други - не. По-късно, с натрупването на опит, детето започва да иска нещо определено когато е гладно - бутилка, бисквита, сварен рак или парче пица.
      Архетипът е като черна дупка в пространството. Съдим, че е там само по това как привлича материя и светлина към себе си.


      Архетипът на майката е особено добър пример. Нашите предци са имали майки. Винаги сме се развивали в среда, която включва майка или нейн заместител. Не бихме оцеляли без да сме имали връзка с някой, който се е грижел за нас, когато сме били безпомощни бебета. Това показва, че сме създадени по начин, който отразява еволюционното ни развитие. От хиляди години насам, идваме на този свят, готови да искаме майка, да я търсим, да я разпознаем и да общуваме с нея.
      И така, архетипът на майката е нашата вродена способност да разпознаваме връзката на "майчинството". Юнг твърди, че това е доста абстрактно и сме склонни да проектираме този архетип върху външния свят и по-специално - върху определена личност, която обикновено е собствената ни майка. Дори когато на разположение на архетипа няма реален човек, ние персонифицираме архетипа, като например го превърнем в митологичен герой от приказка. Така, този герой символизира архетипа.
      Архетипът на майката намира израз в образа на първичната майка, или Майката Земя, Ева или Дева Мария в западната традиция, или в по-слабо персонализирани символи като църквата, нацията, гората, или океана. Според Юнг, някой, чиято майка не успее да задоволи потребностите на архетипа, може да прекара живота си в морето, или в търсене на утеха в църквата, или идентифицирайки се с Майката Земя, или в молитви към Дева Мария.

      Мана
      Трябва да разберете, че тези архетипи не са с биологичен произход, като инстинктите при Фройд. Те са духовни нужди. Например, ако сте сънували дълги неща, Фройд би предположил, че тези неща символизират фалос и в крайна сметка - секс. Но Юнг ще посочи съвсем различна интерпретация. Дори доста специфично да сте сънували пенис, това може да няма много общо с незадоволена потребност от секс.
      Любопитно е, че в първобитните общества, фалическите символи изобщо не касаят секса. Те обикновено символизират мана, или духовната сила. Древните показвали тези символи в ритуали, когато са викали духове, за да увеличат реколтата, риболова или да излекуват някого. Връзките между пениса и силата, между спермата и семето, между оплождането и плодородието са възприети от повечето култури.

      Сянката
      Сексът и инстинктите за запазване на живота като цяло, разбира се, са представени в теорията на Юнг. Те са част от архетипа, наречен "сянка". Той произлиза от времената преди появата на човека, от нашето животинско минало, когато всичките ни грижи са били фокусирани върху оцеляването и възпроизвеждането, и когато не сме имали самосъзнание.
      Това е “тъмната страна” на Аз-а и злото, на което често сме способни, се таи именно там. Всъщност, сянката е аморална – тя не е нито добра, нито лоша - точно както и животните. Едно животно е способно на нежна грижа към малките си и на ожесточено убийство за храна, но то не избира дали да постъпва така. Просто прави това, което прави. То е "невинно". Но от човешка гледна точка, животинският свят изглежда доста брутален, нехуманен, така че сянката се превръща в нещо като контейнер за отпадъци за тази част от нас, чието съществуване не сме много склонни да признаем.
      Символите на сянката включват змията (като тази в Райската градина), дракони, чудовища и демони. Тя често пази входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано. Следващия път като сънувате, че се борите с демон, може да се окаже, че сте се борил със самия себе си!

      Персоната е нашият образ пред обществото. Терминът очевидно е свързан с “човек” и “личност”, и произлиза от латинската дума за маска. Така че персоната е маската, която си слагате преди да се покажете пред външния свят. Въпреки, че произлиза като архетип, от момента, в който осъзнаем наличието й, тя се превръща в част от нас, различна от колективното несъзнавано.
      В най-доброто си проявление, персоната е просто “доброто впечатление”, което искаме да създадем докато изпълняваме ролите, поставени ни от обществото. Но разбира се, тя може да бъде и “лошото впечатление”, което използваме, за да манипулираме мнението и поведението на другите. А в най-негативния вариант, може да подведем дори и самите себе си, че това е нашата истинска същност. Понякога вярваме, че наистина сме това, за което се представяме!

      Анима и Анимус
      Част от нашата персона е мъжката или женската роля, която трябва да изпълняваме. За повечето хора, тя се определя от физическия им пол. Но Юнг, както и Фройд, Адлер, и др., вярват, че по природа сме бисексуални. В началото на съществуването си, когато сме фетуси, нямаме диференцирани полови органи и само под влияние на хормоните ставаме мъже или жени. Подобно на това, на прага на социалния си живот като деца не сме нито мъжки нито женски в социалния смисъл на думата. Почти веднага – още щом тези розови или сини ританки се появят – ние се оказваме под влиянието на обществото, което постепенно ни оформя като мъже или жени.
      Във всички общества, очакванията към мъжете и жените са различни - обикновено въз основа на специфичните роли при възпроизвеждането, но често са налице и чисто традиционни детайли. В днешно време все още съществуват доста следи от тези традиционни очаквания. Продължава да се счита, че жените са по-грижовни и по-слабо агресивни, и че мъжете са силни и не обръщат внимание на емоционалната страна на живота. Но според Юнг, тези очаквания означават, че сме развили едва половината от потенциала си.

      Анима е женският аспект на колективното несъзнавано на мъжете, а анимус е мъжкият в колективното несъзнавано на жените. Взети заедно, те представляват сизигия(бел.прев. - сизигия - астр. - положение на луната по права линия със земята и слънцето). Анимата може да се персонифицира в младо момиче, много спонтанно и интуитивно, в магьосница, или в Майката Земя. Тя се свързва с дълбока емоционалност и със силата на живота. Анимус може да се персонифицира във възрастен мъдрец, магьосник, или в група мъже и е склонен към логичост, рационализъм и дори спор.
      Анима и анимус са архетип, чрез който общуваме с колективното несъзнавано като цяло и е важно да се докоснем до него. Този архетип отговаря за по-голямата част от любовния ни живот. Ние винаги, както разказва и древногръцкия мит, търсим в представителите на противоположния пол нашата друга половина, която боговете са ни отнели. Когато се влюбим от пръв поглед, откриваме човек, изпълващ особено добре нашия анима или анимус архетип!

      Източник
    • Попаднах на сайт, посветен на Юнг, който много ми допадна. Тъкмо се чудих, къде да сложа линк към него :) .
      Има събрани негови цитати, както и откъси от различни негови произведения, подредени по категории.
      jungnet.net/category/symbolism/
    • "But a hunch can be very illuminating, and the old masters, who were more naive than we are, assumed that whoever sent such wonderful ideas at just the right moment must be a wonderful, even a divine, Being."
      C.G. Jung, ETH, 02/22/1941
      Hexagram 29, Bottomless water over bottomless water, was the I Ching cast on the above words. Depth over Depth.

      jọwọ gbogbo àwọn tí ó fẹràn oorun, lọ si ipamo ki o si gbagbe mi - wo awọn ẹmi rẹ nija ilana ati ìbànújẹ, kọrin ìbànújẹ songs nipa awọn owurọ ti aye - emi o si lọ, emi o si tẹle Papa Legba ...