Страстта на българина към собствен дом

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Страстта на българина към собствен дом

      Всички пекрасно знаем, че българите са на едно от първите места в Европа по притежание на собствени жилища. Онова, което е по-малко типично за западноевропейците, е твърде типично за нас: да притежаваме имоти, да са наши. И, както често се случва, се водят люти борби, не дори за сериозна квадратура от къща или апартамент, а се стига до война за 20 квадратни метра, например.

      Защо? Каква е тази страст у българина да има свой собствен дом, да живеят там всички?
      При условие, че целият свят живее под наем и реално, каквото и да имаш като наследственост и като документи, то в един момент престава да бъде твое, но е илюзия да се мисли, че остава и за децата ти, т.е. за поколението, което през последните 20 години, все повече се насочва да живее извън България.

      Замисляме ли се за това?
      Изобщо, за какво са ни имоти, земи. Ще отворя една скоба: земята в България не е скъпа, така че и да се продаде, пак е капка в морето, нито инвестиции могат да се направят, нито сериозен капитал. За разлика от България например, Нова Зеландия е държавата с едни от най-скъпите земи.

      Защо обичаме да трупаме къщи и имоти?
      Как си обяснявате този феномен у народопсихологията ни?
    • Темата на мен също ми е интересна. Обяснявам си го с това, че за българтите много силно важи сентенцията "Моят дома - моята крепост". Правени си не малко изследвания за водещите ценности у нас и собственото жилище излиза на едни от челните позиции. Дали заради цялостното усещане за несигурност - ниско заплащане, страхът от уволнение (не е като по соца вече), враждебната социална среда, уви вече не само в големите градове, дали заради склонноста ни да се отъждествяваме с това, което сме сътворили като "дом", не знам, най-веротно е комплексно. В народопсихологията ни със сигурност е залегнала онази потребност да дадем на децата си наследство, но това едва ли се усеща преди определена възраст, а желанието за собствено жилище се поражда вече в доста по-ранна такава. Отрицателните аспекти на това да трупаме къщи и имоти, според мен, акцентират точно върху "трупаме". ИмАнето за мнозина е лицето им за пред света, това не е тайна за никого, но за съжаление може да стане по-силно от всяко друго желание на личността и тогава става лошо. САЩ например се славят с най-малък борй собствени жилища на глава от населението (доколкото си спомням), но това си има и странични обяснения, освен народопсихлогическите, като честото преместване от една организация в друга - в другия край на щата или даже в друг щат. Това прави закупуването на жилище направо непрактично.
    • Може би сме някакви катерици. Но за разлика от катериците обичаме да трупаме и да се запасяваме с всякакви неща, които реално не ни трябват. С което искам да засегна изобщо и манията за трупане на всякакви ненужни боклуци и болезнената ни раздяла с тях. И изобщо замисля ли се българина, че имотите, които трупа бързо се разрушават и блоковете и къщите му приличат все повече на някакви призрачни здания. И че има належаща нужда от масово обновяване на тея вече зле изглеждащи и тотално разпадащи се жилищни сгради.
    • Gee написа:

      САЩ например се славят с най-малък борй собствени жилища на глава от населението (доколкото си спомням), но това си има и странични обяснения, освен народопсихлогическите, като честото преместване от една организация в друга - в другия край на щата или даже в друг щат. Това прави закупуването на жилище направо непрактично.
      Непрактично?
      Работа има навсякъде, докто приемаме родното си място или близките му околности за единствена вселена, все ще сме крепостници.
      Колкото повече избор имаш в съзнанието си, толкова си по-мобилен, гъвкав и реално - устойчив.

      Факт са дървените къщи - идва торнадото и ги отнася, после пак се строи ... Намирам това за позитивно усилие и усещане за нетрайност, какъвто е и реално животът: днес си тук, ала утре - те няма.
    • Mona написа:

      Непрактично?
      Работа има навсякъде, докто приемаме родното си място или близките му околности за единствена вселена, все ще сме крепостници.
      Колкото повече избор имаш в съзнанието си, толкова си по-мобилен, гъвкав и реално - устойчив.

      Факт са дървените къщи - идва торнадото и ги отнася, после пак се строи ... Намирам това за позитивно усилие и усещане за нетрайност, какъвто е и реално животът: днес си тук, ала утре - те няма.
      Да, именно, аз имах предвид, че е непрактично или по-скоро ненужно да се закупува жилище, при условие че има възможност, желана или не, да бъдеш преместен на друго работно място, далеч от това, на което си в момента - това дотолкова, доколкото хората планират все още спрямо възможностите за изграждане, а не разрушение в живота си.

      // Иначе съм съгласна с Tricks за това недоразумение "вещоманията" - ставам свидетел често на заляти с предмети помещения, по-точно предметчета, които трупат прах с години, абсолючно ненужни, даже пречещи, но чийто брой вместо да намалява, предимно се увеличава в много нашенски домакинства. А за талисманоманията да не говорим...
    • Ами аз така му викам вече на събирането на едно място на икони, слончета, капани за сънища и т.н., особено като са накуп. Не че нямам свои талисмани, но дори и тях преиодично сменям, поне тези, които не съм натоварила толкова емоционално, че да си докарам някой вътешен конфликт, макар и да осъзнавам донякъде каква би била причината за това. А и моите са свързани с ценностите ми и си позвлявам да се определям с тях, дори и само за пред себе си, напомнят ми понякога коя съм, като взема че забравя. И най-вече гледам да не си сътворявам културен миш-маш също, особено ако понятие си нямам от съставките...
    • Ти ме разби.
      Талисмани ли, това ме разби наистина.

      Сещам се нещо ахахаха, в тая връзка, бях си направила прическа, нищо особено и тогава жените в салона ми казаха да си сложа чесън в чантата, за да не ме урочасат :D
    • Не знам за манията по придобиване на собствен дом, но мисля че нещо в психиката ни дълбоко куца... Имам над 200 колежки в университета (само по себе си нечувано производство на кадри), знанията на които са силно размити, да не говорим за езиковата култура. Това е бъдещето на родната ни просвета, не искам и да си мисля, какви знания ще добиват учениците, по-добре да мигрират отсега.
      Жалко и за университетите като символ на авторитет.
    • Всички в България строят, но не по принципа "моят дом - моята крепост", а "моят дом - моят мавзолей".

      Когато българинът казва, че иска да подсигури децата си, всъщност иска да подсигури себе си, по-точно старините си и това да има кой да го гледа. Затова българинът приема толкова тежко настаняването в старчески дом, където би бил сред хора, които разбират проблемите му и тн. Но освен пристан за старостта си и капан за децата си, българинът погребва и активните години от живота си в труд, както и капитала си - влагайки го в материали и поддръжка на вече готовото изделие.

      Имаме следните извода.
      Първо. Българинът, като родител е задушаващ и задължаващ, най-вече чрез вина.
      Второ. Българинът, е финансово неграмотен, което навежда на:
      Трето. Българинът не е далновиден.

      Имаме едно общо положение, което се формира - българинът работи в чужбина и влага парите си в имоти и строеж обратно в България. Това може би е наследено разбиране, но допълва горните изводи с още няколко.

      Четвърто. Българинът трудно усвоява чуждите принципи на живеене, което
      Пето. Говори за ниска способност за анализ на собствената ситуация, както и на тази около него. Съответно имаме ниска мобилност и приспособимост, което има като краен продукт строежи, строежи и пак строежи.

      Това ме навежда на едно друго съждение.
      - Защо българинът, позволи така грозно да се застрои и морето и планината, без да реагира?
      - Защото всеки един от нас би направил същото!
      "Для каждого из них есть срок названный, и для каждого срока - запись." - Ибн Сина
    • Ако имаш предвид емигрантските пари, това няма да стане. България ще се напуска от все повече хора в близките години и десетилетия.
      В тази държава е непоносимо и противно да се живее.
    • Според мен този стремеж, наравно с манията "да трупаш"(която особено често се проявява при възрастни хора. Пенсионери със спестявания от порядъка на 10 000 - 20 000 лв. Същите тези ще си купят да ядат кокали, но не и месо и ще си трупат парите за незнайно къде/кога). Намирам го за един вид компенсаторен механизъм. Желание да запълниш някаква празнина с вещи, един вид изключително изкривено заземяване. Мона, говориш за свобода, но усещането за необвързаност изисква огромна смелост и стабилен вътрешен ресурс. Всичко това идва изначално като дупка, липса - в това ни възпитават( и в повечето случаи, ако нямаш късмета да залитнеш в посока на търсене на отговори, а не имагинерни спасителни пояси, нямаш шанс да излезеш от порочния кръг).
    • BEA написа:

      Според мен този стремеж, наравно с манията "да трупаш"(която особено често се проявява при възрастни хора. Пенсионери със спестявания от порядъка на 10 000 - 20 000 лв. Същите тези ще си купят да ядат кокали, но не и месо и ще си трупат парите за незнайно къде/кога). Намирам го за един вид компенсаторен механизъм. Желание да запълниш някаква празнина с вещи, един вид изключително изкривено заземяване. Мона, говориш за свобода, но усещането за необвързаност изисква огромна смелост и стабилен вътрешен ресурс. Всичко това идва изначално като дупка, липса - в това ни възпитават( и в повечето случаи, ако нямаш късмета да залитнеш в посока на търсене на отговори, а не имагинерни спасителни пояси, нямаш шанс да излезеш от порочния кръг).
      Има лесно обяснение - страх от смъртта.
    • Днес някъде прочетох, че някакви фамилии от Велико Търново имали претенции към богатство на фамилията Рокфелер, някъде отколо 2,5 милиарда долара.
      Много се смях. Сега ще се съдят в Канада.

      Веднага ми замириса на лук, на пържено, на засукани смотани прически на букли, на ревящи депресари, които през
      живота си не са изкарали и 50 000 лева и не са ги виждали. Пагубно е да искаш пари, които не си изработил. пагубно е да искаш нещо, което не е твое, пагубно е, ще ти се върне и пак ще си бедняк. Никой ли не осъзнава това?!

      Простаците имат ли изобщо представа за какви фамилии става дума и за какви възможности. Явно не, щото пак са позинали за пустите пари и за пустите имоти. Ненавиждам това.
    • Сега ще изразя една малко по-различна гледна точка, въпреки че съм много съгласна с всичко което е казано до тук.
      Да, българина обича да се окопава в имоти и често по този начин "държи" в ръцете си децата си дълго след като е трябвало да бъдат самостоятелни.
      От другата страна обаче са наемодателите, които, отдавайки имот на някого, не гледат на това като бизнес, а сякаш нещо свято им откъсват от сърцето, дават на някого най-милото си. И, естествено там няма как да има бизнес отношения и се стига до едни много откачени отношения. Едва ли в друга държава има клауза в договора, че наемодателя можел да ходи поне веднъж в месеца да си наглежда имота и да видел дали е стопанисван правилно. Обаче като имаш един имот и го даваш под наем, те заболява сърцето при всяка пробита дупчица.
      Просто българите в голямата си цялост, приемат всичко много лично, не могат да разграничат личното от бизнес отношението, а това също е народопсихология натрупвана много години. Не могат да разберат (извинявам се, но наистина се разграничавам от подобно поведение и не се включвам към числото, защото наистина смятам, че съм успяла да изградя едно по-различно отношение към нещата), че е безсмислено да имаш нещо и то да не работи за теб. Както в момента наличието на огромно количество депозити в банките и липсата на какъвто и да било капиталов пазар в България. Това е абсолютно същото. Всеки иска да има "нещо негово", "на негово име".
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose