Таро/Асоциативен тест

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Таро/Асоциативен тест

      Идеята ми за тази тема е заимствана от клиничната практика на Carl Gustav Jung (Über Grundlagen der Analytischen Psichologie).
      Има няколко пътища за опознаване на несъзанваното или на тъмната, неосветената част от нашата личност - единият вариант, той нарича асоциативен експеримент, другият, чрез който се докосваме до най-дълбоките си пластове, са сънищата ни.

      Картите Таро са една особена архетипна маса, особено големите Аркани, чрез които архаичния модел говори. Тъй като несъзнаваното ни говори митологично - чрез символиката на образите, картите Таро, са лесен механизъм за извеждане на бял свят на нашите тъмни страни - онези кътчета от душата, за които ние не знаем нищо.

      Асоциативният тест се състои в следното нещо: от всички 78 карти, особено от големите Аркани, за вас, както и за мен, има карти, които емоционално ме смущават, т.е. предизвикват у мен конкретна реакция - необяснимо имам предпочитание към някои карти, други ме плашат, объркват, смущават и напрягат. Да напишем кои карти ни смущават емоционално - и от малките, и от големите аркани, да ги групираме и да предположим защо точно тези карти предизвикват у нас подобни емоции.
      По този начин ще разберем кои сме ние, ще излязат на бял свят неподозирани за нас досега, несъзнавани механизми, които да осветлим, като ги осъзнаем. Отделно от това, самите карти Таро ще ни станат и по-ясни, по-тълкуваеми и по-близки като материя за изследване.
      За мен една от картите в Таро, която най-много ме смущава, е Страшният съд - много често се питах защо. Картата е символ на отговорността и на истината, на окончателното решение за промяна, на отделянето и на разраничаването на приоритетите в живота. Осмисляйки това, разбирам много неща за себе си, които спокойно бих могла да определя като стагниращи и пречещи ми.

      Кои са вашите карти, които ви смущават и защо ви смущават емоционално - според самите вас. Да обсъдим.

    • Картата, която ме смущава, на първо място е Мага. Едно ми е такова - предпочитам да го избягвам, да не го гледам в очите, че току-виж ме заговорил, а аз ще се смутя и няма да мога да отговоря адекватно. Простете, ако е богохулно, но Мага ми е като Джеймс Бонд, а аз съм едно невзрачно девойче, по погрешка попаднало в полезрението му. Той е самоуверен, дори малко нагъл, всичко се подчинява на личната му воля, мисълта му е трезва и независима. Няма колебание за действията си. Гледам го със страхопочитание и дори не смея да си мечтая някой ден да съм като него. Ето, това ми липсва - дързост.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose

    • Много ми харесва Рицар меча, някак си ме привлича. Бих казала, че и на мен ми липсва дързост, само че в някакъв друг смисъл, може би.
      И не знам защо толкова много искам да бъда нещо, което просто не мога да бъда - защото не си представям да мога да бъда Рицаря на мечовете. Възприемам го като много активен, безкомпромисен и доста по-спонтанен от мен, и без да го иска незачитащ емоциите на другите. Понякога целта си е цел, това е.
      Кефи ме просто, не знам как да го обясня. Представям си колко бързо язди този кон и пори въздуха и вятъра, как не го е страх от високите скорости...
      Аз лично не виждам само гнева в тази карта - със сигурност го има, де. Но виждам и една невероятна целеустременост и смелост, която на мен май-май ми липсва...


      Магът, за който е изписано много, пък нищо не ми говори, не го разбирам изобщо. Май му нямам и особено доверие.
      Като че ли и Слънцето ми мълчи. Но нямам подредби с него.


      Искам да споделя още нещо, то е малко по-различно от асоциации с картите, но мисля, че се вписва в темата.
      Когато преди четох в Портала (не писах почти), имах някакво неодобрение към Кралица мечове, както и изобщо към Боя меча. Сега тази Кралица някак много се издигна в очите ми, въпреки, че не ми се е падала в комбинации. Просто вече ми се струва много честна и добра, преди смятах че е жестока, само защото не се съобразява непременно с чувствата на хората. Разбирате, че съм имала по-инфантилна позиция за живота тогава. И смятах, че емоциите са свръхценни, чудо голямо. А са си мои и никой не е длъжен да се грижи за тях.
      И боя мечове взе много да ми харесва в последно време, независимо че уж е негативна и тежка, и че ме преследват пустите 9 меча. Но просто има доста мъдрост в нея.
      DIGNITY ALWAYS WIN.

    • Благодаря, че споделяш. Редно е да кажа, че първият пост в темата, ясно е, че е мой, но е копиран от мои тетрадки от 2004 година, отдавна. Уточнявам, за да няма недоразумения.

      Та, оттогава, нямам никакво особено отношение към Страшният съд като "плашеща карта". Урокът си го научих и то пребогато :)
      Научих се с времето да нямам специално отношение към нито една карта, защото, ако имам, то няма да съм способна на адекватен анализ, като я виждам в комбинации и това ще ми попречи яко на тълкуването.
      После минах и през специалната любов към някои карти, но и това изживях.

      Разбира се, че някои карти са особени в Таро, но те са за по-късен етап от развитието ни като тароведи, просто са по-силни и по-значещи от други.

      Но сега, гледайки картите, повечето са ми безкрайно безразлични и така трябва да бъде. Затова, всеки опит със "специалните карти за нас", е изключително ценен - отваря светове, отваря врати заключени, песен е за нас самите, съсъд на сянката, о която сме заключени; без да опоетизирам ситуацията, ще кажа, че тя трябва да се изживее пълноценно, все едно дали преживяването ще е красиво или трагично, то трябва да бъде изживяно и забравено, за да се осмисли.

    • По принцип доскоро нямах карти, които ме притесняват, но от скоро се появиха някои - Страшният съд, Звездата, Силата, Обесеният, Справедливостта.
      Малките аркани - 3 Мечове, 10 Мечове, 4 Мечове

      Страшният съд от скоро време ме преследва, преминавам през тест за издръжливост сякаш, изпитания, които са болезнени, но усещам и примирение, което се появява в мен. Поех отговорност за случай, който аз предизвиках (неприятен) макар и да не съм искала да навредя, а точно обратното да помогна, но в крайна сметка признах, че вината е моя. Поех срама си и последствията от това. Но тя все още ми излиза почти във всяко гледане.
      Плащам за грешки. Но ми всява страх от раздяла,за край на нещо, което обичам или някой, който обичам, въпреки, че нямам лоши последствия до сега от нея в предни мои гледания (преди време ми се беше паднала и нещата, бяха безпреспективни, но тя толкова приятно промени нещата в моя полза). Но сега може би, защото не виждам подобрение и честата и поява ме плаши много.
      Звездата ме плаши, може би защото изглежда като откъсната от реалността, от света, една такава далечна. Когато ми се е появявала нищо не се е случвало. Но вътрешно ме притеснява, незнам защо.
      Силата ме притеснява, защото често показва вътрешна борба, а аз мразя да подтискам чувствата в мен, да се боря с това или с мен самата, да няма развитие също. Видя ли я и ме обзема чувство на тревожност.
      Обесеният също като Силата, но обстоятелства отвън, които ме държат в ограничение и трябва да търпя и да се съобразявам, в името на някой, когато е в името на нещо не ми е проблем.
      Справедливостта оф това разплащане, лъха студенина и безчувственост от тази карта. Смущава ме появата ѝ.

      Малките аркани карти, които съм споменала, ме притесняват, защото ми всяват чувства на емоционална болка и мъка. На неуспех, провал. На чувство да не мога да променя положението, че трябва да се предам, а аз мразя да не мога да променя нещо в моя полза, мразя да съм с вързани ръце и да не мога да направя нещо.

      Картите, които ми мълчат и затрудняват при гадаене са Император, Висшата Жрица, 9 Пентакли, Асо Пентакли доста често, има и други, но в момента не се сещам.
      Но интересното, е че Дяволът пък ми харесва, говори ми за отдаденост към нещо(доста страдтно) , също така, че ако искаш нещо, то такъв план или начин ще измислиш, сътвориш, че да изиграеш както трябва нещата в твоя полза. Тук има лукавство, театралност, план, силна енергия, само и само, за да спечелиш, егоизъм.

      Мнението бе променено 1 път, последно от kolevaani1 ().

    • curi0us написа:

      Умереността ми е страшна на мен. Навява ми смърт и разплата.
      значи имаш проблем сериозен и с Таро, това е топ картата в Таро, нейният космически извънчовешки баланс, който има следната формула: живот = смърт

    • Mona написа:

      curi0us написа:

      Умереността ми е страшна на мен. Навява ми смърт и разплата.
      значи имаш проблем сериозен и с Таро, това е топ картата в Таро, нейният космически извънчовешки баланс, който има следната формула: живот = смърт
      На мен ми излизаше постоянно и се в компанията на чаши ..

    • този форум е за учене и за вглеждане у себе си, нормално е всичко, а Умереността е от най-великите от картите Таро, да не кажа най, ала това ми е най-уравновесяващата карта, най-спокойната, най-тихите води, кристални, чисти, изворни, и винаги там се връщам, когато не съм добре, там получавам рефлексия и смисъл, само у нея

      за мен Умереността е поезия, история на човешката душа през всичките й превъплъщения, нейна жива документалистика

    • Никой не обича да чува негативни неща за себе си :D
      Опитвам се да съм искрена в този форум, дори това да не е за харесване.


      Всъщност това винаги ми е било проблем, изглежда никога не съм харесвана. Да, знам че това е вид самосъжаление и изнудване, но реално така се чувствам. Чудя се какво трябва да направя, за да получа позитивен feedback?

      Нали е вярна приказката - As above, so below, щом ми излизат определени карти (или те ме плашат, или ми харесват), то си е отражение на моята си психика. Дано някой ден си оправя кочинката :)
      DIGNITY ALWAYS WIN.

    • А на мен ми изглежда много самотен този ангел и дори и наказващ. Страх ме е от смъртта.

      Но на Уейтовското Таро готиното му е, че като се вгледаш достатъчно, никой символ не е съвсем еднозначен и красноречив...
      DIGNITY ALWAYS WIN.

    • Добре, спирам да спамя тогава.
      Опитвам се да си я подреждам, мисля че всеки човек се опитва и не съм специална в това отношение. Според мен хората винаги даваме най-доброто от себе си и който колкото може.
      DIGNITY ALWAYS WIN.

    • curi0us написа:

      А на мен ми изглежда много самотен този ангел и дори и наказващ. Страх ме е от смъртта.

      Но на Уейтовското Таро готиното му е, че като се вгледаш достатъчно, никой символ не е съвсем еднозначен и красноречив...
      сега, за смъртта - тя е неизбежна, това е и едно от посланията на тази умиротворяваща карта
      curios, смъртта е неизбежна, проумей го, няма карми, няма прераждания, няма нищо, смъртта значи край и значи равновесие - страшно и нормално, това е

    • kolevaani1 написа:

      По принцип доскоро нямах карти, които ме притесняват, но от скоро се появиха някои - Страшният съд, Звездата, Силата, Обесеният, Справедливостта.
      Малките аркани - 3 Мечове, 10 Мечове, 4 Мечове

      Страшният съд от скоро време ме преследва, преминавам през тест за издръжливост сякаш, изпитания, които са болезнени, но усещам и примирение, което се появява в мен. Поех отговорност за случай, който аз предизвиках (неприятен) макар и да не съм искала да навредя, а точно обратното да помогна, но в крайна сметка признах, че вината е моя. Поех срама си и последствията от това. Но тя все още ми излиза почти във всяко гледане.
      Плащам за грешки. Но ми всява страх от раздяла,за край на нещо, което обичам или някой, който обичам, въпреки, че нямам лоши последствия до сега от нея в предни мои гледания (преди време ми се беше паднала и нещата, бяха безпреспективни, но тя толкова приятно промени нещата в моя полза). Но сега може би, защото не виждам подобрение и честата и поява ме плаши много.
      Звездата ме плаши, може би защото изглежда като откъсната от реалността, от света, една такава далечна. Когато ми се е появявала нищо не се е случвало. Но вътрешно ме притеснява, незнам защо.
      Силата ме притеснява, защото често показва вътрешна борба, а аз мразя да подтискам чувствата в мен, да се боря с това или с мен самата, да няма развитие също. Видя ли я и ме обзема чувство на тревожност.
      Обесеният също като Силата, но обстоятелства отвън, които ме държат в ограничение и трябва да търпя и да се съобразявам, в името на някой, когато е в името на нещо не ми е проблем.
      Справедливостта оф това разплащане, лъха студенина и безчувственост от тази карта. Смущава ме появата ѝ.

      Малките аркани карти, които съм споменала, ме притесняват, защото ми всяват чувства на емоционална болка и мъка. На неуспех, провал. На чувство да не мога да променя положението, че трябва да се предам, а аз мразя да не мога да променя нещо в моя полза, мразя да съм с вързани ръце и да не мога да направя нещо.

      Картите, които ми мълчат и затрудняват при гадаене са Император, Висшата Жрица, 9 Пентакли, Асо Пентакли доста често, има и други, но в момента не се сещам.
      Но интересното, е че Дяволът пък ми харесва, говори ми за отдаденост към нещо(доста страдтно) , също така, че ако искаш нещо, то такъв план или начин ще измислиш, сътвориш, че да изиграеш както трябва нещата в твоя полза. Тук има лукавство, театралност, план, силна енергия, само и само, за да спечелиш, егоизъм.
      Искам да се похваля, понеже знаех защо от скоро време се появиха тези карти, които ме притесняват по един или друг начин, разбрах и защо ми всяват тези чувства,...изясних си някои неща със самата себе си. Сега мога да кажа, че нямам специално отношение към тези карти, нямам притеснения, няма страх... За мен това са - карти- нито добри, нито лоши, нито страшни...
      Това чувство на притеснение просто изчезна, няма го, за което много съм щастлива.
      Дойдох си на село за няколко дни, започнах да си редя карти, но вътрешно чувствах, че нещо не е наред, чувствах липса някаква... Редих си карти, но това чувство се усили много в мен, започнах да броя картите си, преброих ги три пъти липсваше една - бяха 77. Откачих... Имах чувството, че някой ме е хванал за врата и ме стиска все едно се задушавах... Цяла нощ почти не можах да спя спокойно,Таро ми липсваше, усещах го, чувствах го, исках го до мен, исках да държа картите в ръцете си, може и да си въобразявам, но имах чувството, че картите ме "викаха" искаха и те да са при мен, така чувствах. Те бяха в друга стая... Аз ценя картите си много, но тези 2 дена осъзнах, че има нещо повече от ценене, една невидима нишка и че те се превърнали в част от мен, като орган... Липсващата карта е Слънцето... Картата е останала в стаята ми, утре се прибирам и ще ми е цяло тестето, нямах възможност да се прибера да си я взема.

      П. С. Мона, исках да споделя, че вече нямам притесненията за картите, за които съм писала, но май се размина малко от темата, може да я преместиш, ако се налага в по - подходяща тема.
      Поздрави от мен!

    • 3 Мечове -мислех, че вече нямам специално отношение към някоя карта, но ето, че тази карта всява смут във мен. Всъщност не самата карта разбира се, изтегля ли я за някой друг, не ми е проблем, но падне ли се на мен, ми става зле.
      Тя предизвиква чувства на загуба, болка, тъга, раздяла най - вече, че нещо няма да стане. Може би се дължи на това, че мразя разделите с нещата или хората, които обичам , сбогуването. Или пък, че нещо няма да е така, както искам аз.
      Това са неща от живота и са нормални все пак, трябва да ги приема, но не искам да ме боли или страдам, затова може би така някак се подттискам като я видя.