Таро/Асоциативен тест

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Много обичам Звездата. Любима карта ми е.
      Отшелникът ме натъжава.
      Умереността ме плаши и мен - тъкмо снощи я гледах, има един такъв празен и безумен поглед...
      Не харесвам и Висшата жрица и Кралица мечове.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Може би винаги трябва да виждаме и двете страни на монетата (картата). Защото нещата не са черни и бели. (А черното даже не цвят). Т.е. в даден момент, всяко събитие ние го пречупваме през настроенията си, през мислите си. И явно картата, която ни притеснява в даден момент ни показва слабостта и уязвимостта.
      В началото, когато търсех да си купя карти Таро, исках да намеря възможно най-плашещата колода карти, с готически образи, исках някакси да ми всяват страх и ужас картите. Естетвено, че съм нямала ни най-малка представа за Таро тогава, но точно това си мислех - че искам да се срещна със страховете си.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • И аз така избирах моето, Армид, и избрах едно черно, с картинки от Средновековието, базирано на Марсилското при това (трудно научих МА по тази причина... помагах си с Уейт.) И въпреки това не ме плаши, дори на Дявола много му се радвам, сложили са му задните части на корема :D
      Само тая Умереност, сега пак я гледах, очите и - мъртви, каменни...
      За следващо Таро съм си заплюла Deviant Moon, очаквам се нетърпение и това ново пътешествие...
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."

      Мнението бе променено 1 път, последно от Roxelane ().

    • Много бих искала да си обясня защо толкова ненавиждам Висшата Жрица. Единственото, което ми навява, е надута и самодоволна, злобна бабичка...Важно е да се отърся от това чувство, но как ?
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."

      Мнението бе променено 1 път, последно от Roxelane ().

    • Рокси, само така ти се струва :)
      Е, не е много дружелюбна, едва ли ще ме покани на чай със сладки, но според мен е просто дистанцирана, защото не вижда какво да си говори с мен. От време на време ми се появява, за да ми подхвърли по някоя дума и да се чудя след това с дни какво е искала да каже :)
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Последно време обсъждам Големите аркани с един любител богослов, доста начетено момче, и го "проверявам" дали ги разбира по същия начин, по който Мона ги е описвала в Портала. Момчето има някои попадения, например за Звездата написа асоциации, които се доближават доста до това, което е писано, за интеграционния й принцип, за преображението, и т.н., и т.н.;

      Тези упражнения с него ме накараха по-сериозно да се вгледам в Големите аркани и да си набележа някоя, която ми е любима, която ми вдъхва сигурност и любимо чувство. За себе си открих, че това е Папата. Много, много ми харесва и ме привлича тази карта, такова спокойствие и сигурност изпитвам към нея. Топлина! Нямам друга такава любима карта, като се замисля. Дори Императрицата, която също харесвам, не може да ме накара да се чувствам толкова сигурна.

      Свързвам я някак си като по-добро превъплъщение на Императора - ценностите, устоите, културата... Закона. Добрия закон, този който те пази и благославя. Родословното дърво, ако щеш.
      И в живота също се чувствам сигурна, там където има ред, където нещата са установени, има ценност и идеал. Може и да е заради Сатурна ми в 9ти :D

      Just sharing!
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Армид, мерси, може би точно тая дистанцираност ме дразни; важно е да разбера защо, за да го преодолея. Сега като заговорихте за Папата, и на него не се радвам особено, макар да обичам традициите ; но нямам чак такава неприязън, каквато към Жрицата. И Сатурн понеже споменахте - моят е в Козирог, нищо чудно, че се радвам на рогатите карти :D
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Аз нямам голям аркан, който да ме дразни, да не харесвам и пр. Приела съм ги всичките вече, с техните си плюсове и минуси. Даже няма и такъв, към който да съм пристрастена. Е, някои не ги разбирам грам. Като Глупака, например. Оприличавам го на филма "Мистър Бийн" или онзи най-стария "От глупав по-глупав". Въпреки откровената глупост, накрая някакси всичко се подрежда така, сякаш някой го е направил с брилянтна стратегия. И всъщност Глупавия излиза умен. Е, разбира се, асоциацията ми навярно е твърде повърхностна.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Roxelane написа:

      Много бих искала да си обясня защо толкова ненавиждам Висшата Жрица. Единственото, което ми навява, е надута и самодоволна, злобна бабичка...Важно е да се отърся от това чувство, но как ?
      Страхуваш ли се от остаряването, не просто страх, ами да си фиксирана в това?
      Страх от женски болести? И т.н.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Мона, да, има такова нещо наистина. И двете.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      Мона, да, има такова нещо наистина. И двете.
      Значи, отново картите Таро са една устойчива извънчовешка материя, върху която ние ситуираме нашите проекции, хвърляме като срещу огледало, ала то, вместо да се счупи, ни връща образа.

      И освен това, работят и на по-важният за човеците пласт - нуминозният, където никой не може да се скрие.
      Висшата Жрица е своеобразно кошче на Таро за човешките страхове. Това се отнася за Умереността също и за други карти. Също и за 9 пентакли, но за по-проникновените, за останалите картата е блаженство ...
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • curi0us написа:

      9 пентакли е смърт. Изобщо не виждам доволството аз, без да казвам че съм проникновена.
      И 9 чаши не винаги е доволство...
      Защо винаги казвате "аз", след като обобщавам. Какъв е тоя страх от това да не ви сложат под графата "всички"?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Нямам страх, просто не искам да звуча, все едно се смятам за проникновена, затова поясних.
      И говоря в ед.ч., защото това е моето мнение единствено, и "според мен".
      Няма как да съм мерило.


      Сигурно го има момента на паниката от дамгосване, обаче това е тежестта да си авторитет. :D
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • curi0us написа:

      Нямам страх, просто не искам да звуча, все едно се смятам за проникновена, затова поясних.
      И говоря в ед.ч., защото това е моето мнение единствено, и "според мен".
      Няма как да съм мерило.


      Сигурно го има момента на паниката от дамгосване, обаче това е тежестта да си авторитет. :D
      Не приемай всички думи толкова буквално. Проникновени просто означава по-знаещи и с повече опит, имайки предвид общобприетото мнение за 9 пентакли. Същото и като за 9 чаши - тя е доволство, ама другия път.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Преди едиствената карта, която панически се молех никога да не ми се пада е 10 меча. Всичко друго ми изглеждаше приемливо, но не и тази карта. По някакъв начин адски силно резонира с един определен период от миналото ми и с настроенията на сънищата ми от тогава.

      От боите ми допадат мечовете. Страшно искрени, директни, точни.

      Единствената карта склонна да ме докара до аааадски неприятно усещане е Слънцето. Веднъж, след като си бях гледала видях, че е останала в кутията и си казах: слава богу и без това е отвратителна.

      Не харесвам Кралица пентакли, Крал Пентакли... до днес Императрицата също ми се струваше неприятна.

      Това, което се промени е, че реших да разгледам обстойно колодата и когато стигнах до нея реших да се вгледам. Всъщност тя е доста красива, магнетична, сексуална. На заден фон има гора, струва ми се че виждам и борове и ели, които обожавам, река... Страшно красива карта. Мисля, че с причина не исках да се вглеждам в нея, днес си изясних защо. Отговорността да бъдеш жена се превръща в страх и роптаене срещу общоприетите мнение, за визия, стил и поведение. Това ме ядосва, но е хубаво да се почувстваш желана, няма спор.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Аз много харесвам Крали пентакли. И Краля де, но Кралицата повече :) Уж нямам любими, но ако излезе Кралица пентакли ми става едно такова хубаво, хем лежерно, хем властно. Абсолютна лъвица (даже не астрологично), която си почива на сянка, но ако види опасност, или ако някой й стъпи на територията веднага вади ноктите.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Така, от вътре ми дойде да ги напиша, буквална асоциация правя, без много да се замислям.

      Глупака - хем ме дразни, хем му се получват нещата. постъпва неконвенционално, в пълен противовес с "нормалното", обаче успява по един или друг начин.
      Маг - както съм писала и преди - Джеймс Бонд
      Висша жрица - прекалена идеалистка, без практическа насоченост. говори възвишено, а няма нито един работен ден.
      Императрица - не знам защо, но за мен това е една дебела тетка, която по цял ден готви и плете чорапи за зимата.
      Император - понякога е умен, понякога е само догматичен. Който е гледал "Война на тронове" - онзи, който беше омагьосан и почти се беше превърнал на статуя (първите сезони).
      Папата - един сладур, който много иска да се харесва на хората; харизматичен ми е.
      Влюбените - Адам и Ева. И после всеки поема на някъде, според избора си.
      Колесницата - Бързи и яростни (май ме изби на филми)
      Силата - бориш се до края, за да умреш с чест, не да се освободиш. (Добре де, от ония филми за Спартак и пр, гладиаторите)
      Отшелника - всички хора са някакви мравки за него, единствено го интересува неговата истина. Асоциацията ми е за "Парфюмериста" - книгата. Наистина смятам, че емпатията му е последна грижа.
      Колелото - ето тук нямам никаква асоциация, никаква. то просто се върти, няма сила, която да го спре или да го завърти на обратно, то не се подчинява на никого.
      Справедливостта - Господ в християнския смисъл. Всички християни се уповават на неговата милост, като се надяват да е справедлив. Обаче ... всички знаем какво се случва в действителност.
      Обесен - на мен не ми е негативна карта. стоиш и гледаш как живота се случва около теб. и не ти пука.
      Смъртта - раждането. (единствената ми асоциация)
      Умереност - Умереност за мен е всички онези "дзен" картини, които ни карат да си представяме когато трябва да мислим за нещо успокояващо. Китайска градина; времето след дъжд; летен следобед в гората;
      Дявола - онези двете човечета - едното е ангел и уж ти казва "не купувай, спестявай", а другото е дявола и казва "купи, купи". Та няма гаранция, че ако избереш бялото ангелче, ще си ок.
      Кулата - страхотийски неща; урагани, катаклизми...
      Звездата - отнесеност; отдалеченост на светлинни години. Като разни метеорити и комети, които си летят из космоса и понякога приближават до Земята.
      Луната - така и не ми стана близка. Стои си там, студена..
      Слънцето - някой от ония герои, който никога, ама никога не виновен
      Страшния съд - Луцифер и ада :) просто в един момент трябва да върнеш услугата;
      Светът - светът за мен е пътуване, околосветско пътешествие; да зарежеш всичко и да гониш всяка една прищявка;
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • "Парфюмът" на Патрик Зюскинд беше първата книга, която прочетох от библиотеката на баба ми и дядо ми, 7 клас, последваха "Отнесени от вихъра", както и "Мопра. Орас" на Жорж Санд. Просто бях изчела всички детски книги, както и романите на Карл Май, Майн Рид, Астрид Линдгрен , както и Древногръцките митове и легенди. Какво време беше само, хаххаах. След това се прехвърлих на сестрите Бронте, Джейн Остин, малко Шекспир и така. След това цялата поредица на Галактика, имаше една уникална книга с италиански фантастични разкази. Едва по-късно Рей Бредбъри, Едган Алън По, Клифърд Саймък и Айзък Азимов. Извинете ме, отпеснах се. Хахахха

      Мнението бе променено 3 пъти, последно от Ina ().