Борбата с Дракона, Possession /Силата/

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Борбата с Дракона, Possession /Силата/

      Силата.
      Предикатна на агресията, преполовяваща страха на границата с нападението. Ала към себе си. Всуе, никой не разбира, че те е страх, че си окован от собствените си окови за постижимост, за реализация.
      Силата се присмива на всеки, който я приеме за сила, помага на всеки, който я приеме за слабостта си - неговата лична собствена неподготвеност за битието.
      Чий е лъвът, чия е ламята? Чие е оръжието - въображаемо или реално е то? Кой е конят и чия е каруцата? Кой я управлява?

      Малкото камъче преди да се усмихнем или да кажем "да" или зорът преди да изкачим 200 стъпала; болката, че нещо вече не е същото или болката, че същото се повтаря ... Да заминеш надалече, повтаряйки моделите си на поведение, очаквайки различност, е Силата - онзи Сизифовски камък, който ще препъне всяка воля, поради липса на .. воля.

      Ала и да останеш - все тая е - в същият този дом с 4 стени, неуютно усещане за живеене, неудовлетвореност, неразграничаване между желание и осъждане; вглеждане в детайлите на страданието у другия, невглеждане у себе си - там лъвът дреме, сиреч, агресията на несъзнаваните модели, винаги ще отмъщава за сметка на аналитичния, контролиращ аз, борбата е сякаш вечна ...
      Вечна е и спира копнежа по свободата.

      Основният казус при Силата е древен като света - да си свободен или да си роб. Робът обаче обича доказателства за правотата си да е в робия, а свободата - светлина .. Затова Силата най-добре се осветява от Слънцето или от Дяволът - едното е движение навън - към света, другото е движение навътре - към пещерните бездни на несъзнаваното.
      Често Силата е близка до обърнатият Маг като еманация на робството, а Силата до обърната Императрица - до инобитийно раждане, където само душата е веществена, а тялото е само спомен.

      В търсене на Петият принцип, това е граничен принцип, където човекът все още участва, все още е обект. Формата (рупа) или Силата е единствено подобие на (или проекция) на Антахкарана, която засега остава една от малкото връзки между човешкото и паралелното. Разбира се, добре е тези понятия да се отърсят от митологемите си, по права линия, както и от някои други карти в Таро, като Ас пентакли и 9 пентакли - за начинаещите. Връзката между Девачана или Нирвана е съхранена в този съд - Силата да не отразяваш вече.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Силата на трета позиция след чаши особено (и не само), говори за парични затруднения и за трудни избори, свързани с финанси.
      Сега не мога да дам повече примери и анализи, не ми се занимава, но това е правило.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:


      Силата се присмива на всеки, който я приеме за сила, помага на всеки, който я приеме за слабостта си - неговата лична собствена неподготвеност за битието.
      Чий е лъвът, чия е ламята? Чие е оръжието - въображаемо или реално е то? Кой е конят и чия е каруцата? Кой я управлява?
      Цялото ти тълкуване е брилянтно.

      Замислих се за Силата като антидот на Дявола - за мен това са двете страни на една и съща монета. Това, което ще напиша не е предложение за тълкуване, просто още един алтернативен поглед върху случаите, когато Силата може да помага.

      Докато Даволът потиска автентичните емоции и ги заменя със страх, върху който страх е базирано всичко случващо се или неслучващо се, Силата има способността да разбира тези емоции, да ги приема и канализира, оползотворява, дава им живот и име. И в двете карти има анималистичен елемент, в смисъла на инстинктивен, има и конфликт, който при Дявола е потиснат, изкривен, изопачен, а при Силата - потенциално впрегнат в работа.

      В практиката с гледане на карти нещата не стоят точно така и идеята ми е по-скоро насочваща за тълкуването на психологически схеми, отколкото на събития. Сещам се за комбинация Колело с Дявол (на тъп въпрос), където определени мисли и желания видяха бял свят под влиянието на алкохол, след период на пълна тишина - осъзнатост 0%. Давам този пример, за да се самоконтрааргументирам, че при Дявола има потиснатост - ситуационно не е винаги така, но дори и да се излее нещо навън, резултатът не е брилянтен, просто защото е недообмислен.

      Повечето комбинации със Силата пък, водят в задънена улица и индикират блокаж. Но поне психическата нагласа не е организирана около атитюда проблем - дим да ме няма, както е при Дявола. Силата може да е индикатор и предикат за развитие, но само след усилена работа върху себе си и най-вече върху страховете си. Като в песента - "I'm friends with the monster that's under my bed". Във всеки има един Дявол, който, противно на множество апелационни слогани, няма как да бъде "победен", и всъщност би бил най-малкото безполезен (и по-скоро тотално опустошителен) в случай, че бъде пренебрегнат.

      Приказките ни учат на много мъдрости, както добре знаем. Обикновено децата в тези приказки (които в наивността си проявяват безстрашие) са тези, които намират общ език със зверовете (Глупакът) и заздравяват отношенията между пророда и интелект. Нещо, което един съвременен лентяй не би и помислил да направи. Вместо това, би заглушил дяволския глас в себе си с алкохол, наркотици, храна и религиозно отричане на всичко, различно от социално общоприетото. И би станал Обесен - от едното до другото разстоянието е точно... Една протегната към зависимостта ръка. Тук Силата има потенциал и за култивация, и за пълен провал. Ако превием коляно пред наказващия свръх Аз, собствените ни високи изисквания и очаквания, се обричаме на лицемерна мерзост и тъга. Връщаме се към жалкото съществуване на неосъществени поети, певци, музиканти. Ако пък отговорим на страха със смелост, на нагона с усмивка и на липсата на логика с чувство за хумор и изпратим социалните норми "по дяволите"... Връщам се на култивацията. Всичко изисква усилен труд и постоянство, било то житна нива или писането на една книга.

      Има различни видове гений, както има и различни видове сила - не всяка гениална идея е математическа и не всяка сила е физическа. Когато гледам и на себе си и на близки, вглеждам се не само в проблема и в ситуацията, а и в тяхното развитие. В човешкия характер, в неговия патерн, в това че - да, всеки дава на задна, но някои - за да се засилят, други - за да полегнат.
    • Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.
      Т.е. няма какво да направим, освен да продължаваме напред, въпреки невъзможността, иначе трябва да спрем да съществуваме - инстинкта към смъртта. Много хора осъзнават именно тази безсмисленост на съществуването, май това е и основния въпрос, който си задава човечеството - защо съществуваме.
      • Утре ще задуха утрешният вятър. Японска пословица
    • Mona написа:

      Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.

      Ето един пример за това - 6 пентакли, Силата, 3 меча. Мисля, че добре изобразява казаното.