Борбата с Дракона, Possession /Силата/

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Борбата с Дракона, Possession /Силата/

      Силата.
      Предикатна на агресията, преполовяваща страха на границата с нападението. Ала към себе си. Всуе, никой не разбира, че те е страх, че си окован от собствените си окови за постижимост, за реализация.
      Силата се присмива на всеки, който я приеме за сила, помага на всеки, който я приеме за слабостта си - неговата лична собствена неподготвеност за битието.
      Чий е лъвът, чия е ламята? Чие е оръжието - въображаемо или реално е то? Кой е конят и чия е каруцата? Кой я управлява?

      Малкото камъче преди да се усмихнем или да кажем "да" или зорът преди да изкачим 200 стъпала; болката, че нещо вече не е същото или болката, че същото се повтаря ... Да заминеш надалече, повтаряйки моделите си на поведение, очаквайки различност, е Силата - онзи Сизифовски камък, който ще препъне всяка воля, поради липса на .. воля.

      Ала и да останеш - все тая е - в същият този дом с 4 стени, неуютно усещане за живеене, неудовлетвореност, неразграничаване между желание и осъждане; вглеждане в детайлите на страданието у другия, невглеждане у себе си - там лъвът дреме, сиреч, агресията на несъзнаваните модели, винаги ще отмъщава за сметка на аналитичния, контролиращ аз, борбата е сякаш вечна ...
      Вечна е и спира копнежа по свободата.

      Основният казус при Силата е древен като света - да си свободен или да си роб. Робът обаче обича доказателства за правотата си да е в робия, а свободата - светлина .. Затова Силата най-добре се осветява от Слънцето или от Дяволът - едното е движение навън - към света, другото е движение навътре - към пещерните бездни на несъзнаваното.
      Често Силата е близка до обърнатият Маг като еманация на робството, а Силата до обърната Императрица - до инобитийно раждане, където само душата е веществена, а тялото е само спомен.

      В търсене на Петият принцип, това е граничен принцип, където човекът все още участва, все още е обект. Формата (рупа) или Силата е единствено подобие на (или проекция) на Антахкарана, която засега остава една от малкото връзки между човешкото и паралелното. Разбира се, добре е тези понятия да се отърсят от митологемите си, по права линия, както и от някои други карти в Таро, като Ас пентакли и 9 пентакли - за начинаещите. Връзката между Девачана или Нирвана е съхранена в този съд - Силата да не отразяваш вече.
      Pulvis et umbra sumus.
    • Силата на трета позиция след чаши особено (и не само), говори за парични затруднения и за трудни избори, свързани с финанси.
      Сега не мога да дам повече примери и анализи, не ми се занимава, но това е правило.
      Pulvis et umbra sumus.
    • Mona написа:


      Силата се присмива на всеки, който я приеме за сила, помага на всеки, който я приеме за слабостта си - неговата лична собствена неподготвеност за битието.
      Чий е лъвът, чия е ламята? Чие е оръжието - въображаемо или реално е то? Кой е конят и чия е каруцата? Кой я управлява?
      Цялото ти тълкуване е брилянтно.

      Замислих се за Силата като антидот на Дявола - за мен това са двете страни на една и съща монета. Това, което ще напиша не е предложение за тълкуване, просто още един алтернативен поглед върху случаите, когато Силата може да помага.

      Докато Даволът потиска автентичните емоции и ги заменя със страх, върху който страх е базирано всичко случващо се или неслучващо се, Силата има способността да разбира тези емоции, да ги приема и канализира, оползотворява, дава им живот и име. И в двете карти има анималистичен елемент, в смисъла на инстинктивен, има и конфликт, който при Дявола е потиснат, изкривен, изопачен, а при Силата - потенциално впрегнат в работа.

      В практиката с гледане на карти нещата не стоят точно така и идеята ми е по-скоро насочваща за тълкуването на психологически схеми, отколкото на събития. Сещам се за комбинация Колело с Дявол (на тъп въпрос), където определени мисли и желания видяха бял свят под влиянието на алкохол, след период на пълна тишина - осъзнатост 0%. Давам този пример, за да се самоконтрааргументирам, че при Дявола има потиснатост - ситуационно не е винаги така, но дори и да се излее нещо навън, резултатът не е брилянтен, просто защото е недообмислен.

      Повечето комбинации със Силата пък, водят в задънена улица и индикират блокаж. Но поне психическата нагласа не е организирана около атитюда проблем - дим да ме няма, както е при Дявола. Силата може да е индикатор и предикат за развитие, но само след усилена работа върху себе си и най-вече върху страховете си. Като в песента - "I'm friends with the monster that's under my bed". Във всеки има един Дявол, който, противно на множество апелационни слогани, няма как да бъде "победен", и всъщност би бил най-малкото безполезен (и по-скоро тотално опустошителен) в случай, че бъде пренебрегнат.

      Приказките ни учат на много мъдрости, както добре знаем. Обикновено децата в тези приказки (които в наивността си проявяват безстрашие) са тези, които намират общ език със зверовете (Глупакът) и заздравяват отношенията между пророда и интелект. Нещо, което един съвременен лентяй не би и помислил да направи. Вместо това, би заглушил дяволския глас в себе си с алкохол, наркотици, храна и религиозно отричане на всичко, различно от социално общоприетото. И би станал Обесен - от едното до другото разстоянието е точно... Една протегната към зависимостта ръка. Тук Силата има потенциал и за култивация, и за пълен провал. Ако превием коляно пред наказващия свръх Аз, собствените ни високи изисквания и очаквания, се обричаме на лицемерна мерзост и тъга. Връщаме се към жалкото съществуване на неосъществени поети, певци, музиканти. Ако пък отговорим на страха със смелост, на нагона с усмивка и на липсата на логика с чувство за хумор и изпратим социалните норми "по дяволите"... Връщам се на култивацията. Всичко изисква усилен труд и постоянство, било то житна нива или писането на една книга.

      Има различни видове гений, както има и различни видове сила - не всяка гениална идея е математическа и не всяка сила е физическа. Когато гледам и на себе си и на близки, вглеждам се не само в проблема и в ситуацията, а и в тяхното развитие. В човешкия характер, в неговия патерн, в това че - да, всеки дава на задна, но някои - за да се засилят, други - за да полегнат.

      So I'll start a revolution from my bed
      'Cause you said the brains I had went to my head

    • Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.
      Pulvis et umbra sumus.
    • Mona написа:

      Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.
      Т.е. няма какво да направим, освен да продължаваме напред, въпреки невъзможността, иначе трябва да спрем да съществуваме - инстинкта към смъртта. Много хора осъзнават именно тази безсмисленост на съществуването, май това е и основния въпрос, който си задава човечеството - защо съществуваме.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Mona написа:

      Истината е само една - в истината на Силата, се крие едно тотално неосъзнато страдание.
      Агресия, мъка, вик - разказ за неосъществени скокове и развети платна, т.е. може да приемем Силата за тотален контрапункт на инстинкта към смъртта - ние, изцяло ние, с нашите викове, движим вятъра и го насочваме нанякъде.
      НО, имаме и другата мракобесна сила на Силата, която ни казва - кой си те, бееее! от теб не зависи нищо, беее, сульо. Не можеш нищо, камо ли да промениш вятъра ...

      Платната са невъзможни, вятърът - пожелаван само, мечтите - отровени.

      Ето един пример за това - 6 пентакли, Силата, 3 меча. Мисля, че добре изобразява казаното.

      So I'll start a revolution from my bed
      'Cause you said the brains I had went to my head

    • Ще нахвърлям някои разсъждения тук, които сякаш разбирам на интуитивно ниво, но ми е по-трудно да обоснова по смислен текстови начин. Е, ще опитам.

      Говорим си с приятелка за различните колоди Таро, за мен сега особен интерес са старинните италиански вариации, напр. Висконти-Сфорца. Мона препоръча и Мантеня*, то е красиво (вж Google). Oсвен интерес към картите сами по себе си, и натрупания опит (не непременно чутовен :D), особено ме вълнуват старите порядки, преди Християнството. Оказва се, че разбирането за човека е доста по-точно, а и доста по-интересно, от това, което днес имаме.

      Нека разгледаме Силата (Борбата с Дракона), тя ми направи силно впечатление. От дълго време подозирам за нейната взаимовръзка с Кулата (Его контрол), като и едната, и другата, са много свързани, но сякаш Силата предшества Кулата (като ефект и действие), когато говорим особено за някакви вътрешни процеси у човека. У неговото разбиране за света, у неговото функциониране.

      Жена, стояща до счупена колона, отзад нея й зверче.


      Трудно е да не се сетя за Кулата, виждайки тази прекършена колона.
      Но да се върнем на това с какво свързваме Силата - със съпротивляване,със задържане. Картата, в много съчетания, е по-скоро фрустрираща. На мен ми е показвала обърната, че нещо НЯМА да се случи, независимо колко го искам, незаивисмо от моите представи, независимо от моите ИДЕИ за нещата. Знаем за Силата, особено ако сме чели Архива внимателно, или тук - внимателно, че тя се смее на тези, които я възприемат за истинска сила, а помага на тези, които я приемат за слабостта си. Знаем за нея, че е компромис, че затруднява. Знаем, че отразява и изисквания на въшната среда, не зависи съвсем всичко от нас, да не кажа - не зависи, ние просто се гърчим, ядосваме се, че сме безпомощни, ала без да сме жертви.

      Да, само че външната реалност много често (или пък винаги?) е отражение на нас самите. Силата е много възможно да се появява на комплексирани, горделиви хора, които просто нещо са си навили на пръста. Зверчето (Драконът) - това си е нещо изцяло вътре в нас. То трябва да се овладее, а не да се контролира, и да се опознае. Защото иначе непрестанно те тика в грешна посока. За да се появи Силата - ами нещо не е наред. Странно защо масово се приема като някакъв тип mastery, човекът имал Сила, бил овладял лъва, не знам си какво. Овладял, ама нъцки.
      Лъвчето (дзверът) си е мотиватор, това си е твоята собствена отрова. Която щеш, не щеш, имаш, а тя често,ако не винаги, ни води до Кулата - когато губиш контрола над егото си, над реалността, илюзиите се сриват. Виждаш че нещо няма да го бъде и това не е зла съдба, въпреки че така се преживява понякога. Просто не си си сметнал добре, че 2+2 = 4, а не на 5, не на 15.
      Дотук е ясно, че говоря за контекст психично ниво, осъзнаване на реалността и ситуиране в битието. Не за секс, където Кулата ще е cool, например, зависи и от съчетанието. :D
      Нека се върнем на Сила-Кула.
      Лъвчето от картата не е в ръцете на усмиряващата девойка, то е ЗАД нея. И не е огромно, това не е ти Дявол (не е сянка), това е.... е, и аз не знам какво е точно, но те тика нанякъде. Нямаме Сила на подобни пясъчни основи (нереалност), нормално е колоната да се счупи.
      Крайният резултат често е Кула, отърсване от илюзиите, проглеждане на реалността - нека не се чете фаталистки, все пак. Но и да не забравяме вторите й имена - DELUGE (От лудост, делюзии), Его контрол.

      *50-картова колода
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Силата по мои наблюдения е сблъсък със собствените ни слабости и комплекси. Рядко безсилието идва отвън, като външно обстоятелство. По-скоро е изправяне срещу себе си, срещу онова в нас, което не можем да победим / надмогнем. Онези разрушителни импулси, които не се влияят от никаква логика / рационализация (ако беше така, човешката фигура от картата би била мъжка). Единственият изход от това е разбиране / приемане на собствените слабости и оттам - отработване. Егото, с неговия набор от инструменти е безсилно да се справи.
    • Значи човек може да се пъне да е нещо, което не е, но това не променя никак реалността - ето това е Силата.
      Шансът да наскочиш сам себе си често е минимален и клонящ към 0.
      Най-добре човек да се приеме какъвто е, и то добре да се приеме - вкл. потеклото му, семейството му, културата му.
      Защото шанс за компенсаторно надскачане има, но реалностите остават такива, каквито са, и именно това е Силата.
      И това е трудността - да понесеш реалностите, да ги приемеш, да си Окей с тях - ти кое си/какво си, какво представляваш, и да знаеш значението си (или липсата на такова) за света и за битието си.

      Само ако приемем всичко това без никакви заблуди и илюзии, има някакъв шанс да се извлече някакъв "позитив" от ситуацията.
      Но и никой не е обещавал, че животът трябва да е лесен.


      Изобщо, можеш да си ябълково дръвче, и дори да се пънеш да си дъб, си оставаш ябълково дръвче - и vice versa.
      Да се накичиш като дъб е възможно също, ала това не променя реалностите.
      Фрустриращо или кастриращо, просто така стоят и никой не може да е нещо повече от това, което е, независимо от предприетите действия.


      Просто има голяма разлика между социалния успех (или "неуспех") и това, което представляваш самият ТИ.
      DIGNITY ALWAYS WIN.