Удоволствие от разговора

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Удоволствие от разговора

      На пръв поглед - странна тема. Може би и зле формулирана.
      Ала на втора, това да проведеш смислен разговор с някого, се оказва нелека задача.
      Да получиш интелектуално удовлетворение, емоционално задоволство и приятна нега накрая, е мисия почти невъзможна. Ала се случва :)

      Тук изобщо забравяме личните истории, кой какво и как преживял, е няма по-голяма досада от това, т.е. не можем да акцентираме на личното битие и над битовизмите като ключов фактор на битието: това не е интересно. Животът обикновено е някъде другаде.

      Да умееш да говориш и да има кой да те разбере, както и ти да разбереш другия, е смисъл и цел на всяко едно общуване. Ако няма това, всичко е загубено. Т.е. общуването е изцяло безсмислено. Независимо от кои полове са комуникиращите. И дали става дума за зараждаща се любов или просто за ново приятелство.

      Има една преркасна мисъл на Буковски: Не разрушавай с думи, онова, което си съградил с мълчание. Преведно на езика на темата: общувай предимно с онези, които търсят твоята честота, другите игнорирай или общувай само делово. Когато се налага.

      Какво мислите за това?
      Pulvis et umbra sumus.
    • Гърците са щастливи хора. А ние? Или по-скоро да говоря за себе си, но и обективно. Притежават непринуденост, достойнство и самочувствие, нещо различно в нишката на живота от нашия собствен. Благородно им завиждам.
      Сега се виждам с хиляди светлинни години назад, sadly.