Важна тема Интересни книги

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Интересни книги

      Разбира се, формулировката "интересни" книги е субективна: хората имат различни интереси и вкусове, но въпреки всичко, поне за мен, интересни са онези книги, които могат да ни помогнат да навлезем задълбочено в дадена материя, да ни накара да търсим още, да затвърдим стари познания, да се обогатим с нови.

      Предлагам на вашето внимание едно изследване на Симеон Евстатиев - Ислямът. Кратък справочник. Издателство Изток-Запад, 2007-ма година.
      За мен това изследване беше изключително полезно, имайки предвид сериозния ми интерес към ранния Ислям, най-вече към предпоставките, които водят до създаването на тази религия.

      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Интересни за мен са пътеписите.

      Пътешествия по Мустанг и Бутан, Мишел Песел, 1982.
      Оригинално издание на френски: 1974.

      Можем да прочетем за странстванията на френския изследовател из необятните хималайски простори, започвайки от Индия и Непал, през свещената река Кали Гандаки и тесния пролом между масивите Анапурна и Дхаулагири, до далечния Ло Мантанг.
      За последната съпротива слещу инвазията в Тибет и хода на живота в един отвъден, изолиран свят, притежаващ своите две дървета и безкраен низ от чортени...

    • Докато сме на японска/източна вълна, препоръчвам тази и тази книги.

      И двете съм ги чела, изключителни са, особено втората. Много интересни.
      За съжаление втората книга я давах много пъти назаем и вече не знам къде е: загубих контакти, всеки казва, че ми я е върнал. Пък аз каквато съм разсеяна...:( А я имах в лимитирана версия, джобен формат, твърди корици и оризова хартия.. Изключително красива и с название "Хякунин ишшьо" - заглавието на японски.
      Сега мога да се снабдя с книгата отново, но вече я няма в този джобния й вариант, за жалост.
      Но си заслужава.
      Стиховете са танка, не хайку, много красиви и поетични. Мога да публикувам част от тях, понеже си ги пазя записани, само 'дето вероятно не е много подходящо точно в тази тема?

      DIGNITY ALWAYS WIN.

    • curi0us написа:

      Докато сме на японска/източна вълна, препоръчвам тази и тази книги.


      И двете съм ги чела, изключителни са, особено втората. Много интересни.
      За съжаление втората книга я давах много пъти назаем и вече не знам къде е: загубих контакти, всеки казва, че ми я е върнал. Пък аз каквато съм разсеяна...:( А я имах в лимитирана версия, джобен формат, твърди корици и оризова хартия.. Изключително красива и с название "Хякунин ишшьо" - заглавието на японски.
      Сега мога да се снабдя с книгата отново, но вече я няма в този джобния й вариант, за жалост.
      Но си заслужава.
      Стиховете са танка, не хайку, много красиви и поетични. Мога да публикувам част от тях, понеже си ги пазя записани, само 'дето вероятно не е много подходящо точно в тази тема?


      Тези две книги - не съм ги чела :( ,но ще ми бъде интересно ,ако искаш да споделиш малко от поезията...

    • curi0us написа:

      Стиховете са танка, не хайку, много красиви и поетични. Мога да публикувам част от тях, понеже си ги пазя записани, само 'дето вероятно не е много подходящо точно в тази тема?

      Можеш да го направиш в следните теми: Любими автори или Любими книги.

    • Това е една книга, чийто автор е тотално непознат за широката публика, но много четен от медиавистите. А именно Луитпранд Кремонски, автор, авантюрист и епископ на Кремона от 10 век.
      В трите съчинения на Лиудпранд, включени в настоящото издание, историческите факти често са примесени с анекдоти, слухове и всякакви пикантерии из живота на западноевропейските владетели и аристократи, а също така из живота на византийските императори, та дори и на владетелите на съседна България.
      На мен лично, Средновековието ми е най-интересната за изучаване епоха от историята на европейските общества, особено след смъртта на Теодосий I през 395 г., когато Римската империя се поделя на източна и западна между двамата му синове.
      Интересни времена!

      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Предлагам ви за четене 2 интересни книги:
      Вавилонската кула, автор Жак Викари, издателство Одри (историография)

      Българо-арабските отношения, автор Киряк Цонев, издателство Парадигма
      (Киряк Цонев е може би най-известният преводач, арабист и дългогодишен дипломат в посолствата на България в Арабския свят), книгата се ползва и като учебно пособие.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Още една страхотна книга за ценители: Това не е краят на книгите, автори Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. Под вещото интервю на Жан-Филип дь Тонак.

      Авторите водят многочасов разговор за книгите и писателите: от Омир, Еврипид, Софокъл и Платон до Кафка и съвременните европейски и американски философи. Творчеството им, идеите, куриозите и парадоксите на живота им се интерпетират с изключително майсторство и размах.
      И много още.

      "Човек се учи няколко месеца да кара велосипед, но придобитото умение му служи цял живот. Сега посвещаваш две седмици да научиш нещо - например нова информационна програма, и тъкмо си се поошлайфал, ти предлагат нова. Проблемът не е в това, че ще се изгуби колективната памет. Според мен просто настоящето е лабилно и неустойчиво. Вече не живеем спокойно и за мига, а прекарваме времето си в подготовка за бъдещето".
      Умберто Еко
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Една книга, публикувана за пръв път през 1953 година, сега излиза и на нашия пазар.
      Философия на НЕ-Щастието. Песимизмът - стадий на зрелостта, от немския философ, публицист и пихолог Ludwig Marcuse.

      Късно откривам този автор, уникален е.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Днес си взех Погребаният великан на Казуо Ишигуро. Доста интересен сюжет.
      Не съм си вземала художествена литература от доста време и ще ми е много интересно да я прочета.
      Този писател преди само месец получи Нобелова награда за литература и е известен на българския читател с няколко романа.

      биография Казуо Ишигуро
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Mona написа:

      Днес си взех Погребаният великан на Казуо Ишигуро. Доста интересен сюжет.
      Не съм си вземала художествена литература от доста време и ще ми е много интересно да я прочета.
      Този писател преди само месец получи Нобелова награда за литература и е известен на българския читател с няколко романа.

      биография Казуо Ишигуро
      И това, ако не е синхроничност ☺. Днес се колебаех между "Погребаният великан" и "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро. Взех втората, но още не съм започнала да я чета.

    • Хахаха, и аз почнах "Остатъкът от деня".
      Чели ли сте "Никога не ме оставяй?"
      Бях гледала първо филма, за първи път сякаш се сблъсках с подобни казуси, тогава. Доста ми залютя. После прочетох и книгата.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose

    • Вече почнах да я чета - става дума за времето точно след Карл Артур - в една разпокъсана Британия и едно семейство, което търси сина си и се среща със сенките си, супер интересно започна.
      Да видиш ти, аз не съм никак фен на художествената литература, но това ме увлича.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Mona написа:

      Днес си взех Погребаният великан на Казуо Ишигуро. Доста интересен сюжет.
      Не съм си вземала художествена литература от доста време и ще ми е много интересно да я прочета.
      Този писател преди само месец получи Нобелова награда за литература и е известен на българския читател с няколко романа.

      биография Казуо Ишигуро
      Значи, няма такъв роман, още го осмислям, ако изобщо някога успея да го осмисля.

      Искрено ви го препоръчвам: сюжетът е прост, на пръв поглед, на втори става зловещ, а на трети - неуловим, като забравата.
      Между Марта скитницата, останалите странници, сър Гауейн, Воинът, Момчето, вдовиците, умореният кон Хорас, между бритите, саксите и пиктите, отвъд драконицата Куириг, троловете, гоблините и монахът Джоунас, се крие истината за ... Острова на Забравата, където само единият от двойката може да бъде превозен, а другият - вечно очакващ на брега.

      "Ние, лодкарите, сме видели какво ли не през годините и не ни трябва много време да прозрем измамата."
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Mona написа:

      Между Марта скитницата, останалите странници, сър Гауейн, Воинът, Момчето, вдовиците, умореният кон Хорас, между бритите, саксите и пиктите, отвъд драконицата Куириг, троловете, гоблините и монахът Джоунас, се крие истината за ... Острова на Забравата, където само единият от двойката може да бъде превозен, а другият - вечно очакващ на брега.
      Хм, това звучи примамливо. Имах усещането, че тая книга няма да е по мой вкус, но пък може да се окаже обратното...

    • Не зная колко е примамливо.
      Стилът е изключително висок, 100 миниатюри с различни персонажи и хоризонти на повествования.
      В един миг си мислиш, че говори автора, после се усещаш, че говори някой друг, а после трети разказва ...

      Изгубен си тотално в този разказ, изчезваш и започваш да тъгуваш.
      Героите в романа умират някак междудругото, особено драконицата Куириг и рицарят Гауейн - някак твърде уморени са за битки и умирането им е като спомен за пир по отминалите дни. Стари скелети, свити в немощта си, уморени от забравата за себе си.

      Нищо не разбрах за конят Хорас, освен че някъде е чакал под дъжда в студа, очаквайки, че старците няма да се върнат никога.
      А те не са се и върнали - Алекс и Биатрис.

      Но най-страшното е, че дваматта старци, тръгнали да търсят сина си, сами забравили миналото си, по пътя започват да си спомнят и накрая разбрали, че той отдавна е погребан на острова на Забравата.

      Какъв е смисълът от това пътуване, от тези случайни срещи с приказни герои, от срещите със сенките?

      Винаги единият остава на брега.

      Не ПОМНЯ.
      Stay soft. It looks beautiful on you.

    • Интересно. Може би смисълът е в пътуването като спомняне. Изглежда сякаш над всички се е спуснал воалът на забравата и пътуването е само спомен за всички тях. За старците и за приказните герои...

    • Mona написа:

      Mona написа:

      Днес си взех Погребаният великан на Казуо Ишигуро. Доста интересен сюжет.
      Не съм си вземала художествена литература от доста време и ще ми е много интересно да я прочета.
      Този писател преди само месец получи Нобелова награда за литература и е известен на българския читател с няколко романа.

      биография Казуо Ишигуро
      Значи, няма такъв роман, още го осмислям, ако изобщо някога успея да го осмисля.
      Искрено ви го препоръчвам: сюжетът е прост, на пръв поглед, на втори става зловещ, а на трети - неуловим, като забравата.
      Между Марта скитницата, останалите странници, сър Гауейн, Воинът, Момчето, вдовиците, умореният кон Хорас, между бритите, саксите и пиктите, отвъд драконицата Куириг, троловете, гоблините и монахът Джоунас, се крие истината за ... Острова на Забравата, където само единият от двойката може да бъде превозен, а другият - вечно очакващ на брега.

      "Ние, лодкарите, сме видели какво ли не през годините и не ни трябва много време да прозрем измамата."
      Започнах да чета книгата - веднага ме грабна, прекрасна е. От известно време насам, обмислям да си взема Артуровото Таро и сюжетът на книгата е като някаква синхроничност. Някак несъзнателно, героите от "Погребаният Великан" ми напомниха за отделни карти в Таро - старицата със заека - за Жрицата или Луната, лодкарят - за Крал чаши / 6 меча, двамата старци - 5 пентакли ...