Приказки. Вълшебни приказки

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Приказки. Вълшебни приказки

      [IMG:http://images.webcafe.bg/2014/07/21/36919/618x577.png]
      Автор на снимката: Маргарита Карева

      Това е първата литература, с която човек влиза в контакт. На малките деца е прието да се четат приказки. Само че, днешните преработени и супер рафинирани варианти са малко далеч от предназначението, което някога е имала приказката. Реших да започна тази тема тук, защото в приказките е пълно с митологеми, а дори и непреки, те са наследник на митологичното, фантазно мислене у човека.

      За експерт върху темата за приказната литература се счита руският изследовател Владимир Проп. Той има няколко книжки по въпроса, но лично на мен ми се сториха доста сухи. Описва надълго и нашироко конкретните архетипни персонажи и схеми, по които се построява приказка. Човекът е свършил доста изчерпателна работа, като е събрал архив от изключително много произведения, предимно с руски произход. Друг известен сборник е Афанасиевият (Александр Николаевич Афанасьев).

      Братя Грим правят същото, но събират приказки от немския фолклор и ги публикуват в сборници.

      • Детски и семейни приказки (1812-)
      • Немски сказания (1818)
      • Немска граматика (1819)
      • Древни немски правни документи (1828)
      • Героична немска легенда (1829)
      • Немска митология (1835)
      • Немски речник (1852-)
      • Скъсаните пантофки


      Оригиналите от онова време много често съдържали мотива на инициацията, който преминава като встъпване в живота на възрастен индивид. А това означава, че тематиката ще е за брачния (или извънбрачен :) ) живот, отделянето от семейството и др.

      Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца.
      Вещици, гоблини (таласъми), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад — така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като истински митове.

      За мен лично, като дете една от най-интересните руски приказки, ми беше тази за Кошчей; също сборник от балкански народни приказки; както и някои източни.

      Ако ви се струва интересно, може да обсъдим символите и героите от приказните сюжети и посланията, които носят техните архетипи.
    • Даа, приказките са наситени с метафори, символи и архетипи.
      От българските най-много харесвах приказката за тримата братя и златната ябълка.
      Животът е сънят на будния. :)