Образованието в България

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Unschooling! Учи сам, защото е имал вътрешен импулс, любопитство и стремеж да види, разбере.
      Точно това се потъпква в образователната система - там се ценят зубърите, няма значение разбирането.
      Образователната система не е естествен начин на осъзнаване и осмисляне на света. Не се толерира никаква физическа опитност - всичко е сухо заучаване през учебник и някои късметлии имат вдъхновяващи учители, които възбуждат любопитството към определен предмет - например моята учителка по физика беше вълшебна и повечето от нас с удоволствие задълбавахме в този предмет, дори извън уроците.
      Тези, които запазват ищаха си за учене, го правят въпреки системата.
      Между другото, твърде силно обобщаваш това, че майките считат децата си за гении...
    • Не обобщавам силно, виждам го. Липсва реалистичен поглед за възможностите ни.

      Да учи сам може само независимия дух, който се ражда такъв и такъв умира. И това отрано се вижда. Само, че това са големите изключения. И неслучайно дадох за пример Леонардо да Винчи. За него наистина нито една система на обществено образование не би била полезна, въпреки, че се е обучавал при различни майстори и т.н.
      Ето за такива хора, които са надраснали другите, трябва да има специално отношение, не към всички. Обикновено от 20 деца, само едно е с големи способности и ако е в общо училище, опасността да слезе до нивото на останалите, е голяма.
    • Vendor написа:

      Armid написа:

      Отплеснах се. Защо трябва да се ходи на училище? Образование НЕ Е равно на ходене на училище. Училището е само един сертификатор, готово да те сложи между 2 и 6. В училище трябва да си послушен, да следваш наставленията на преподавателите и да правиш колкото се може по-малко грешки.
      Няма да има промяна и от училищата ще излизат все по-необразовани хора.
      Училището, от ОДЗ, ЦДГ, през средните училища, та до университетите, не са част от конспиративна система, а инструмент който да даде основни умения на учещите се. Но нищо повече. Основната част от образованието и примера се пада на родителите и техния личен пример, както и на личните потребности и търсения на учещия се. Медицината не е напреднала толкова, че да "налива знания".

      Смешно ми е, когато се противопоставя домашното обучение, на това в масовите заведения. В държавните училища, освен учене, детето придобива и социални умения - работене в група, конкуренция, приспособяване и тн. Домашното обучение, може да отговори на индивидуалните нужди на ученика, но ще го лиши от сблъсъка със чужда среда, ще притъпи механизмите за разпознаване на поведенческите черти при другите.

      Образованието не е равно на ходене на училище, то е равно на личното желание за развитие.
      От подготвителната група до завършването на 12-ти клас задачата и функцията на образованието е да даде възможност на подрастващите да "опознават живота" чрез различните културно-образователни области, застъпени в образователните програми. Знам как звучи това.....
      Само ако съм имала досег с Изкуствата /примерно/ ще разбера дали ми харесва, дали ми се отдава, и на по-късен етап вече дали искам да се занимавам с това под някаква форма и в бъдеще.
      Училището в този смисъл наистина е един сертификатор. Показва на какво ниво си в дадена област/предмет. Не се опитва "да те сложи между 2 и 6". Това обикновено правят учениците и/или техните родители. Ученика може да знае и за 16, но максималната оценка в средната образователна степен е 6. Няма ограничение още в средното училище да знаеш и можеш за 16 или повече. Оценките са само индикатор за някакво ниво. Те не са етикети, състояния или ограничения.
      Детето да има по всички предмети 6-ци е мания на родителите /най-често срещаното изкривяване/. Другата крайност - "Бе пиши там една 3-ка, какво ще ти стане". Когато отида на профилактичен преглед при доктор очаквам да ми каже какво е действителното ми състояние, не да ми разтяга локуми колко съм добре или зле. Какво ще му стане на доктора да ми каже, че съм добре /каквото искам да чуя/, вместо да ми каже истината. На доктора нищо може би. Ако все пак медикът ми каже, че имам известни отклонения от здравословното състояние, какво ще очаквам да направи.Да отвори бялото шкафче и да извади чисто нова резервна част и да подмени повредената? Отивам за да получа съвет как да се справя с проблема. Дали ще се съобразя с назначеното лечение или не решавам аз и аз си нося последствията.
      В системата на средното образование има възможност да се съкрати като време обучението в съответната степен. Примерно учебния материал за два последователни класа да бъде взет в рамките на една календарна година. Като ученика полага изпити. Разрешава се за така наречените надарени деца. Не съм чула това да се е превърнало в масова практика. Очевидно свръх-надарените родители са много повече, отколкото децата с такива способности.
      Да отглеждаш, възпитаваш и обучаваш дете в "идеалната домашна среда" е като да му обещаеш живот в зоопарк, където то ще е една от атракциите в клетка, добре гледано, с лъскав косъм/перца, защитено от вредните влияния на околните и ......неспособно да се грижи само за себе си, без опит и връзка с другите около него. Прекрасна переспектива.
    • "Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Най-важното, което научаваме в училище, е че най-важните неща не се научават там" Харуки Мураками

      Като започнем да мислим за образованието, такова каквото е, изникват много въпроси. Кой е измислил, че трябва да се учи 12 години за средно образование? Как определиха какви предмети да се учат в училище и по колко часа? Оправдава ли училището целите, които си е поставило пред обществото? И т.н.

      Казвам само, че приемаме училището = образование за даденост. Защитаваме го ревностно и думата "промяна" е табу. Когато се появи някой с радикални идеи за училището, всичко се нахвърлят върху него и защитават статуквото. А училището, като всяка една система, трябва да се развива. Време е да се научим, да се опитваме, да разглеждаме всяко нещо от различни ъгли, да подлагаме на съмнение нещата, които са "така".
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • В горния пост описах принципа, идеята за средното образование. :) Като всичко останало, което ни заобикаля то се изкривява, докато се прилага. Кривотиите са на всички нива, без изключение, от най-високото до най-ниското.
      Кой решава какъв учебен материал да се изучава в съответния клас? Комисиите в парламента, които внасят проекти и народни представители, които ги приемат. Хора, които поне от 20 и повече години не са стъпвали в сграда на училище, не да са се занимавали пряко с преподавателска дейност. Кой ги избира? Ние. Излишно е да изброявам веригата до края.
      Последните две нива - родители и ученици. Родителите, защо след като смятат учебния материал за "тъпотия" /каквито случаи има/ се напъват децата им да получават само високи оценки? Да се задоволят там с 3-ка, колкото детето да мине в следващия клас. Ама не. Как така уникалното отроче на неповторимите родители ще бъде толкова ниско оценено. Какво ще кажат другите?
      Учениците масово учат за оценка, не за знания. Кой ли им го е втълпил????? Колко са родителите, които се интересуват детето какво е учило в училище днес, какво е личното му мнение по дадена тема, не просто да проверят дали е подготвило домашните си? Колко са тези, които ако не са съгласни с дадени твърдения в учебника, могат аргументирано и на разбираем за възрастта на ученика език да му ги обяснят, не само да му кажат това е така, ами и да му го покажат?
      Училището дава възможност да се образоват децата. Друг е въпроса те самите дали искат. Точно по тази причина има оценки, степенуване. От най-ниската, което е критичния минимум до най-високата.
      Към настоящия момент поне в България има противоречие в средното образование. Подлежащи на задължително обучение в средно училище са всички български граждани до навършване на 16 години. Това е възрастта на учениците до 10 клас. 12 клас завършват на 19 години. Всички, които по разни причини не издържат ДЗИ, получават свидетелство за завършена средна образователна степен, който документ им дава правото да започнат работа. Дипломата е необходима на тези, които искат да продължат образованието си във ВУЗ. Има идеи средна образователна степен да приключва в 10 клас и след това да се обучават само тези, които искат да получат диплома. Има и други проекти за реформи. Дали и колко от тях ще се осъществят не знам.
      Забележете, че пише обучение, не образование. Дадени са равни права. Всички да имат възможност да се обучават. Практиката сочи, че не всички се образоват. Защо? Да имаш правото, това е външен процес = достъп до информация. Да придобиваш знания е вътрешен процес, който поне по мое мнение изисква съзнателно и активно участие на индивида. :)
    • Заинтригува ме цитата

      Armid написа:

      "Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Най-важното, което научаваме в училище, е че най-важните неща не се научават там" Харуки Мураками
      В тази му част за втълпяването.
      Какво означава като дума, която отразява определени принципи и тяхното проявление. Без да претендирам за точност, втълпяването го разбирам като несъзнателно запаметяване. Да запомниш някаква информация доброволно или под натиск, без да я осмисляш, което я праща директно в подсъзнанието.
      Ако разсъжденията ми са дори отчасти верни, то тогава няма как, каквото и да е знание да бъде втълпено, без значение кой го втълпява. Това за знанието.
      По-различно е с уменията. Голяма част от тях се овладяват още преди да бъдат осъзнати. Най-вече тези, свързани с двигателната активност, с овладяването и усъвършенстването на двигателните умения и навици. Останалите умения, които се изграждат в процеса на обучение наистина не са най-важното в живота.
      Няма как да получим готови формули и отговори за живота. Не само от училището. Никой няма да ни ги даде. Който си въобразява, че като завърши училище, ВУЗ, такава или онакава школа или каквото там му хрумне още и ще знае отговорите за живота се лъже. Знанията и уменията, не само за живота а всички, се преживяват съзнателно. Няма ли осъзнаване, остава само втълпяването, което запълва подсъзнанието.

      и за това
      "Знанията и уменията, които не си придобил съзнателно в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Най-важното, което научаваме в училище, е че няма готови формули и решения. Трябва да ги търсим сами." rossin
      :)
    • Ех, Харуки Мураками ще ти е задължен за разсъжденията над неговите думи. :/

      rossin написа:

      Няма как да получим готови формули и отговори за живота. Не само от училището. Никой няма да ни ги даде. Който си въобразява, че като завърши училище, ВУЗ, такава или онакава школа или каквото там му хрумне още и ще знае отговорите за живота се лъже. Знанията и уменията, не само за живота а всички, се преживяват съзнателно. Няма ли осъзнаване, остава само втълпяването, което запълва подсъзнанието.
      Съгласна съм. Въпросът е, че точно обратното се насажда (или ползвай коята друга дума искаш) още от първи клас. Непрекъснато се дават формули, дават се насоки кой е "правилният" начин, а грешките се наказват. Така не се учи да се мисли и преживява, а винаги да се действа по точно зададени критерии, обявени са правилни. И всичко се прави по един и същ начин от векове, защото "така се прави". Направи ли някой стъпка в страни, дори и правилна, тя се заклеймява като грешка. Затова 90% от завършващите се оказват с диплома в ръка, но лишена от съдържание.
      Имам доста срещи с младежи напоследък, току що завършили средно образование или вече студенти 2-3 курс. Ами факт е, че дори не могат да комуникират на някакво прилично ниво. Щом изходния резултат куца, значи някъде по трасето нещата са се объркали. (Но ние продължаваме да защитаваме училището като светая светих).
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Тези, които изработват програмите, не са в час с нещата. В Бг. А и тук стимулите са много слаби - преметни системата като препишеш и т.н. Българското образование е в своя пубертет...но на средната възраст :D Аз мисля, че отговорността е лична за това дали целта ти е да си отличник, за какво ще ти послужи след това и прочие. Нали все пак сме различни, как може да сме еднакви в приоритетите си за обучение, и да изискваме едно и също отношение от държавата или някой друг?

      Мисля че е време психологията да започне да се изучава застъпено в училищата. И да няма стари даскали, с ум в соца. И млади - без ум. Може би повече задължителни, полезни и приятни извънучилищни занимания биха помогнали. Освен това мисля че родителите много глезят децата си.

      Впрочем, чели ли сте за теорията на множествените интелигентности?
    • Armid написа:

      Непрекъснато се дават формули, дават се насоки кой е "правилният" начин, а грешките се наказват. Така не се учи да се мисли и преживява, а винаги да се действа по точно зададени критерии, обявени са правилни.
      Би ли пояснила, моля.
      Забатачих се нещо. Не успявам да разбера. Проблема според теб е в изискванията, т.е в образователните стандарти или в начините, по които те могат да бъдат постигнати.
    • АМИ СЕГА?

      Какви ще са тези младежи след 10 години? Защо всяка година това е изненада? нима нещата, които се случват не дават ясни сигнали, че това ще се случи?
      И какво, по дяволите, празнуваха тези младежи с помпозни облекла само преди няколко седмици?
      Или съм твърде критична?
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Може би образованието трябва да се управлява от хора, които са филолози и езиковеди най-малкото. Не и прависти.
      Дори едно лице едва ли е достатъчно за целта - за разпоредбите имам предвид.
    • Без ценности, за никъде сме, ама в образованието те не са заложени, от една страна, а от друга - самото то не е ценност, то е осмивано, подигравано, на фокус са "предприемачите" и примерите за хора без образование, но правещи много пари.
      Трябва по някакъв начин образованието пак да се издигне като ценност, учителите да имат повече права, а на учениците и родителите да им се посмалят, аналогично. И тогава нещата биха били по-други.

      И яко изучаване на хуманитарни науки. Даже още си трябва. И философия, и етика. Ама яко. Щото кел файда да си предприемач, да учиш "гражданско образование" или нещо друго, ако го нямаш базиса. Но това няма как да е угодно, прост народ с объркани ценности лесно се управлява.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Всичко е индивидуален процес: така е било, така е и сега.
      Имам колежки, родени през 90-те, но това по никакъв начин не им е попречило да бъдат грамотни и то на едно високо ниво, да бъдат и добри математици, и изобщо качествени кадри.

      Т.е. да обобщаваме кое поколение е по-така, не е ок. Разликата може би е, че сега хората са просто по-болни и по-увредени, чисто физически. Това се вижда в световен мащаб.