Герои и предатели

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Герои и предатели

      Винаги ме е вълнувал въпросът защо великите българи са си отивали неразбрани от този свят, а предателите в България стават герои.
      Левски е предаден от българин. Пазят го малко заптиета до София, а никой не си мърда пръста да го освободи. А Апостолът е създал комитети в почти всяко селище и град.

      Същата е картината и при Ботев. Четата не се е хранила от няколко дни. Търсят овце от овчаря Димитър Мазния. Той казва: ”Платете ми, защото ще ви предам на турците.“
      Четниците тогава извадили ножове да го колят. Ботев ги спрял, казал им, че те са тръгнали да освобождават българите, а не да ги колят, извадил сума, надвишаваща цената на овцете, дал ги на овчаря, след което се разплакал и казал: “И аз съм тръгнал да си давам живота за този народ”. Дори според една хипотеза Ботев е бил убит от български куршум.

      Една индийска поговорка гласи “Няма добро, което да не бъде наказано “. Тя сякаш е написана за българските национални герои.
      В същото време много предатели се разглеждат като герои. Крали Марко в песните освобождава “три синджира роба”, а всъщност умира, сражавайки се за турците срещу християните. Индже войвода е разглеждан като закрилник на българите, а всъщност е обикновен пладнешки разбойник, грабел както турците, така и българите.

      източник

      Горният цитат е един лек щрих-въведение към темата. Дори той не е и задълбочен, но достатъчно показателен за природата ни.
      Нещо изначално ни е сбъркано, не мислите ли?
      Stay soft. It looks beautiful on you.