От любов към животните

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Ако оставим някой, защото не можем да се грижим за него, би трябвало да е с идеята за негово добро.

      Ако тази жена наистина обича котето, не би трябвало да го отклонява от новия му живот. То е щастливо и обгрижвано.
      А и преди всичко то е жива душица. Не може просто така да е нечий източник на емоции и спокойствие. То е другар.

      Разбирам мъката на предишната собственичка на животинката. И все пак тя трябва да разбере, че не може една жива душа да я местят като предмет. Нейният живот също се е променил и връщането към старото няма да й помогне. Нека поеме по свой път и да потърси друго животинче, което да е до нея.
    • През следващите два дни екип на организацията за защита на животните "Четири лапи" ще бъде в Хитрино, за да раздава храна за животни на засегнатите от бедствието домакинства, съобщават от организацията.
      Около 2 500 кг. фураж за селскостопански животни, 9 тона сено и 1 тон храна за кучета и котки вече пътуват към полуразрушеното от взрива на 10 декември шуменско село.

      Над 10 тона храна за животни ще раздадат в Хитрино
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Мислех, че фестът на кучешкото месо в Юлин е спрян, но не е така.
      За тези уроди няма закони, продължават да колят кучета и котки.

      А сега са преминали на палета, на съвсем малки кученца, нямам думи.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Само някой по-сериозен природен катаклизъм ще реши проблема там.
      Положението е отчайващо, не знам Вселената, как ги търпи. На това отгоре се множат неконтролируемо като въшки.
    • Kalika написа:

      Само някой по-сериозен природен катаклизъм ще реши проблема там.
      Положението е отчайващо, не знам Вселената, как ги търпи. На това отгоре се множат неконтролируемо като въшки.
      Не ще ги реши само съзнателен фактор.
      Но просто трябва повече.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Kalika написа:

      Само някой по-сериозен природен катаклизъм ще реши проблема там.
      Положението е отчайващо, не знам Вселената, как ги търпи. На това отгоре се множат неконтролируемо като въшки.
      Не ще ги реши само съзнателен фактор.Но просто трябва повече.
      Колко петиции се изпратиха от най-различни организации и ефект няма. Имам чувството, че тази нация е увредена - не мога да си обясня иначе подобен садизъм и варварство.
    • Джой Адамсън – повелителката на лъвовете, която загина от човешка ръка

      Авторката на книгите „Лъвицата Елза” и „Петнистият сфинкс” е родена на днешния ден преди 107 години
      Не е нужно да си заклет природолюбител, за да харесваш Джой Адамсън и нейните книги. Достатъчно е да обичаш живота и необятните му прекрасни проявления, за да оцениш тази изключителна жена и каузата, на която се посвещава до сетния си дъх.
      Писател и художник, израсла в Европа и припознала Кения за втора родина, тя няма щастието да бъде майка, затова пък предава цялата си нежност и грижи на дивите животни. За Джой „родените свободни” трябва да живеят в естествената си среда, а не зад решетки. И прави всичко, за да връща свободата на лъвицата Елза, на гепарда Пипа и леопарда Пени; изучава живота им и този на местните хора, описва наблюденията си в книги, пренася образите им в картини, които днес са в Националния музей в Наироби, Кения. От опита и наблюденията й черпят вдъхновение и обикновени хора, и учени, и творци, които й посвещават филми и множество публикации…
      [IMG:http://www.afish.bg/images/2017-1/Joy-Adamson.jpg]
      Може би близостта с дивата природа ми дава такова чувство на необятност и вечност, че всичко друго изглежда незначително. Или причината се крие в това, че често лъжем себе си, като придаваме на хората, които обичаме, облик, създаден в нашето въображение, и после, откривайки какви са в действителност, започваме да ги обвиняваме, че са ни разочаровали. Ако някои от нас започват да обичат животните повече от хората, не е ли това, защото не можем да придадем на животните човешки качества и че с тях не може да има нито самоизмама, нито разочарование”, пише в своите хроники Джой Адамсън. И сякаш предрича собствената си трагедия – цял живот общува с хищници, а загива от човешка ръка.
      [IMG:http://www.afish.bg/images/2017-1/11159---Born-Free.jpg]
      Кадър от филма, заснет през 1966 г. по книгите на Джой Адамсън
      Джой Адамсън е родена в заможно семейство на днешния ден, 20 януари, през 1910 г. в Тропау, тогавашна Австро-Унгария (днес Опава, Чехия). Истинското й име е Фредерике Виктория „Джой” Геснер. Възпитавана е най-вече от своята баба. От дете всички забелязват всестранните й заложби – занимава се със скулптура, живопис и музика, по-късно учи и медицина, но голямата й страст са Африка и дивата природа. Може би затова намира личното си щастие едва при третия брак. След разводите си с Виктор ван Кларвил и Петер Бали, с които живее от 1935-а до 1944 г., тя най-сетне открива своята половинка в Джордж Адамсън, който напълно споделя любовта й към Кения и към африканската природа.
      [IMG:http://www.afish.bg/images/2017-1/JoyGeorge_NormClothesCrTUbw.jpg]
      Джой и Джордж - родени един за друг
      Докато Джордж работи като надзирател по дивеча в кенийските паркове, двамата живеят в домове, отпускани на служителите. След пенсионирането му се установяват в красива малка къща на брега на езерото Найваша, която днес е превърната в музей и център за обучение. Според тяхна семейна приятелка – Джулиет Хъксли, семейство Адамсън са водели минималистичен начин на живот, не обичали да отрупват дома си с излишни вещи. Защото са убедени, че „хората са се откъснали от дивите си корени”. И винаги се стараели да живеят колкото се може по-близо до природата.
      [IMG:http://www.afish.bg/images/2017-1/Adamson-2.jpg]
      Пишещата машина - най-скъпата вещ на Джой в скромния дом на семейство Адамсън
      Джой успява да върне на свобода представители на три вида големи котки, живеещи в Африка. Първият и най-известен е случаят на лъвицата Елза, която попада при семейство Адамсън, след като майка й е убита при инцидент. Елза и двете ѝ сестри израстват с Джой и Джордж, но когато стават прекалено големи, Адамсън се принуждават да изпратят сестрите ѝ в зоопарк – факт, който дълго време ги кара да страдат. Затова решават да се опитат да върнат поне Елза към естествен начин на живот.
      Животно, отгледано от хора, не може да заживее напълно независимо, затова Джой и Джордж продължават да й помагат от разстояние, да я закрилят и да я насърчават в пътя ѝ обратно към дивото. Усилията им са възнаградени, когато и трите деца на Елза заживяват като напълно самостоятелни диви лъвове.
      Целият процес на връщането на Елза, живота ѝ на свобода и грижата ѝ за потомството е отразен в три книги (части от тях в България са публикувани в „Лъвицата Елза”), които веднага се превръщат в бестселъри. Читателите са трогнати от историята на лъвицата и нейните осиновители, а след смъртта на Елза по книгите е заснет и филм.
      Любопитно е, че Джой и Джордж са поканени за консултанти на снимачния екип. Точно тогава познати молят Джой да вземе тяхната питомка – гепарда Пипа, тъй като им предстои да напуснат Африка. И Пипа се превръща в новото предизвикателство за семейство Адамсън. За разлика от Елза, която е отрасла с хора, но в непосредствена близост с природата, Пипа е отглеждана като домашно кученце. Джой минава през всякакви перипетии, но успява да върне женския гепард към естествен начин на живот, а голямата й гордост са оставените две поколения наследници на Пипа. Нейният живот също е описан в три книги (на български в „Петнистият сфинкс” и „Зовът на Пипа”).
      [IMG:http://www.afish.bg/images/2017-1/134993-004-F45F8A1C.jpg]
      Талантлив художник, Джой Адамсън оставя и богато наследство от портрети на кенийски жители
      Следващата крачка на Джой е да завърши наблюденията си и да върне свободата на леопард. Минава време, преди да успее да намери Пени. Иска да проследи и нейната история, но… точно когато Пени се сдобива с първото си поколение, животът на Джой е прекъснат. Не от диво животно, а от бивш неин служител.
      Мъртвото тяло на Джой Адамсън е открито от нейния асистент на 3 януари 1980 г. и всички предполагат, че е станала жертва на хищник. Последвалото разследване обаче установява, че това е инсценировка и тя е загинала от човешка ръка. Убиецът е заловен и осъден на доживотен затвор. Той твърди, че мотивите му са лични, но близки на Джой подозират, че зад смъртта ѝ стоят бракониерски интереси… Така светът твърде рано се разделя с тази изключителна жена, сладкодумен разказвач и талантлив художник. Днес абсолютно заслужено Джой Адамсън е включена в списъка „300 жени, които промениха света” на енциклопедия „Британика”.
      По повод годишнината от рождението на авторката на „Лъвицата Елза” и „Зовът на Пипа” припомняме откъси от нейни творби:
      „Бяхме успели да отгледаме Елза в естествена за нея обстановка. Тя се чувстваше добре в храсталака и сега дивите лъвове бяха готови да я приемат в средата си. Изглежда че тя беше изключение отправилото, че диво животно, възпитано от хора, неможе да се приспособи към живота в гората. Да пуснем Елза да живее самостоятелно на воля щеше да бъде един опит, който заслужаваше да се направи." (Из „Лъвицата Елза")
      „Като я гледах как се хвърляше по мрежата или как безшумно тичаше назад-напред в ограденото място, аз се убедих, че продължителният затвор ще развали характера й. И макар че Пипа беше само на петнадесет месеца, твърде млада, за да може да живее сама, реших колкото може по-скоро да я заведа в резервата Меру и да остана с нея там, докато тя окончателно се върне към естествения начин на живот на гепардите.
      Във връзка с моя план се посъветвах с двама приятели, които по-рано бяха отглеждали гепарди; и двамата ме увериха, че Пипа винаги ще остане зависима от мен, защото ако гепардът някога е установил близък контакт с човек, ако е приемал храна от ръката му, той никога окончателно не напуска своя приятел, макар и да изчезва за по няколко дена. Независимо от тези обезсърчителни думи, аз реших да дам на Пипа поне възможност да опита сама да живее своя естествен живот.” (Из „Петнистият сфинкс")
      „Докато леопардчето ме разглеждаше с любопитств, аз още не можех да повярвам на късмета си. Бях намерила точно това, което бях търсила толкова отдавна: съвсем малко женско леопардче, което може да ме приеме като свой родител и което беше вече привикнало на твърда храна. Надзирателят знаеше, че бях чакала цели 7 години за това леопардче, затова уреди с властите да го взема, за да извърша същите проучвания и опити като с лъвицата и женския гепард…
      Безспорно леопардите са най-трудни за разбиране. Макар че Пени беше много добра по характер - доверчива, нежна и показваше желание да съдейства, аз никога не успях спокойно да се отпусна при нея.” (Из „Кралицата на Шаба”)
      „Защо първобитният човек, когато изявявал своето аз чрез дълбаене по скалите и в примитивни резби, избирал животните за модели на своите стремежи? Защо високо развити раси като египтяните и асирийците са използвали животните като символи на своите божества? Защо и в наши дни хората държат в домовете си любими животни, дори щастливи семейства, правят това от емоционален глад и защо се засягаме дълбоко от трагедиите, които постигат любимите ни животни? Защо първите играчки, които даваме на нашите деца представляват животни? Не са ли това доказателства, че ние се нуждаем от животните повече, отколкото те се нуждаят от нас?”
      AFISH.BG
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "Не ме ритай, и не ме гони...така или иначе ще умра, повярвай ми...
      Гледам светлините на града - това е заключена врата за мен...

      Лежа на входа на метрото, то е топло, няма сняг и дъжд
      просто лежа там, гледам хората, никого не чакам и мен никой не ме чака...

      Някой ми хвърля парче хляб, от съжаление, минавайки покрай мен...
      Ако някой ме погали - това е по-ценно и от хляба...

      Ще лизна случайна ръка, ще го погледна в очите...
      В моята душа е живата болка, никой не ми е разказвал за нея...

      Не съм красиво куче, нямам родословие, от мелези нося много неща...
      Ако някой ми свирне и каже: "Да вървим приятел"
      ще тръгна и накрая на света, само да не съм сам...

      За мен най-важна ще бъде не моята, а неговата душа...
      Някъде далеч от хората с него ще отидем и ще светят лампи в нощта...

      Там, където няма беди и страдание...
      Ще сме си нужни един на друг...
      Той ще ме прегърне и ще ми бъде топло...Аз ще пазя сънят му.."

      [IMG:https://scontent.fsof3-1.fna.fbcdn.net/v/t1.0-9/12509404_834277670011913_5008514204977751004_n.jpg?oh=ae17853975ad80862a887c70311ec92a&oe=5B0764E3]

      Източник : Facebook

      Днес видях поне 10 животинки, които се гърчеха на улицата. Без дом, без храна, без любов, без нищо! На три кучета в квартала купих храна. Когато се доближих ,за да я оставя, животните бяха толкова наплашени, че не смееха да се доближат до мен.... Толкова тъга имат в очите... истинска тъга. Разплаках се на прибиране. И хич не ми пука, че ревах по улицата.

      За всички онези живи души, мили същества, които треперят от студ и глад в софийската виелица в момента... Не сте забравени!

      Утре пак ще има храна. Колкото от вас срещна, на толкова ще дам.

    • Ужасявам се от подобни срещи, защоо не мога да направя нищо.

      Една ужасна зима, всяка сутрин преди да отида в редакцията хранех бебета и майката в една маза, напук на всички мразещи съседи. 3 месеца, те поотраснаха.
      Една сутрин, както тръгвах за работа - видях всичките нахвърляни върху контейнера, майката с кученцата, нахвърляни като стари парцали, отровени.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Човешката злоба няма граници! До нас има една стара, изоставена закусвалня. Стъклото е счупено поне от две години, има решетки, които обаче са достатъчно широки за да минават през тях кучета и котки. Бяха се приютили там едно куче и няколко котки, спяха си заедно. Една вечер чувам вой, дращене, слизам - някой идиот сложил картон между решетките, животните хванати като в капан. Махнах картона, на другия ден - отново беше поставен, аз пак го махнах. Така няколко пъти, докато онзи се отказа.
    • Mona написа:

      Ужасявам се от подобни срещи, защоо не мога да направя нищо.

      Една ужасна зима, всяка сутрин преди да отида в редакцията хранех бебета и майката в една маза, напук на всички мразещи съседи. 3 месеца, те поотраснаха.
      Една сутрин, както тръгвах за работа - видях всичките нахвърляни върху контейнера, майката с кученцата, нахвърляни като стари парцали, отровени.
      Това са изроди. Без душа. Може да се изразявам крайно. Но срещу тази жестокост няма лек.

      Пред стария ми блок, още като бях дете, си имах любимци. Все си ходеха след мен. Редовният номер на прекрасните съседи беше да им дават храна смесена с рибарски кукички. Някои оцеляха, други- не. Оттогава намразих човешката жестокост.

      Била съм на около 10 някъде, когато се развиках на една грохнала бабка, която редовно сипваше отрови за животните. Каза, че били опасни и само ръсели болести. А на мен каза, че съм невъзпитана и се държа неприлично за момиче. Всъщност, друго обяснение никога не съм чувала. Жалко. Ако човекът поне можеше да си обясни защо умъртвява една жива душа по мъчителен и жесток начин, може би нещата щяха да стоят иначе.

      А за малките кученца, изобщо не мога и да коментирам. Без сърце и съвест. Само това.

      Този свят е твърде гангренясал за добрите души.
    • Ще пукнат в страшни мъки.
      И те, и децата им.

      Точка.

      Който не ми вярва, ще се наложи да повярва.


      П.С.
      Тези, които причиниха това на кучетата, измряха всички до един от рак в страшни мъки.
      Заповядайте на МОЯТА ТРАПЕЗА!

      А онзи, който зазида Шарко, днес е слепец.
      Не ПРОЩАВАМ НИТО ЕДНО БЕЗСМИСЛЕНО СТРАДАНИЕ.

      Да, няма да върнем кучетата, но вие ще страдате зверски. Не просто зверски, а нечовешки.
      Вервайте ми, обещавам ви го от сърце.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Боже, като написа Шарко ми припомни за случай от детството, как една вещица завърза Шаро за едно дърво и го уби с мотика. Чувах, крещях и нищо не можах да направя! Полудя - въпросната жена на стари години, изоставена от всичките си близки. И пак й е малко..
    • Сдобих се с още един приятел :) . Моята безпородна Стефи си намери другарче - незнайно откъде появил се в района. Не мога и него да го осиновя, но той, милия е запомнил, кога излизаме на разходка и винаги чака наблизо и ни съпровожда. Приютил се е в изоставената закусвалня под нас, а онзи нещастник, който постави картона - изчезна, затвори мизерния си магазин или поне си е взел принудителна отпуска.
    • Поредният акт на болен изрод.

      Който се разхожда там, да го има предвид!
      Изображения
      • 7A2E5841-2284-49C7-B4C6-8B1F81C5EEB2.jpeg

        174.62 kB, 640×447, прегледано 10 пъти
    • Виждала съм как умира куче от отрова, ужасно е. Вждала съм всичко, свързано с тая болка. Хората, които са го причинили не изпитват нищо, но сега ще ти кажа нещо приятно.

      Преди години, един съсед зазида живо куче в строящо се стълбище пред входа в моя роден град.
      Беше вече полунощ почти, дори по-късно и на мен ми хрумна да си изхвърлям боклука, което никак не ми се случва по това време. Излазох навън, всее едно ме викаше някого и какво чух - някакви стонове като изпод земята, завъртях се, ослушах се, просто звууците идваха изпод стълбището. Онемях. Имаше една мънинчка дупка, пролука и разбрах че отвътре е Шарко.

      Звънях тук и там, виках, никой нямаше. НО се сетих, че наблизо има циганска къща и кво да правя, отидох и ги събудих, казах им - зазидали за Шарко!!!! Само след 10 минути излязоха 4-ма цигани с кирки и други уреди и почнахме да чупим бетона. Ужасяващ шум, а нито един съсед не се събуди, не викна и полиция.
      Накрая, през една пролука се провря рошавата и оранжева глава на Шарко, горкият. Само след още малко направиха по-голяма дупка и кучето избяга.

      Та, днес онзи, който го зазида е слепец и става все по-зле. От година на година все по-малко излиза и остава вкъщи.
      Тъмнина, Затвор.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Всичко се връща, няма бягане.

      Лошотията разболява хората, злината. А това, което описваш е същинско зло. Ако беше човек, сигурно и по новините щяха да го пуснат... жалко. Най- добрите и чисти души страдат в мълчание. Но се намира кой и да помогне понякога.

      Всичко се връща.
    • bTV: Спасяват премръзнали щъркели в Силистренско

      За тази симпатична и сладка новина научих от публикацията на фейсбук потребителка.
      Много ме зарадваха и снимките, и новината, и всичко.
      Това е просто добринка, човещинка, не струва нищо.
      Браво на тези мъже!



      На снимката виждаме Сафет Халид, един от главните герои на бойната дружина от Силистренско. В дома си той е прибрал 5 щъркела.
      DIGNITY ALWAYS WIN.