От любов към животните

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • От любов към животните

      Ако обичам нещо повече от хората, това са животните.
      Наскоро се убедих, че когато хората имат обща идея, могат само за 20 минути да организират акция за болно куче. Благодарна съм.
      И Консуело е жива.
      Душата ми принадлежи на животните, тези добри прекрасни, същества. Обичам ги.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Толкова много неща искам да напиша, че чак незнам как и откъде да започна. Нека започна така имам 2 питбула, една болонка, 3 котки, 2 чисто черни котарак на село при тати в къщата са освен едната котка, тя е при мен.
      Аз по принцип не съм от сълзливите, много рядко биха потекли сълзи от очите ми,ако се случи това то ще е от яд, но не и да плача за някой, не чувствам жал към хората. Нооо за животни съм плакала като малко дете, съдирала съм се от рев, когато ми е умирало животинче, когато видя някое мършаво коте или куче, а ако са и майки нямам думи. Веднага пазарувам в най-близкия магазин ядене за тях. Виждала съм хора как се държат и бият животинките, без значение дали е кон, магаре, куче, котка карала съм се със тях, но нищо не помага, такива хора, ако може да се нарекът такива изобщо, трябва да им се натрошат ръце, крака. Като погледна очите на тези животинки виждам такава любов, на други страх, други са тъжни, други пък щастливи дори само по очите им се чете това, те не могат да се преструват или играят роли, нито имат маски... Всичко е истинско при тях и любовта и омразата. Мога много да пиша, но спирам засега, защото ми е болна тема, полудявам и не разбирам, защо масово се увеличават хората, които им е приятно да нараняват животни. А за спорта лов, да не говорим...
    • Да Мона, питбулите са ми слабост и на мен, въпреки, че са известни сред обществото като "психично болни" кучета, такива ги правят хората, за мен тези кучета всяват и заслужават респект. Съжелявам за питбула ти :( и ти стискам ръката, даже и двете за това, че си се погрижила за него и не е останало бездомно и само.
      Ооооф а за тези боеве на кучета, просто нямам думи ;( , а хората им се наслаждават. А само като знам, за да ги направят кучета - убийци, колко други животинки оставят да бъдат разкъсани.
      А в Холандия бабичките разхождат.,не е точната дума, по скоро, изкарват на разходка кученцата си, малки породи, в колички за бебета, деца, окачени със дрънкулки и играчки, в повечето случаи дори и облечени и със шапки. Возят ги така в количките дори не ги пускат да се поразходят. Колкото и добре да се грижат за тях, те им вредят така, а и какви са тези колички, направих грешката да кажа това на една баба холандка... Лелеее ужас така ми се развика, че и полиция щеше да извика...
    • Да ти кажа добре са казали, маса кучета бездомни, прибират холандци. И добре, че го правят.
      Кокото до питбулите - не мога да ги приемам като другите хора, не мога. Като гледам какво е отношението, ужас.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Проблемът с Питбулите е, че това е порода, която изисква специално отношение. Те са свръхенергични и имат специфичен характер. Най-малкото трябва да имаш някакъв опит с възпитанието и социализацията на едно куче(с други кучета и хора), за да си вземеш Питбул. Но идиотите(доста често от мъжки пол) масово ги гледат, заради фасон. Агресията при тези животни почти винаги е поради неправилно/липса на възпитание.

      А и не знам кой и кога е решил, че гледането на животно(особено куче) е развлечение. Изисква се време, внимание, общуване с животното, да разбереш неговите модели на мислене и поведение. Нооо защо се учудвам, някои жени раждат, защото искат да дондуркат бебенца. Резултатът е достатъчно очевиден.
    • Моята първа любов, още на 6г. беше един ирландски сетер. Невероятно куче с невероятно влюбен поглед. Чувала съм много митове и за ирландските сетери, но нито един от тях не се оказа верен. Ето моята сегашна любов, Кари:




      Наистина всеки трябва да е наясно, че взимайки животно, носи огромна отговорност, не - взехме го, порадвахме му се, ама то ... много пишка, че и разходки иска и т.н.
      Друго не приемам аз, в кучешките среди, а и в котешките - като кажат "расово ли е кучето", ама потекло има ли? Не, няма. Любовта струва най-скъпо, не породата.
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Вкъщи имаме вълнисти папагалчета :) . Първо беше едно, но след като в природата живеят на ята, реших че трябва да му взема другарче. Продавачът твърдеше, че е женска, впоследствие се оказа мъжки, но въпреки това се разбират чудесно. Често ги пускам да летят из хола, като им омръзне се прибират сами.

      Скоро ще се сдобия с още два папагала. Причината - на познати им омръзнало да ги гледат и ми се примолиха да ги взема. Цапали много - ами и децата им цапат, ама не ги изоставят. Радвам се, че ще ги взема, защото ги гледат в малък кафез, не ги пускат навън, за да не им се налага после да чистят. Това е отвратително, те са птици - имат нужда да летят. Тъжно е, как някои хора гледат на домашните си любимци - като на играчки, които са готови да изхвърлят, щом им омръзнат..
      Images
      • 511.JPG

        670.39 kB, 1,608×1,206, viewed 141 times
    • Масово каначератата умират точно по този начин. Папагалчета. Мамини красиви.
      Майка ми и баща ми откакто изгубиха котките, сега гледат гълъби и целият свят наоколо е против тях.

      Да оставим това, простотията ни е страшна.

      Ние сме уникално прост народ, но уникално прост.

      Уникално, уникално, уникално прости хора сме.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • тези папагалчета много сладко се цункат, имала съм и такова и австралийски, туй малкото все му скубеше перчема на австралийския :D даже го бях научила да казва Аниии, много обичаше да се къпе, а австралийският не.