Занимаващите се с Таро

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Занимаващите се с Таро/Астрология са рядка порода егоисти и лигавчета, в голяма част от случаите.
      Ще дам за пример една публикация, която не ми се издирва в момента, но принадлежи към страницата на Will Harrison, Metaphysician.
      Човекът се занимава с астрология, прави youtube клипове и др. Ню Ейдж дейности (предлагам точно сега да не се фокусираме върху адекватността на точно този клон на астрологията).

      Та така:
      Will беше задал въпрос в страницата си, на английски: Кое е любимо ви астрологично положение и защо?, както сам беше дал пример кои планети в знаци му харесват и защо, от неговите лични наблюдения. Въпросът беше зададен ОБЩО. Не се питаше за положения в личната натална карта, а по принцип.

      И какво се случи?
      ВСИЧКО ЖИВО изреди да изписва какво има в картата си и какво не, как го кара да се чувства това, и т.н.
      НИКОЙ не погледна извън носа си, очевидно тези хора нямат интерес да изучават астрологията заради самата наука, а единствено искат да коментират своите си тъпи положения.
      ЕДИН не намерих да посочи нещо различно от своите положения.
      ЕДИН не беше написал коментар за знанията му по въпроса на общ принцип и впечатления. Очевидно не е интересно да се излезе за малко от схемата - "My chart/My planets"
      НИКОЙ не четеше никого, само спам и себеотносни изказвания.

      Огледах се, само аз бях писала за различни положения и мнението ми за тях. И то не от моята натална карта. А по принцип какво мнение имам и защо. Може би защото не се интересувам само от гъза си.

      И ми светна - така е масово в езотеричните науки. Не се чете, не се любопитства за нищо друго освен СОБСТВЕНИТЕ проблеми. Всеки иска да се наоплаче, да се похвали сам себе си, няма слушане, няма чуване, няма диалог.
      Това ме вбеси, защото реално се явява една сбирщина от крясъци на различни хора. Всеки иска да каже: АЗ! АЗ!, никой не чува другия, никой не иска и да се учи.

      И тази картинка е описателна в какво са се превърнали езотеричните науки и какъв е масовият им "потребител". Това е мнението ми по темата "Занимаващите се с Таро".
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Чудесна тема.

      В един момент Таро се превръща в патерица, без която не можем да съществуваме.

      Хората, които имат нужда да им се гледа са обичайно хора, които са неспособни да вземат сами решения и имат нужда от подкрепата на картите. Тъй като самата аз ги купих поради същата причина не мога да виня, който и да е.

      С времето, което прекарах с Таро, разбирам че времето в него е нещо уникално и непонятно. И че да видиш миналото на някого може да се окаже десетки пъти по-могъщо от това да гадаеш за бъдещето му.

      Прогнозите, които се правят в математиката са винаги обосновани на възможно по-голяма времева извадка назад. Колкото по-назад можеш да се върнеш, по-точна ще е предикцията за бъдещето ти.

      Хубаво е да съпоставяме началните си карти с последни, защото те много често се припокриват една с друга, ако един човек има определен начин на поведение, възможно е същия pattern да бъде проявен отново.

      В крайна сметка стигнах до извода, че можем да обичаме Таро, заради самото Таро и историите, които разказва, но не и да се надяваме, че ще успеем да чуем какво ни предрича.

      Смятам, че трябва да взимаме решенията си, независимо от картите, които теглим, а после да ги анализираме. Ако правим обратното и се оповаме прекалено много на анализите си, които е изключително възможно да са грешни, стигаме до ефекта на Форер.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Кое е било първо: кокошката или яйцето?

      Дали това, което вече знаем е написано или ние го проектираме, за да се случи?
      Имам няколко примера, два от които са от днес.
      Видях като на кадър как отивам на място и срещам точно конкретен човек. Човекът реално работи там, но шансът да слезе точно тогава и да го видя е минимален. Въпреки всичко стана точно както бях видяла.

      Другият случай е, че чаках на опашка и буквално си помислих сега ще бъде страхотно да ми сложат допълнително и от това. Не мислех, че е възможно, но наистина получих допълнителна порция безплатно, което накара цялата опашка да се възмути :D

      Както и да е.

      С картите май е същото. Засилваш по пързалката неща, които вече и без това са били набрали инерция.
      Понякога мисля, че разваляме и дори убиваме в зародиш неща, които биха могли да порастнат. Ако хвърляш карти за нещо, което все още дори не се е родило съвсем като идея, единственото, което можеш да направиш с Таро е да го убиеш.

      Най-вече защото идеите са крехки, а мотивацията на хората е още по-крехка. Заблезала съм, че много лесно можеш да се откажеш ако видиш тежки карти или пък да се успокоиш ако видиш "хубави". Но това са само 50% от нещата, има друго 50%, в които ти трябва да се бориш и да защитиш твърдението, което си изтеглил.

      Нищо не се дава даром. Безплатен обяд няма.

      Вие имате ли подобни разсъждения и наблюдения? Че разваляме понякога нещата с това да си "гледаме" и да фиксираме предварително бъдещето?

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • wolf написа:

      С картите май е същото. Засилваш по пързалката неща, които вече и без това са били набрали инерция.

      Понякога мисля, че разваляме и дори убиваме в зародиш неща, които биха могли да порастнат. Ако хвърляш карти за нещо, което все още дори не се е родило съвсем като идея, единственото, което можеш да направиш с Таро е да го убиеш.
      Понякога наистина е добре картите да оставят настрана и да не се "пипат". Да се оставят на естествения си процес. Питай там нещо общо и спри, забрави.

      Всеизвестен факт е, че Таро сгъстява времето и променя много парадигми. Просто, защото картите имат подобна способност: много добър разпределител на ресурси са от една страна, а от друга: перфектен делюзионист.
    • wolf написа:

      Кое е било първо: кокошката или яйцето?

      Дали това, което вече знаем е написано или ние го проектираме, за да се случи?
      Имам няколко примера, два от които са от днес.
      Видях като на кадър как отивам на място и срещам точно конкретен човек. Човекът реално работи там, но шансът да слезе точно тогава и да го видя е минимален. Въпреки всичко стана точно както бях видяла.

      Другият случай е, че чаках на опашка и буквално си помислих сега ще бъде страхотно да ми сложат допълнително и от това. Не мислех, че е възможно, но наистина получих допълнителна порция безплатно, което накара цялата опашка да се възмути :D

      Както и да е.

      С картите май е същото. Засилваш по пързалката неща, които вече и без това са били набрали инерция.
      Понякога мисля, че разваляме и дори убиваме в зародиш неща, които биха могли да порастнат. Ако хвърляш карти за нещо, което все още дори не се е родило съвсем като идея, единственото, което можеш да направиш с Таро е да го убиеш.

      Най-вече защото идеите са крехки, а мотивацията на хората е още по-крехка. Заблезала съм, че много лесно можеш да се откажеш ако видиш тежки карти или пък да се успокоиш ако видиш "хубави". Но това са само 50% от нещата, има друго 50%, в които ти трябва да се бориш и да защитиш твърдението, което си изтеглил.

      Нищо не се дава даром. Безплатен обяд няма.

      Вие имате ли подобни разсъждения и наблюдения? Че разваляме понякога нещата с това да си "гледаме" и да фиксираме предварително бъдещето?
      Имам същите наблюдения лично аз. Разбира се, тези мисли идват след като един значителен период от време малко сме "робували" на Таро (поне аз), писах в една от другите теми за това - в Таро като обсесия. После в един момент мен ме удариха същите изводи, които споменаваш и ти.

      В много случаи съм получавала ужасни карти за нещо, което много искам и да, обезкуражаването беше огромно. НО тук трябва да изтъкна, че е имало и моменти, в които излиза 3 меча на трета- всички знаем какво е това, едно твърдо и жестоко "НЕ", а след време това "НЕ" се оказва "ДА". След тези случаи вече не се оставям да бъда обезкуражена от картите за каквото и да е. Виждам, отчитам какво казват картите и казвам ОК, нещата стоят така и така *в момента*, ще видим как ще е след време. И толкова.

      В крайна сметка животът е, за да го живеем, а не за да си пилеем времето в чакането на "перфектната" комбинация. Защото такива няма или има, но са абсолютната рядкост. Аз възприемам Таро по един по-различен начин вече- настроена съм по- спокойно и търпеливо към картите, към процесите, защото в огромна част от случаите процесите протичат вътре в нас и в хората около нас. А картите отразяват много често именно самите нас. А това, което не зависи от нас, следва да се приеме. Това е начинът.

      Картите привличат с илюзията за сигурност и контрол над събитията, които носят. Но този контрол и жаждата за него убиват всеки вкус в устата. Уж сме подготвени за гадните неща, но това не ги прави по-малко гадни. Уж сме щастливи за хубавите неща, но елементът на изненадата и усещането за спокойствие са някак различни. И защо ни е да знаем всичко (предварително)? Естествено, говоря за злободневните въпроси.

      Наистина, понякога е далеч по-добре да не теглим карти, просто да живеем.

      Този цитат на Армид е много точен в този смисъл. Колелото се върти! ;) И така е с всичко - добро или лошо.

      Armid написа:

      Оставете и на Съдбата да ви изненада с нещо!
    • Засилване по пързалката е много добро определение според мен.

      Мисля, че в част от това определение се корени концепцията, че с Таро можеш да помагаш. Засилваш някакви потенциали, сгъстяваш времето и за някой друг. :)
      DIGNITY ALWAYS WIN.