Еко. Даден от Небето

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Еко. Даден от Небето

      Роден е в. Александрия, Италия. Живее в Милано. Дядо му е бил подхвърлено дете и фамилията му е дадена от някакъв градски чиновник. Семеен приятел, който работел в библиотеката на Ватикана върху темата за йезуитите през ХVII в., попада на списък с изрази, които те използвали за подхвърлените деца.
      Един от тях бил ex coelis oblatus (даден от небето). Така фамилията му се оказва йезуитската абревиатура ECO.
      Няма случайни неща, нали?

      Мислейки спонтанно да направя тема за Еко, (не)съзнателно, съм пропуснала рожденния му ден. Изненадата и „откритието“ за библейската възраст на философа, ме озадачи, дори ме вцепени – в моят спомен, той остава Юпитер на средна възраст, онази златна възраст и време, когато гроздоберът е най-изобилен. И даващ прекрасни плодове.

      Обхватът на научните му изследвания е титаничен: от Свети Тома Аквински през Джеймс Джойс до ... Супермен. Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят Поетиката на Джойс (1965), Отсъстващата структура: Увод в семиологията (1968), Трактат по обща семиотика (1978), Границите на интерпретацията (1990), Кант и птицечовката (1997), История на красотата (2004), Връща ли се часовникът назад (2006), Растителната памет и други истории за библиофилията (2007), История на грозотата (2007) и Изграждане на враг и други случайни истории (2011) ...
      Александриецът често говори за “знаци и знаци за знаци, но за неизвестните неща”. Не страда от “нарцистичен шок”, може да говори за усмивката на другите, но не за собствената си усмивка, защото не е “в конфиденциална ситуация със себе си”. Той е категоричен, че не е Нострадамус, но с не по-малка категоричност абстрактните му “семиотични модели” моделират и обясняват не само човешкия, духовния, а и фактическия универсум, което от Кант до Птицечовката и от Галилео да Айнщайн малко са се осмелявали да направят в подобен размах, който северноиталианецът притежава. И очевидно може да си позволи.
      Еко е запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания. Самият той, родом от Алекснадрия (в Италия) е възкресил Александрийската бибилотека – нещо, за което искрено му завиждам и за което се възхищавам.
      Изобщо, трудно се пише анонс за тема, особено за човек, който надвишава всеки един критерий за рамкиране и вкарване в руслото на едно поле на анализ. Невъзможно е. Горенаписаното е букет, вероятно от различни по вид цветя, фрагментарни послания и птичи подскоци, но за гениите се пише трескаво, задъхано: логиката ще навреди, а търсенето на една-единствена истина, самозаблуждаващо.
      Даденият от Небето, озарява със сиянието на хиляди слънца, всеки свят. Той озари моят, а надявам се и на много вас.
      Споделете.

      Тук има списък на книгите на Еко на български език.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Нова книга на Умберто Еко - Изповедите на младия романист.
      Книгата е насочена за лингвисти и семиотици. Въпреки шеговития тон на автора :)

      [IMG:http://www.kafene.bg/picture/article/picture/15892.jpg]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "Виждам научни трактати от Птолемей и романи от Калвино, критически студии от Сосюр и Джойс, цели секции, посветени на средновековна история, мистериозни ръкописи. Библиотеката изглежда някак жива, тъй като много от книгите са сякаш топли от постоянна употреба; Еко чете с голяма бързина и има удивителна памет. В кабинета му лабиринт от шкафове съдържа собствените пълни произведения на Еко, във всичките им преводи (арабски, финландски, японски… изгубих сметката след повече от тридесет езика)."
      Абзац от интервю с Умберто Еко.

      Цялото интервю тук - Umberto Eco, The Art of Fiction
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "Реторика на изброяването":
      Хората съставят списъци или когато множество неща, с които работят, е толкова голямо, че се оказват неспособни да ги овладеят, или когато се запленят от звученето на думите, които назовават редица неща. В последния случай се придвижваме от списъка, занимаващ се с референти и означаеми, към списък, който се занимава с означаващи.
      Помислете си за родословното дърво на Исус в началото на Евангелия от Матей. Можем да се усъмним в историческото съществуване на много от тези предци, но със сигурност Матей (или онзи, който стои зад това име) е искал да вмъкне „истински“ лица в света на своите вярвания, така че списъкът да получи практически стойност и референциална функция.

      Напротив, Литаниите за Светата Дева – каталог от атрибути, заети от Светото Писание, или от традицията и народните култови практики – трябва да се рецитират като мантра, не много по-различна от будисткото Om mani padme hum. Не е чак от такова значение дали тази virgo e potens или Clemens (така или иначе, до Втория ватикански събор литаниите са се рецитирали на латински от вярващите, а те в мнозинството си не са разбирали този език).

      Важното да те грабне хипнотичното звучене на списъка.
      Също като Литаниите за светците, не е важно кои имена са там и кои ги няма, ами фактът, че тези имена се произнасят ритмично в достатъчно дълъг период.

      Тъкмо този вид мотивация са анализирали и дефинирали нашироко реториците от древността, разглеждайки много случаи, в които не е толкова важно да се намекне за нещо неизчерпаемо, а по-скоро да се припишат свойства на нещата чрез натрупване и често от чиста любов към изброяването."

      източник Confessions of young novelist, 2011
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Отскоро на книжния пазар има две неиздавани книги на Умберто Еко. Много се радвам, че интересът към Еко запазва една висока честота, все едно какви са причините, резултатът е положителен.
      Ето ги и тях: Шест разходки в горите на измислицата и За литературата (есета)

      [IMG:http://i3.helikon.bg/products/8968/18/188968/188968_b.jpg][IMG:http://i4.helikon.bg/products/9152/18/189152/189152_b.jpg]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • С нетърпение очаквам да излезе през ноември новата книга на Умберто Еко, а именно:


      [IMG:https://i5.helikon.bg/products/5782/19/195782/195782_b.jpg]

      Книгата ще струва 70 лв. Издател: Изток-Запад. Брой на страници: 478.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Понеже последната дискутирана тема бе за любовта, ето онова присъствие, без което не мога и което ме унищожава като интелект - липсата на Пазители

      Да, книгите са тук, живи са, има ги - ала го няма твореца, който да създава още, да дава надежда, че този свят не е статистика единствено за малоумни хора, които не обичат да четат.

      Къде е сега този човек, даденият от Небето, Небето си го взе - а романите му, трудовете му по семиотика - малко преведени.
      Неговият колега драматург Дарио Фо получи Нобелова награда за литература, защо по дяволите? Няма логично обяснение.
      А Еко - не?! Този велик енциклопедист, който само за написването на Махалото на Фуко е прочел 1500 книги, за да се подготви, защото към всяка битка се тръгва добре въоръжен ... Защо?

      Защо ненормалниците от Нобеловия комитет наградиха Обама, защо въпреки този безумен инфантилен и тъп свят, намериха място подобни личности като Умберто, да осветляват моят, нашият живот? Защо?

      Защо често, ежедневно, от този и онзи ъгъл ми пробутват нефелни четива на онзи и този пророк, пишещ на диалект и на ниво за маймуни, след които масите евтино се прехласват, а няма кой да оцени разстоянието между сега и никога, между сега и онова от предишния ден (визирам романът Островът от предишния ден) ...
      Защо, защо разстоянията са така страшни между живота и смъртта и между тях няма топла връзка, защо последният Пазител си тръгна, усмихнат?

      Кой остава?

      Точно седмица от смъртта на Еко - човекът, който има смелостта да пише и за Таро, визирайки Итало Калвино - друг велик семиотик, светът става все по-блатно място за блатните души. Последният написа уникална книга за Таро, чийто горд собственик съм. Отново бе прочетено в трудовете на Еко, иначе нямаше да знам никога. Благодаря!

      Маестро на словото, магистър на езика, раздробяващ всичко на морфеми и фонеми, търсещ структурата извън самата нея, бележиш апогея на моите загуби, на поносимост към този свят. Непоносим.

      Така и не ти написах писмо, което се канех да напиша отдавна, имайки предвид, че познавам хора, които са ти близки.
      Сбогом, Любов.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Една уникална книга:

      Това не е краят на дните, издателство enthusiast LIBRIS, автори Умберто Еко и Ернст Касирер

      Ceci tuera cela - това ще убие онова.
      Книгата ще убие сградата. Юго слага тази знаменита фраза в устата на Клод Фроло, архидякон от катедралата Нотр Дам дьо Пари.
      Несъмнено архитектурата няма да умре, но ще загуби функцията си на знаме и на една култура, която постоянно се видоизменя и преобразува.
      ...
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Умберто Еко - уникално явление в света: интелектуалец, енциклопедист и милионер, собственик на най-голямата частна библиотека в света; човек, осъзнал защо е жив, какво дава, какво е дал и какво ще остави след себе си, пирон в ковчега на всички мърльовци, последна завеса за екзистенциалната самота след Камю, Сартр, Калвино и Барт. Звезда.
      Отиде си и все едно постави ключа за европейската цивилизация. След себе си.
      Човек няма нужда от фейсбук, има нужда от значещи думи.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце".
      Happy Birthday, Umberto Eco!

      [IMG:http://www.interviewmagazine.com/files/2015/10/30/img-umberto-eco_18083421925.jpg]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Честит рожден ден, Маестро!

      „Синдромът на електронното око“ е есе на великия Умберто Еко, в което писателят поставя въпросите за модерните технологии като средство, което освен ползи, може да носи и отчуждение на човека от самия себе си.
      [IMG:http://chetilishte.com/wp-content/uploads/2018/01/eco8.jpeg]
      Преди време, изнасях реч в Испанската академия в Рим – или, по-скоро, се опитвах да изнеса реч. Разсейвах се от ярка светлина, която блестеше в очите ми и ме затрудняваше да прочета бележките си – светлина от камера на телефон, който принадлежеше на жена от публиката. Реагирах възмутено, отбелязвайки (както обикновено правя в лицето на невнимателните фотографи), че в съответствие с правилното разпределение на труда, когато аз работя, те би трябвало да спрат да работят.

      Жената изключи камерата си, но с такава неохота, сякаш човешките й права са били грубо потъпкани.
      Това лято в Сан Лео, откакто италианският град основа чудесна инициатива в чест на областта Монтелфелтро – пейзажът, който се появява в ранните ренесансови творби на Пиеро дела Франческа, трима души ме заслепяваха със светкавиците си и аз спрях, за да им напомня правилата на добрите обноски.
      Трябва да се отбележи, че и на двете събития, хората, които ме записваха не бяха сред професионалните снимачни екипи и не бяха изпратени, за да отразят събитието; предполага се, че те бяха образовани хора, които са дошли по собствена воля на лекции, които изискват определено ниво на познание.

      Въпреки това, те показваха симптомите на „синдрома на електронното око“: Изглеждаха като че ли не ги интересува какво се говори; единственото, което искаха, бе да заснемат събитието и вероятно да го качат в YouTube. Те се бяха отказали да обръщат внимание в момента, избирайки да заснемат с телефоните си, вместо да гледат със собствените си очи.
      Това желание да присъстваш чрез механичното око, вместо с ума си, изглежда променя психически значителен контингент от иначе цивилизовани хора. На членовете, които щракат снимки и снимат видео в Рим и Сан Лео вероятно са напуснали събитието с няколко изображения, но без никаква идея какво са видели.
      Подобно поведение е, може би, оправдано, когато гледаш стриптизьорка – но не и академична лекция.

      И ако, както аз си представям, тези индивиди минават през живота, снимайки всичко, което виждат, те завинаги са обречени да забравят днес онова, което са заснели вчера.
      В някои случаи съм говорил как спирам да снимам през 1960-та, след едно турне на френските катедрали, които заснемах като луд човек. Като се завърнах у дома след пътуването, открих, че притежавам поредица от много посредствени фотографии – и никакви истински спомени от това, което съм видял. Изхвърлих камерата и по време на следващите ми пътувания, записвах само това, което съзнанието ми е видяло. Купих отлични картички за спомен повече за другите, отколкото за мен.
      Веднъж, когато бях на 11 години, се натъкнах на необичайна безредица на една магистрала. От разстояние, видях последствията от един инцидент: Камион беше ударил двуколка, която фермер и жена му са карали. Жената беше изхвърлена от удара на земята. Главата й се разбила и тя лежеше в локва от кръв и мозък.

      Все още си спомням с ужас това, в онзи момент ми се струваше сякаш ягодов крем за торта се е разлял по земята. Съпругът на жената я държеше здраво, стенейки отчаяно. Не се доближих много, тъй като бях покрусен: не само че за първи път виждах размазан мозък по земята (и за щастие, беше за последен път), но беше и първият път, в който бях в присъствието на смъртта. И скръбта, и отчаянието.
      Какво би се случило, ако имах телефон с видеокамера, подобно на всяко дете днес? Може би щях да заснема сцената, за да покажа на приятелите си, че съм бил там. И може би щях да публикувам визуалното си съкровище в YouTube, да зарадвам други отдадени на злорадството хора. После, кой знае? Ако бях продължил да записвам такива нещастия е вероятно да се превърна в напълно безразличен към чуждото нещастие.
      Вместо това, аз запазих всичко в спомените си. Седемдесет години по-късно мисловният образ на онази жена продължава да ме преследва и наистина ме научи да съчувствам на страданието на другите, вместо да съм безразличен към него.

      Не знам дали днешната младеж ще има същите възможности, които имах аз, за да съзрея – да не говорим за онези възрастни, които, взрени в окото на телефоните си, вече са изгубени безвъзвратно и завинаги.
      [IMG:http://chetilishte.com/wp-content/uploads/2018/01/eco9.jpg]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Срам ме е да кажа, но последната книга, която си купих и прочетох на Умберто Еко е "Как се пише дипломна работа", ахах. Реших, че трябва да си я купя и прочета преди да започна да пиша каквото и да било. :))))) Мисля, че беше много полезна за предварителната ми настройка.
    • 2 години без Умберто Еко, който си замина на този ден през 2016 година.

      Това е последният роман на Еко, така че който иска, може да си го купи.

      [IMG:https://i3.helikon.bg/products/3241/19/193241/193241_b.jpg]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Този великан на мисълта беше отчетен само в малко сайтове, един от които е нашият.
      Ние така забравяме великите умове, докато се вторачваме в пигмеите.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Един забележителен труд на Умберто Еко, който обединява изследванията му в областта на средновековната естетика, както и не толкова строго академични студии, които дават възможност на неспециалистите да оценят средновековната мисъл и нейните отблясъци в модерната епоха.

      "Питах се дали след една поредица от студии, които претендират за известна научност и са предназначени за учените, мога да прибавя поредица от по-маловажни статии с популяризаторски и екстравагантен характер - нещо, което би препънало всеки начинаещ с аспирации за университетска кариера. Но на възрастта, на която съм, мога да си позволя да наруша добрите маниери и добрите нрави (какво рискувам в крайна сметка, най-много да ме поставят под домашен арест!). Затова отстъпих пред това изкушение - преди всичко защото в статии, които нямат претенции за академичност и не твърдят, че внасят "научен" принос (както се казва в протоколите за конкурсите), понякога се крият идеи, които си заслужават; и на второ място, защото тази трудна за четене книга може да попадне и в ръцете на човек, който не е медиевист, и на този случаен читател бих желал да предложа едно по-достъпно и по-чаровно въведение в културата на Средните векове."
      - Умберто Еко


      [IMG:https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/29597709_2033291786681182_4673317641398330777_n.jpg?_nc_cat=0&oh=982f38c0f0dbd1cc1b177a1fb25b99c0&oe=5B63372D]
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.