Наркомании и други зависимости

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Наркомании и други зависимости

      Провокирана съм да напиша темата след един пост във фейсбук от моя приятелка в социалната мрежа.
      Историята накратко е следната: някой среща някого след много време, за когото вече знае, че е наркоман, вече изгонен от родителите си и т.н. Човекът, който споделя това го подминава и заключава, че всеки бил тръгнал по неговия си път ... Подобни истории се случват често в живота.

      Първо е странно, че това се споделя изобщо, отделен в фактът, че подминаваме с пренебрежение всяко едно чуждо страдание, отхвърляйки го като "мръсно" и "гадно".

      Какво мислите за наркоманите и изобщо, имате ли такива приятели, подобно обкръжение? Как стоят нещата, къде е проблема, какво е решението?
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Много съм чувствителна на тази тема, защото изгубих много хора по този начин, но има хора, които се оправиха. И сега са различни. Не трябва да се отписва никого.
      Този пост в бука ме отврати, непроумях как може някой да е толкова лишен от сетива и да има чувствителност на амеба ...

      Реално, загубата ме накара да проследя процеса и да се запиша на всички курсове за професионалисти по зависимости, най-вече по наркомании. Участвах къде ли не. Сега този център е атакуван, разбира се от съседи, които виждали наркомани наоколо, все едно те самите не са зависими - най-вече от техните собствени компенсаторни илюзии. Хората са ужасно нетолерантни.

      Сещам се за класическия профил на серийния - тих, скромен, възпитан, ала тайно складира трупове в хадилника си ....
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Сега ще ви покажа нагледно как се чувства зависим, но не само наркоман, а всеки обремен със себе си - едно е да си наркоман, друго е да си вторачен у себе си, индивид, без изглед за промяна. Уверявам, наистина е страшно. Тогава, някога, за пръв път видях, навън да е -15, а същият този човек да ходи с тениска с къс ръкав. И да се скита като уличен пес, болен и стар.

      Не трябва да отвръщаме глави, трябва да помагаме! Видеото е жестоко, буквално.

      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Когато бях по малка, изгледах сигурно всички възможни филми за наркомани, от ония дето ти настръхва косата. Или поне на мен ми настръхна.

      Четох Бъроуз... и какво ли още не. Много пъти съм се чудела защо си го причинявам, но сега, когато виждам, че всички около мен стремглаво потеглят по този път, от части разбирам. Исках да се уплаша, да не ме интересува това дали изглеждам готина или не.

      Не само ме е страх от този свят. Той ме ужасява. Ужасява ме, може да разбереш някой ден, че са намерили твой приятел умрял от свръх-доза.
      Или че се е хвърлил от 10-тия етаж, защото ... бог знае какво точно си е мислел.

      Седиш си в кафето с приятелка, питаш: Ей, как е ****** и тя ти разказва как в Англия вече е успял да пробва всичко, де що има.
      Виждаш го и се чудиш, как за бога? И защо? 5 години заедно, чин до чин, рамо до рамо.

      Събуждаш се някоя сутрин и получаваш съобщение /друг човек/: I did heroin again.
      Иска ти се да заплачеш, обаче нямаш сълзи вече, звъниш на приятел, чудиш се какво да направиш, но си тотално безсилен.

      - Болница ли? За наркомани ли? - ти се присмиват - Че те там всичките са такива, да не мислиш, че ще стане по-добре, така ще си намери още 10 други приятелчета, с които да се довърши. Ще говоря с него.

      И какво ще кажеш? Какво ще направиш...

      Откъсваш се от тези хора, иска ти се повече никога да не чуеш за тях... вътрешно ме мъчи въпроса обаче, колко още мои познати ще тръгнат по тоя път? По-миналата година бяха само на трева, миналата на екстази и анфети, тази на какво ще са? Кога ще бъде достатъчно и ще бъде ли някога изобщо?

      Чета в интернет и колко от известните са загинали от свръх-дози. Таланти, умни хора, красиви хора.

      Споделям един блог: Confessions of a heroin addict Последният пост е от Февруари, 2016. Мога само да се чудя дали и този човек не е 3 метра под земята.

      Отделно голяма болка ми беше и преди време, когато излезна филмът Източни пиеси. Така и не събрах смелост да догледам филма.
      Николина Янчева разказва пред EVA за големия успех на филма “Източни пиеси”

      Мислела съм си преди, че ако видя човек, който иска да скочи през прозореца, че бих могла да го спра. Днес вече не си вярвам, нещата са далеч по-сложни.

      Хората са толкова, толкова чупливи.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.