Животните, които са около нас

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Kalika написа:

      Мило мое момиче, безпородно, грозновато, инато - обичам те повече от всичко и от всички - научи ме на любов и съпричастност. Няма такова добро същество, просто няма. Дано бъдеш част от живота ми по-дълго време, дано!
      Само и единствено любовта към едно различно от нас битие, може да ни приобщи към битието.
      На прокудените, на забравените, на необичаните, души - най-обичащите.

      Прибирах се с такси и спрях точно пред великия блок и бариерата - имаме бариера, селяните не искат други селяни.
      Малко коте видях, че се мъчеше в агония - наскоро очевидно бе минала кола и го е прегазила. Взех го в ръце.
      То така умря, успокои се.
      Последният му дъх беше споделен, умря на топло.

      Дали е мелодраматично? Не, ужасно е.
      Но все пак, е добре, че точно тази душа намери моята, да се споделят и едната да не си иде непожалена.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Kalika написа:

      Мило мое момиче, безпородно, грозновато, инато - обичам те повече от всичко и от всички - научи ме на любов и съпричастност. Няма такова добро същество, просто няма. Дано бъдеш част от живота ми по-дълго време, дано!
      Само и единствено любовта към едно различно от нас битие, може да ни приобщи към битието.На прокудените, на забравените, на необичаните, души - най-обичащите.

      Прибирах се с такси и спрях точно пред великия блок и бариерата - имаме бариера, селяните не искат други селяни.
      Малко коте видях, че се мъчеше в агония - наскоро очевидно бе минала кола и го е прегазила. Взех го в ръце.
      То така умря, успокои се.
      Последният му дъх беше споделен, умря на топло.

      Дали е мелодраматично? Не, ужасно е.
      Но все пак, е добре, че точно тази душа намери моята, да се споделят и едната да не си иде непожалена.
      Няма такава добра душа, просто няма! Някакво невъзпитано хлапе я рита - тя маха кротко с опашка, излиза от упойка - маха кротко с опашка - олицетворение на добротата.
      Имах преди време подобен случай на твоя - на блъсната от кола котка. Тогава един възрастен дядо от пенсионерския клуб наблизо, излезе и плака, плака като малко дете.. "Тя имаше малки" - така каза дядото и плака, и аз плаках с него. Има и добри хора...
    • Вкъщи вече сме тотален зоопарк :) . Вчера синът ми се прибира и ми вика: "изненада - имаме си ново коте ". Първоначално се ядосах, но той ме контрира: "следва ме като куче 10 минути и накрая щеше да го блъсне кола. Трябваше ли да го оставя да го блъсне кола?" Това децата са големи манипулатори :) . Както и да е, радвам се, че успях да възпитам в детето си любов към животните. А котето е прекрасно, даже кучетата го приеха на мига и го обгрижват.
    • Котките са уникални създания! Грижа се за 4 котки, всичките са уникални, с различен темперамент / характер, но само една идва и винаги ляга на "болното ми място". Ляга директно и започва да преде - най-любимата ми от любимите ❤
    • Не знам дали тук е мястото, но просто ми дойде отвътре да го споделя с вас. Малко след като моето 4-годишно мъниче (хъски) си беше отишло, случайно попаднах на това стихотворение. То казва всичко, което чувствам, откакто нея я няма.
      :( :(
      Не искам куче да имам,
      не искам нищо да имам за кратко,
      а после да нямам завинаги.
      Не искам куче в къщата.
      След кучето къщата
      е с едно куче по-празна,
      с едно куче по-чиста,
      с едно куче по-тиха.
      По-тъжна от всяка къща без куче
      е онази, в която е имало куче.
      И думата „ново“,
      употребена за куче, е тъжна.
      Не искам куче да имам!
      Не искам нищо да имам!
      Светът е напуснато място,
      където за кратко е имало куче,
      а после завинаги няма.
      Боряна Нейкова
    • Това ме разби:
      "Светът е напуснато място,..."


      А иначе, по темата, ние си отглеждаме у нас едно мъжко пеещо канарче - истинското му име е Суити, но мъжът ми го нарича галено Църко, щото често поцвърква като мишле. Нямах намерение да си вземам домашен любимец, но веднъж на път за Билла, просто се намерих хлътнала в един зоомагазин и там имаше едно изоставено от собственика си канарче, защото по думите на продавача, бившият му собственик не можел да се грижи за него. Че какви грижи толкова при едно канарче, помислих си аз - малко зрънца, малко вода и това е. Стана ми мъчно, гледах го как се е свило, милото в клетката, гледах го, гледах го и осъзнах, че без него няма да мога да изляза от там. Ама че работа, не го очаквах от себе си. Мъжът ми много се изненада, когато го занесох у дома, приятно, разбира се, аз самата също се изненадах на себе си. И двамата сме въздушни зодии - той Водолей, аз - Везна и това пернато сякаш е най-подходящо за наш домашен любимец, не че го мислех това, докато гледах птичето в магазина. Сега Църко е с нас вече повече от година и ни буди сутрин с прекрасни трели, пее ли, пее, на обяд към 14 часа и вечер по залез също. Има си програма, както казва мъжът ми. Понякога ми подсвирква като минавам покрай клетката му и не му обръщам внимание, залисана с нещо си, а веднъж даже ме напръска с малко вода, хехехе. А като му сменям водата и храната, се пери като орлица и напада ръката ми, щото сигурно си пази територията, хехехе, не че и да искам мога да му я отнема, малко ще ми е тясна неговата къщичка, хехе, смешко. От време на време го пускам да лети из стаята, а от време на време го изнасям навън на терасата лятото и той се ослушва такъв един за непознати звуци. Много ни е сладък като името си. Смятам догодина, живот и здраве пролетта да му купя кака - жълта канарка и да си църкат двамата заедно. Църко позира до цветята:

      Fiat Lux!
    • 8 август - Международен ден на котките
      Честит празник на всички котки и на хората, които ги обичат и се грижат за тях!

      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.