Kalika написа:
Мило мое момиче, безпородно, грозновато, инато - обичам те повече от всичко и от всички - научи ме на любов и съпричастност. Няма такова добро същество, просто няма. Дано бъдеш част от живота ми по-дълго време, дано!
На прокудените, на забравените, на необичаните, души - най-обичащите.
Прибирах се с такси и спрях точно пред великия блок и бариерата - имаме бариера, селяните не искат други селяни.
Малко коте видях, че се мъчеше в агония - наскоро очевидно бе минала кола и го е прегазила. Взех го в ръце.
То така умря, успокои се.
Последният му дъх беше споделен, умря на топло.
Дали е мелодраматично? Не, ужасно е.
Но все пак, е добре, че точно тази душа намери моята, да се споделят и едната да не си иде непожалена.
Stay soft. It looks beautiful on you.