Защо трудно понасяме критика?

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Защо трудно понасяме критика?

      Моят любим въпрос и казус.
      Защо ни е толкова трудно да понесем чуждата критика и я смятаме за обида? Нещо уникално смешно.
      Защо ни е толкова трудно да бъдем директни в изказа си и да не сме лицемерни мазници?

      Аз съм такава - критикуваща и не разбирам мазниците, нито обидчивите госпожици и от двата пола, а такива - бол :) Дa не говорим за злобарите :D, на които целият свят им е крив, че не знаят нещо или много неща ...
      Доста време досега имах възможност да се занимавам с този вид, най-разпространен из нашите ширини, където всички се обиждат, незнайно за какво. И всички са страшно важни, а при най-малкия проблем, ще приреват на умряло. Non pasaran.

      Особено за Таро, особено за други области.
      Ако някой очаква да подкрепям простаците, няма да стане. Мога да си позволявам да критикувам за Таро специално, благодарение на огромния си опит и там зная кое е погрешно и кое е правилно, за друго - искам повече познание, търся и се поправям, ако греша. И мисля, че така трябва да сме всички.

      Много пъти съм грешала и не съм била права и това не е поза, а е факт.
      Но имам доблестта да си го призная.

      За мене критиката от умни хора е по-ценна дори от самото познание, защото е тоталната рефлексия и огледало на теб самия - ти си една капсула, вменена у ядрото на същността, другите кръжат около теб и искат контакт - без интеграция няма цивилизация и осъзнаване. Ние всички сме гроздове от една и съща лоза.

      За мен няма нещо по-ценно от критиката, ако е аргументирана, същностна, задълбочена, така че моята същност да затрепери и да се осмисли. Един чужд/друг живот винаги може да те върне, ако си тръгнал към пропастта. Доста случки имам подобни в живота си. Когато критиката на някого ме е вторачвала и осъзнавала. Когато съм била о ръба.
      Има и друг момент: когато се самокритикуваш, защото виждаш, че си се изложил зверски, хубаво е да се признае това. И да спреш, да се върнеш към себе си, без обвинения и без чувство за вина. Да, трудно е, но това е животът.

      Добре е да се критикуваме, не да се хлъзгаме по актуалната лайсна да се харесваме такива, каквито сме. Няма как да стане. Защото, такива каквито сме, дори и на себе не се харесваме :)
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Mona wrote:

      Защо ни е толкова трудно да понесем чуждата критика и я смятаме за обида?
      Чуждата, като и собствената критика е един вид начин за оценяване,преценяване до какво ниво сме достигнали в нещо /умения, знания и почти всичко друго/. Критиката като такава, било собствена или чужда, отразява "разликата" между това, което сме в момента и "еталона" - това което бихме искали да бъдем.
      Самокритиката ни е един вид мотивация. Чуждата критика също може да действа като мотивация, но с тази разлика, че тя може да отразява "разлики" с нечий друг "еталон", не с нашия собствен.
      Да се обиждам на чуждите критики означава, че не приемам себе си, като това, което съм сега и да се сърдя на другите, защо не се правят, че не го забелязват. Добре е да има критика.Тя е като барометър, като прогнозата за времето. Който иска я слуша, който иска не. Който все пак я е чул пак има избор как да постъпи. Времето пък не го интересува кой какво и дали изобщо нещо е чул. :)
    • Ще отговоря само на заглавието - защото егото ни е огромно. А то как пречи в живота, не е истина..
      Категорично не познавам човек, който да може приеме критика. Всъщност сега-засега май се сещам само за един.
      Трудното приемане на критика, това според мен е резултат от крайно ронлива самооценка. И субектът го приема това като обезценяване.

      Мисля че си права обаче, че не трябва да се подхлъзваме по популярното "Обичай се какъвто си". Това е мързеливо и в повечето случаи не е автентично, от сърцето, а просто извинение да си останеш същия и да казваш: "Такъв съм си!" -> бягане от отговорност.
      От друга страна обаче, не може и непрекъснато да си намираме недостатъци също, това е невротично също.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Обикновено критиката се приема като нападение и заплаха. Страхува се от критика само човек, който се чувства виновен. Нямам нищо против да ме критикуват и с удоволствие бих се извинила и ще призная грешката си, но при условие, че ми докажат с факти , че не съм права. Критиката е положително нещо, стига да е градивна, а не злобна . Защото съгласете се, че има критика, с която се цели да засегнат, обидят и дори да наклеветят . Ако този, който критикува има право – много добре, грешката ще се поправи навреме.
      Има и друг момент - колкото повече постига човек, колкото повече се издига над тълпата, толкова повече ще го критикуват.
      Колкото и добър да сте, все ще се намерят хора, които да ви критикуват и колкото повече неща постигате, толкова повече и упреци ще чувате.Не е нужно да им отговаряте. Просто се усмихнете и продължете.
      ...Бавно,бавно, човече, всяко нещо с времето си. И сто ведра наведнъж да излее градинарят, плод ще има, когато дойде сезонът.