Аз и Таро. Да оставя ли картите?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Didi написа:

      Преследва ме огромното желание да се отърва по някакъв начин от тарото си, при вас случвало ли се е такова нещо?
      Има ли някакво скорошно събитие, което да е провокирало подобно желание?
      При мен има периоди, в които блокирам, трудно разбирам картите и започвам да се съмнявам, дали изобщо има смисъл да се занимавам с Таро, но това са временни явления и отшумяват.
      Иначе, няколко месеца, след като бях си взела колодата, гледах за близка, която беше в тежко здравословно състояние и скоро след това почина. Тогава ме бяха обзели някакви проективни страхове и прекъснах за известно време заниманията си с Таро, но това беше в самото начало.
    • Вече се съмнявам за това има ли смисъл, понеже се отдалечих много от главния път. За живота говоря. Аз не се чувствам успяла, и няма как при това положение да дам нещо на таро от себе си, а и мисля честно казано, че си губя времето с пясъчни кули. Много дълъг период, къдено мисленето надхвърли действията, и резултатът никак не ми харесва, не съм готова да продължавам с това в името на нещо. Изобщо.
    • Didi написа:

      Вече се съмнявам за това има ли смисъл, понеже се отдалечих много от главния път. За живота говоря. Аз не се чувствам успяла, и няма как при това положение да дам нещо на таро от себе си, а и мисля честно казано, че си губя времето с пясъчни кули. Много дълъг период, къдено мисленето надхвърли действията, и резултатът никак не ми харесва, не съм готова да продължавам с това в името на нещо. Изобщо.
      Зависи какво си очаквала да ти се случи или да получиш.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Преместих мненията в нова тема след поста на Диди. Нека да има и такава тема, очевидно е важна и очевидно много си задават този/тези въпроси, но нямат смелостта да ги споделят публично.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • От около близо месец съм в такова състояние, което описваш Таня-"... При мен има периоди, в които блокирам, трудно разбирам картите и започвам да се съмнявам, дали изобщо има смисъл да се занимавам с Таро, но това са временни явления и отшумява... " Още чакам да отшуми, но не спирам с редя карти, нищо че в повечето случаи немога да ги анализирам - имам в предвид с думи, въпреки, че усещам какво искат да ми кажат, т. е. чувствам... но усещам, също, че чувството на съмнение в правотата ми се засили. Преди не се съмнявах толкова...
      От около близо месец, се намирам в едно такова състояние на блокаж, не мисля че причината е Таро, а по скоро мое вътрешно състояние, което се отразява във всичко. Но когато редя карти и анализирам имам чувството, че в съзнанието ми има една стена, висока летва и трябва да я прескоча, но не успявам... Опитвайки се да прескоча летвата се бия все едно в стената и падам, но не спирам да опитвам... И аз си казвам, че не ставам за Таро в такива случаи, особено, когато се виждам, че немога да свържа две изречения от картите, или не виждам посланието им когато съм теглила карти, отчайвам се, но колкото и да съм си казвала, че не ставам, вътрешно никога не съм се отказвала наистина, аз съм ужасно търпелива ии упорита, а и усещам, че ще напредна с времето.
      Надявам се скоро да приключи този объркан период, защото ме е яд че губя време за Таро и по принцип , искам съзнанието ми да е ясно и да възприемам на макс, а не да умувам и съмнявам и пуля само
    • Няма еднозначно мнение, по въпроса. Упорството понякога е само инат. Добър ще е урокът, щом приключи и това време на съмнение. Всеки да си намери пътеката из храсталака :P
    • Didi написа:

      Преследва ме огромното желание да се отърва по някакъв начин от тарото си, при вас случвало ли се е такова нещо?
      Човек винаги трябва да си поставя разумни цели и да осъзнава способностите си: нито повече, нито по-малко. Да се хвърля нещо, все едно е кукла, е незряло поведение, освен ако няма ясното съзнание за приключил процес. Подобно "очовечаване" обаче на нещо като Таро, за мен е непонятно и никога няма да бъде понятно.

      Ако в случая, Таро не е поанта, акцент, който да предизивиква повече и повече отдаденост, а не депресивни състояния, значи имаме проблем. Излишно е да говоря за себе си, защото при мен проблемът е противоположен и съдбата ми даде жесток урок да загубя/да ми откраднат картите. Но и да си ги върна с цената на големи усилия.

      Така, че подобни ситуации на иди ми-дойди ми, няма да как да разбера.
      А и отдавна, отдавна съм говорела и писала за момента, когато онова, което смятаме за безполезно, защото трудно го разбираме и още по-малко ни задоволява капризите, ще дойде.

      Било трудно ... Ами аз не зная кое в този живот е лесно. Ако някой знае, моля да ме осветли.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Ако "очовечавам" таро, то аз съм пън. Няма такова нещо, просто друг е ракурсът. И е свързан с това доколко всъщност не сме модерни диваци, практикувайки (не ние специално) къде що се пръква като езотерична практика и изобщо всякаква. Освен астрологията щото там корените са други.
    • Didi написа:

      Ако "очовечавам" таро, то аз съм пън. Няма такова нещо, просто друг е ракурсът. И е свързан с това доколко всъщност не сме модерни диваци, практикувайки (не ние специално) къде що се пръква като езотерична практика и изобщо всякаква. Освен астрологията щото там корените са други.
      И какво от това?
      Всеки отговаря за себе си каква глупост ще извърши. И не виждам какво се учудваш, след като прекрасно знаеш, че точно леснията, лесният път, неболката, са търсени. Вместо хората да носят отговорност, те я прехвърлят върху някой друг, върху нещо друго. Най-лесно е да се фантазира на тема езотерика. И точно и затова се правят всевъзможни проекции и реално, не се постига нищо. Параграф 22.

      Само, че за зла участ (езотериката като цяло), тя е най-трудната. Същото е и при астрологията, при всички подобни науки. Толкова много сме говорили за това, Диди!
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Не съм сигурна, че мнението ми е за тук, ако някой сметне за удачно, би могъл да го премести.

      Аз от тарото си не бих искала (или поне за сега не искам да се оттървавам). Приех факта, че гледането е част от живота ми и винаги ще бъде, колкото и да се самообвинявах. Не знам защо чувствах вина, че се интересувам от астрология, карти и пр.

      Проблемът ми е друг, страх ме е да питам Таро въпроси, които не биха ми навредили по никакъв начин.
      Да речем за работата ми, за как ще се развие някоя среща, дали това, което съм намислила ще стане.
      Много пъти си мисля да хвърля карти за нещо и се спирам, а това пречи на израстването ми с картите.
      В редките случаи, когато го правя понякога дори изпитвам ужас. Например, трябваше да се преместя от едно място на друго и попитах дали ще успея. За първа карта не съм убедена... 10 меча - Отшелник - 3 меча.
      Приех го като не, обаче след супер много мъки, схеми и чудене как да измисля всичко, успях да се преместя.
      Така и не разбрах изцяло посланието, но мисля, че емоциите замъгляват преценката ми.

      Чета, че много от вас не гледат сами на себе си. Не го правите, защото имате лично отношение или причината е друга?

      За сега не гледам много, много на познати, рядко се решавам, но лошо ли е човек да гледа сам на себе си, според вас?

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.
    • Wolfy,разбирам те. Аз също понякога се спирам,когато тръгна да тегля по някакъв мой въпрос,защото както ти даде примера с преместването,при мен я има същата тенденция. С времето ми стана ясно,че картите ми ме усещат и често ми се е случвало да тегля за въпрос и да си помисля как бих се стреснала от едни 3 меча,10 меча или Кулата и точно тази карта да изтегля. Тогава пък съвсем съм се панирала и сякаш знанията за Таро ми се изпаряват от главата...или по-скоро - виждам само негативните послания на комбинациите и самите карти. Това си е от мен-песимист съм си. Поради тези причини избягвам да тегля за себе си,особено за емоционални въпроси,а когато го правя-обикновено пиша тук за второ мнение,защото все нещо съм недогледала. Когато тегля на приятели и познати ,изобщо на други хора ,съм много по-точна и обективна,виждам много повече от общата картина,много по-уверена съм. Ограничила съм се да тегля на много тесен кръг от хора,обаче. Например отказвам да тегля за малоумни въпроси или просто защото на някого му е скучно или "интересно какво ще му кажа",камо ли да се натискам да гледам на някого,защото не вярва и искам да му покажа,че има смисъл от Таро. Личен избор.
      Не мисля,че е лошо човек да гледа сам на себе си,но това действително има смисъл да се прави,когато човекът може да е обективен и не подхожда със страх. Аз не смятам,че съм достигнала до такова ниво все още,но няма да спра да опитвам да го достигна.
      Таро казва много неща,но дали и как ще ги чуеш,си е твоя работа. Дали ще ти хареса -също. Таро не обещава такова нещо. Това са моите наблюдения. :)
    • wolfy написа:

      Не съм сигурна, че мнението ми е за тук, ако някой сметне за удачно, би могъл да го премести.

      Аз от тарото си не бих искала (или поне за сега не искам да се оттървавам). Приех факта, че гледането е част от живота ми и винаги ще бъде, колкото и да се самообвинявах. Не знам защо чувствах вина, че се интересувам от астрология, карти и пр.

      Проблемът ми е друг, страх ме е да питам Таро въпроси, които не биха ми навредили по никакъв начин.
      Да речем за работата ми, за как ще се развие някоя среща, дали това, което съм намислила ще стане.
      Много пъти си мисля да хвърля карти за нещо и се спирам, а това пречи на израстването ми с картите.
      В редките случаи, когато го правя понякога дори изпитвам ужас. Например, трябваше да се преместя от едно място на друго и попитах дали ще успея. За първа карта не съм убедена... 10 меча - Отшелник - 3 меча.
      Приех го като не, обаче след супер много мъки, схеми и чудене как да измисля всичко, успях да се преместя.
      Така и не разбрах изцяло посланието, но мисля, че емоциите замъгляват преценката ми.

      Чета, че много от вас не гледат сами на себе си. Не го правите, защото имате лично отношение или причината е друга?

      За сега не гледам много, много на познати, рядко се решавам, но лошо ли е човек да гледа сам на себе си, според вас?
      Не виждам защо да е проблем да гледаш за себе си! Могат да те спънат единствено предварителните ти настройки към теб самата и ситуациите, към които се взима отношение.

      Това преместване, означава ли, че си станала самостоятелна? Защото Отшелникът може и така да се прояви - когато живееш сам. А 10 и 3 меча моного добре се описват с думите, които си ползвала - схеми, чудене, много вложена мисъл и комбинации :saint:
    • Сегашното ми място е доста по-отшелническо, така да се каже, оставена съм на спокойствие, има по-малко хора, а тези в околност са неразговорливи. Така че имаш право донякъде.
      Добре, че беше благополучно, останах доволна :D

      Иначе последно време повече ми вървят гледанките за мен си. Имам проблем със задаването на правилните въпроси очевидно.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.