Смъртта на Вселената

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Смъртта на Вселената

      Още преди хилядолетия, девните мъдреци са стигнали до същия извод, но за разлика от съвременните учени, древните боравят с непроизносими числа. Време, което човешкият мозък няма как да възприеме, камо ли разбере. Дори и най-голямото число (което дори не може да се изрази, а именно числото на Греъм), вероятно е миг от мига на мига ...
      За древните смъртта на Вселената, се нарича Маха Пралая.

      Затова в основата на древната индийска хронология е поставен така нареченият „Век на Брахма” с продължителност от 3,1104 х 1014 години от по 360 дни на смъртните, сиреч земни години.
      Четирите основни периоди на древната индийска хронология са Югите, съответно: Сатия (или Крита) Юга, съдържаща 1 728 000 земни години; Трета Юга – 1 296 000 з.г.; Двапара Юга – 864 000 з.г. и Кали Юга – 432 000 з.г. Сборът от годините на четирите периода Юги съставлява периода от време на една Маха Юга, съдържаща 4 320 000 земни години. Хиляда (1000) Маха Юги е периодът от време на една Калпа, съдържаща 4 320 000 000 земни години и представляваща Един Ден на Брахма. След завършването на Калпа световете изчезват. Настъпва Нощта на Брахма (също равна на една Калпа), в която Той си почива от сътвореното, а с настъпване на Деня му, новата Калпа, световете се възраждат и творчеството отново продължава. Тази почивка на Брахма се нарича Пралая и съдържа също 4 320 000 000 земни години.

      Две Калпи съставляват Едно Денонощие на Брахма и то съдържа 8 640 000 000 земни години.
      Една Година на Брахма има 360 Дни и Нощи на Брахма и съдържа 3,1104 х 1012 земни години.
      Един Век на Брахма има 100 Години на Брахма и съдържа 3,1104 х 1014 земни години. След изтичането на този период от време световете, вселените и Брахма изчезват и севръщат в своя Източник, Първопричината.
      Настъпва Великата Почивка, наречена
      Маха Пралая. Настъпват 100 „божествени години” на Хаоса, след които Брахма отново се възражда и започва Нов Генезисен Цикъл.

      Та, какво ще рече смърт на Вселената: Вселената най-вероятно ще завърши своето съществуване в Голям разрив, предизвикан от силите на тъмната енергия. Това сочат нови методики за изчисление на така наречения вискозитет, твърдят космолози в статия, публикувана в сп. Physical Review D.

      "Ако е така, ще можем да използваме данните за вискозитета за уточняване и изучаване на нейната природа“, казва Марсело Дисконци (Marcelo Disconzi) от университета Вандербилт в Нашвил (САЩ). Както обяснява Дисконци, става дума не за обикновен вискозитет, характерен за пастата за зъби и прочие обикновени течности, а за негов специален космологичен „братовчед“, който описва колко един или друг газ или течност се съпротивляват на свиване или разтегляне. Това свойство на материята почти не ни е интересно във всекидневния живот, тъй като водата и прочие течности се смятат от физиците за несвиваеми за простота на изчисленията. От друга страна, тази форма на вискозитет предизвиква много главоболия на космолозите, тъй като тя силно пречи на разработката на модели на Вселената и изучаване на процесите на нейния ръст и еволюция.
      След около 22 милиарда години дори атомите ще започнат да се разпадат на кварки и глуони, а галактиките, планетите и прочие небесни тела ще изчезнат още по-рано.

      Една от теориите за тъмната енергия предполага, че Вселената няма да се разширява вечно, а вместо ще се свие в т.нар. "Голям колапс" , след което ще престане да съществува. Сега, според ново проучване, това би могло да се случи много по-рано, отколкото се очакваше.Физици от Университета на Калифорния в Дейвис и Университета в Нотингам са представили нови оценки за това, кога Вселената ще колапсира. Учените твърдят, че това трябва да стане в рамките на няколко десетки милиарда години. Резултатите от изследванията са публикувани в списание Physical Review Letters. Учените са предефинирали космологичната константа, фигурираща в уравненията на Общата теория на относителността и описваща нулевата енергия на физическия вакуум или тъмната енергия.

      Тази константа се смята, че остава непроменена във времето и пространството, но теоретично изчислената стойност е 10 120 пъти по-голяма от горната граница на стойността, определена от астрономичните наблюдения. Физиците се опитват да премахнат разликата между теория и наблюдения по различни начини, например чрез въвеждане на допълнителни полета, включително полето на Хигс, но тези решения са нестабилни. Модификацията на уравненията на Общата теория на относителността, предложени в новото изследване, може да потисне приноса на квантовите флуктуации, чието отчитане води до изчислената огромна теоретична стойност на константата. Това води обаче до необходимостта от представата за на крайна Вселена, която в бъдеще ще колапсира - нейното ускорено разширяване спира и се заменя с ускорена компресия, която с течение на времето ще доведе до колапс на Вселената и тя ще премине в сингулярно състояние.
      "Сривът е неизбежен и се предхожда от текущия етап на космическо ускорение", казват физиците Неманя Калопър (Nemanja Kaloper) от Университета на Калифорния, Дейвис и Антонио Падиля (Antonio Padilla) от университета в Нотингам пред Phys.org.

      Техният модел предполага, че тъмната енергия ще доминира във Вселената малко преди да се случи обратът, след който ще започне евентуалният колапс. Макар и да не може да се определи времето, когато ще се случи този обрат, изчисленията на физиците показват, че това може да бъде много скоро (в космологични мащаби). Физиците ще продължат да развиват своята теория, отчитайки поправките, свързани с квантовата гравитация."

      източник
    • „Като се започне с тази епоха, Вселената е обречена на изцеждане и смърт – старост, която ще продължава вечно. Всъщност тя се е проснала на дивана, завила се е с одеяло и се е приготвила да заспи вечен сън“, казва Саймън Драйвър (Simon Driver) от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) в Западна Австралия.
      Както отбелязва астрономът, сам по себе си фактът, че Вселената постепенно гасне и умира, не е откритие – астрофизиците го подозират от края на 90-те години на миналия век, но самите детайли на този процес, неговата скорост и мащаби оставаха неизучени.
      Драйвър и колегите му потвърдили, че той действително се случва, и успели да оценят скоростта на угасване на Вселената, като проследили близките галактики с помощта на няколко десетки наземни и орбитални телескопи, като се започне от радиовълните и се завърши с ултравиолетовия диапазон.

      Вселената бавно умира, унасяйки се във вече сън ...

      След квадрилиони години планетите ще бъдат разрушени, а след 10 квадрилиона години белите джуджета и неутронните звезди ще се слеят със свръхмасивните черни дупки в центровете на техните галактики.
      Тогава ще започне предпоследната епоха в живота на Вселената – ерата на черните дупки, която ще завърши след невъобразимо дълго време – 2 на 10 на 99 степен години. За това време всички съществуващи черни дупки ще се изпарят в резултат на лъчението на Хокинг и Вселената в този момент ще бъде населявана от електрони, фотони и позитрони.
    • Топлинната смърт на Вселената

      Ако трябва да избират как да свършат дните си, повечето от нас ще изберат любов на някое горещо място. Но физиката предлага скука в термично бельо.
      Виновна е термодинамиката, теорията, която говори за полезната енергия и предлага еднородна, блудкава супа с течение на времето. Прибавете към това факта, че тъмната енергия кара Вселената да се разширява по-бързо и по-бързо, охлаждайки се в същото време, и така се очертава една наистина мрачна перспектива. Съседните галактики в крайна сметка ще изчезнат от хоризонта на видимата Вселена, оставяйки ни самотни на студено и тъмно.
      Ние няма да сме наоколо, за да видим това, разбира се, умиращото слънце много преди това ще е погълнало нашата планета.
      Но има шанс да се окаже, че грешим за динамиката на Вселената или някакъв неочакван обрат да доведе крайната й съдба в нетолкова черен сценарий.
      Физиците предсказват Голямото разкъсване, Големия срив, Големия подскок и други забавни поведения на Вселената, дори Голямото всмукване - сценарий, в който квантова флуктуация ще направи Вселената нестабилна, ще създаде един малък балон вакуум и тъй като това е по-ниско енергийно състояние, този балон ще се разшири със скоростта на светлината и ще помете всичко. За разлика от Големият студ, който има предимството, че няма да видим какво се случва.

    • След 5 млрд. години Слънцето ще погълне Земята и още две планети
      © NASA

      "След 5 милиарда години Слънцето ще погълне трите най-близки планети до него. Учени от Университета в Манчестър разпространиха своя нова версия за края на света, според която яркостта на звездата се увеличава с 10% на всеки 1 милиард години, което означава, че температурите на планетите ще се покачват постоянно.

      Според изследването Слънцето ще се превърне в звезда тип червен гигант след около 4-5 млрд. години. Докато температурата в ядрата му се увеличава, ще расте и повърхността му, а заедно с това ще бъдат унищожени най-близко стоящите до него планети. Очаква се то да се разшири до земната орбита.

      Досега се знае, че Слънцето ще изразходи запасите си от гориво след около 5 млрд. години. Когато те се изчерпят, структурата на Слънцето ще започне да се изменя – ядрото ще се смали и ще стане още по-горещо, а външните слоеве ще започнат да се раздуват под въздействието на различни реакции. Постепенно Слънцето ще се превърне в червен гигант, след което и в бяло джудже, което доста бързо ще угасне и ще се превърне в хладна топка.

      Американската космическа агенция НАСА вече подготвя своята мисия Parker Solar Probe, като това лято летателен апарат ще излети в посока Слънцето. Той ще премине през атмосферата на звездата, като ще е изправен пред брутални условия, които включват изключителни горещини и сериозна радиация. Целта на сондата е да изследва как енергията и топлината се движат през слънчевата корона, както и да проучи какво ускорява слънчевите енергийни частици. Подобна мисия е революционна, тъй като процесите на Слънцето засягат всички планети от Слънчевата система."

      източник
    • Анализ на статията:

      Първо, превръщането в ЧГ ще започне след 2,5 млрд години. След 4,5 Слънцето ще е бяло джудже вече.
      Второ, преди това, след 400 млн въглеродът в атмосферата ще падне под критичното ниво, необходимо на растенията да фотосинтезират.
      Трето, след 600 млн години яркостта на Слънцето ще е нараснала с 10-12%, което ще изпари океаните, атмосферата ще стане плътна, непрозрачна и парникова.

      А след 3 милиарда години ще започне сливането на нашата Галактика с мъглявината Андромеда. И тогава както дойде - гравитационните смущения или ще изхвърлят слънчевата система към галактическото хало, или ще я запратят във вътрешността на формиращата се нова свръхгигантска галактика, вече наречена от учените Милкомеда.

      Второто е по-лошо, защото при сблъсъка на двете галактически ядра със свръхмасивни черни дупки в тях, може да се запали квазар, а това ще унищожи всякакъв живот в сливащите се галактики; шанс имат само планетните системи в далечната периферия и халото в секторите в равнината на галактическия диск.

      Хубавата новина е, че надали ще доживеем представлението като биологичен вид (или като раса киборги).
      Тъй че, да не ни пука.
      Който обаче е инатлия и иска да го доживее, да си подготвя още отсега документите за зелена карта за Магелановите облаци - това са галактики джуджета, спътници на нашата галактика Млечен път.

      Предупредени сте.
      Обратното броене тече.
      :)