Египетски династии

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Египетски династии

      Египетският додинастичен период е все още малко познат период, който предшества обединението на страната и централизацията на властта в ръцете на фараонските династии.
      В археологически план додинастическият период обхваща целия енеолитен и халколитен период, т.е. епохата, през която редом с продължаването на неолитната традиция за обработка на камъка, се появяват и металите под формата на мед. Този период продължава около 2000 години, от около 5000 до 3000 година пр.н.е. и се разделя на три епохи:
      • Бадарийски период (от 5000 до 4000 година пр.н.е.)
      • Амратски период (от 4000 до 3500 година пр.н.е.)
      • Герзейски период (от 3500 до 3000 година пр.н.е.)
      По този начин Додинастическият период би могъл да запoчне с бадарийския период, но обикновено се предпочита като негово начало да се приема амратския, което означава, че той е синоним на нагадския. И така старият додинастически период отговаря на амаратския, средния додинастически — на по-голямата част от герзейския, а новият додинастически — на периода, предхождащ възшествието на Първата фараонска династия (за този последен, съвременен на фараона-скорпион период, се използват и наименованията Протодинастически или Дотинитски период).

      Все пак всички тези наименования остават донякъде произволни и се различават при различните автори. След запознаване с материалните култури, намерени от археолозите и разкриващи една от страните на този период, можем само да се питаме кои биха могли да бъдат историческите събития, очертали тази смътна епоха; събития, придобили още по-голямо значение поради това, че са подготвили възшествието на исторически Египет — именно в додинастическия период се коренят основите на политическите, религиозните, икономическите и материални факти от времето на Египет на първите династии. Като се опирали на елементи от това време (археологически, етнически, изобразителни паметници) или от по-късни времена (митове, традиции, отпратки към исторически документи) учените предполагат многобройни хипотези, които често приличат повече на исторически романи.
      Като се взема за основа предложената от Курт Сетхе през 1930 г. таблица на додинастичен Египет, можем да схематизираме историята на додинастическия период, като се направи уговорката, че всяка теория е дотолкова спорна, че Кийс е успял да създаде таблица, напълно противоречаща на тази на Курт Сетхе.

      Първоначално родовете се събират в кланове, почитащи един и същ тотем — растително или животинско изображение на митичния предтеча — обединяването на агломерациите, където живеели клановете, представлява предшественик на онова, което ще се превърне по-късно в номи по време на историческия Египет. Чрез федерирането на номите в Делтата се образуват две държави — едната на изток, а другата на запад и Хор бил божеството на първата, която може би е имала за столица Бехдет (днес Даманхур, чието име съдържа староегипетското „град на Хор“), а номът на Озирис, божеството на втората, бил представен от столицата Бузирис; скоро тези две държави са се обединили в едно царство със столица първоначално Саис, а по-късно Бехдет. Някои автори отнасят появата на това първо царство в неолитa, но ако приемем съществуването му за факт, ще бъде трудно да се отнесе към по-късна епоха от стария додинастически период — именно в тази епоха се е породило родството между Хор и Озирис. По аналогичен начин на юг е образувана държава с амратска култура — столица Омбос на север от Луксор и Сет като божество. Царството от Делтатазавладяло южното царство през средния додинастически период, като наложило на цял Египетгерзейската си култура (виж Нагадски период). Бузирис станал столица на тази обединена държава, докато едно въстание в Юга го разединило. Делтата със своя бог Хор отново завладяла Юга, управляван от Сет, и именно откликът от тези войни можем да видим в легендата за Озирис.

      Столица на новия обединен Египет бил Хелиополис, където бил почитан бога на слънцето Ре и може би тогава се е зародило схващането за Ра-Хорахти, за да може да приобщи общодържавният бог Хор към хелиополската система. Ножът от Гебел ел-Арак, на който е изобразена битката между мъже с бръснати глави и мъже с либийски плитки, които те побеждават, може би е запазила спомена за това второ завладяване — тези завоеватели с донякъде азиатски произход и установили се в Делтата от известно време, може би са образували царство в своя полза и са пренесли азиатските влияния, почувствали се в юга през тази епоха — тъй като азиатците са привърженици на култа към слънцето, може би именно те са избрали за столица Хелиополис, заради култа му към Ре. Някои автори отпращат появата на календарa към тази епоха. Отново едно избухнало на юг въстание предизвикало разцепването на обединеното царство на две самостоятелни царства.

      Новата столица на Делтата става Пе — град на Хор, който се издигал срещу Деп (Буто) — град на богиня Уреус, а столица на южното царство станал Нехен, на мястото на днешния Ел-Каб; Нехен също е град на Хор и по този начин се вижда победителят на СетХор като династично божество на две държави. Дотинитският период (или протодинастическият) е изпълнен с борби между двете царства, но този път югът е победител.

      Фараонът-скорпион, познат ни от една глава на скиптър, изглежда е стигнал с войските си до Мемфис и един от неговите наследници (или прекият му наследник) Нармер щял да обедини двете царства в една централизирана държава, представяща Египет от историческите епохи.

      ....
    • Архаичен период

      Архаичният период започва със създаването на Първата династия и приключва с края на Втората династия. Този период обхваща годините от около 3000 до 2625 година пр.н.е. Нарича се още тинитски, от град Тис(или Тинис) в Горен Египет, на десния бряг на река Нил, срещу Абидос, който представлявал неговия некропол. От този град произлизат корените нафараонските семейства от тези династии.

      Двете династии, които царуват в този период подготвят победоносното възшествие на Старото царство. Изглежда че в действителност тези фараони са произхождали от Хиераконполис, и че те пренесли столицата си в не така отдалечена от центъра област след обединението на долината на река Нил. Именно в некропола на Абидос са открити гробниците на тези първите фараони, на придворните и семействата им. Въпреки това изглежда, че за местопребиваване на Първата династия е била избрана областта на Мемфис.
      Предполага се, че бялата стена, от която ще се появи Мемфис, датира от времето на Менес и първите трима фараони от Втората династия, накарали да ги погребат в Саккара, вероятно близо до средището им, и където е било открито също и погребение, може би това на Аха. Обикновено учените смятат, че този период се простира от 3100 до 2686 г. пр.н.е.

      Първа фараонска династия (от около 3100 до 2800 година пр.н.е.)
      Първият познат фараон е Аха, който вероятно издига Тис (Тинис) до ранга на столица на обединен Египет. Негов наследник е Джер, на когото традицията приписва трудове по анатомия.
      „Фараонът-змия“ — Уаджи, го наследява и има доказателства, че именно от негово време египтяните започват да разработват мините в арабската пустиня. При царуването на Удиму царската титулатура се увеличава с една титла и за първи път се провежда празникът на Сед. Гробницата на везира му Хемака, открита в Саккара и отчасти неограбена, е изключително богата. Синът му Аджиб го наследил и неизвестно защо, вероятно защото бил узурпатор, Семелхет, който царува след него, заличава името му. Ка, с когото тази династия завършва, го оскърбил по същия начин и изглежда с този факт възстановил законността.

      ...
    • Старо египетско царство

      Периодът на Старото царство покрива период, който се простира от около 2686 до 2181 година пр.н.е. и включва 4 мемфиски династии:
      Историята на този период не е известна в подробности, но в замяна на това цивилизацията на Старото царство, която постига определена форма на съвършенство, е по-добре позната, благодарение на нейните паметници. Затворено в себе си, това могъщо царство живее в мир и хармония. Както научаваме от надписите, безспорно е имало експедиции към границите сНубия, Либия и Синай, но това са набези срещу бедуините, които не нарушават мира, в който живее народът на Египет.

      Обикновено не се обръща внимание на факта, че от обединението на Египет, с което се поставя началото на тинитската епоха, до края на Старото царство, египетският народ се радва на непрекъснат мир в продължение на хиляда години. Този факт може да се приеме като една от причините, довели до толкова бърз разцвет. Отношенията със съседните народи са мирни: фараоните изпращат флотилии към Финикия и в Червено море с търговски и стопански цели. Египетското общество е като едно голямо семейство, обединено около живия бог — фараонa. Той е господар на страната и нейните поданици, но ако техният живот му е подвластен, то самият той е длъжен да бди сред тях да цари справедливост. Той е добрият бог, обграден от незаменими приятели, те са членове на неговото семейство и именно с тяхна помощ той управлява Египет.

      Фараонът е душата на царския двор, която централизира цялата администрация на страната. Същевременно твърде сложната административна структура принуждава фараона да прехвърли част от властта си на доверен сътрудник в лицето на някой от своите синове или внуци, какъвто е везирът. За суверена, който след смъртта си се радва на задгробен живот при своя баща Ре и при предците си, е отредена слънчева съдба и тя принадлежи единствено на него. Той подготвя за себе си погребение в каменна пирамида — камъкът измества тухлата в погребалната архитектура. Това е епохата на първите пирамиди. Първа е построена стъпаловидната пирамида в Саккара на Джосер (или Зосер). Той дарява и своите придворни (имаху), живели в неговия дом, с гробница и с имение, за да се грижат за погребалните приношения. По-късно са построении трите пирамиди на платото Гиза (пирамидите на Хеопс, Хефрен и Микерин).

      Mемфиските некрополи например се състоят от пирамидата на фараона, около която са наредени пирамидите на цариците сред цели улици от мастаби на придворните, които по този начин продължавали да участват в безсмъртния живот на фараона. Погребалните вярвания намират още едно въплъщение в архитектурата на епохата с появата на погребалните храмове. До наши дни не е запазен нито един храм на божество, но бе открит един от храмовете на слънцето, издигнати от фараоните от V династия. От мастабите се получава представа за изкуството и ежедневния живот през тази епоха. По времето на V династия майсторството на барелефа (виж Pелеф) се издига до съвършенство, с едно рядко постигано изящество и увереност на рисунъка. Изобразителното изкуство, богато в темите си и с прекрасна хармония в цветовете си, изразява многоликия живот на египтяните. Скулптурата също постига съвършенство във ведрите и величествени фигури на фараоните, с реалистичните и изящни изображения на поданиците. Литературата не е толкова богата, навярно поради изчезването на ръкописите, но освен погребалните текстове („Текстове от пирамидите“), именно през тази епоха се появяват мъдростите и поученията.

      По времето на VI династия се забелязва увеличаване на властта на номарсите и местни владетели, за сметка на фараонската власт (Фараон по това време е Пепи II. Номарсите се отделят от двора и погребенията им се извършват в имения, които са им предоставени от фараона, в храмовете се формира духовенство, което убягва от контрола на централната власт благодарение на хартите за неприкосновеност.
      През този период значително се увеличава територията на страната, след завладяването на Синай около 2650 година пр.н.е. от Джосер (или Зосер) и завладяването на Нубия от Пепи Първи през 2300 година пр.н.е.

      Разтърсващи бунтове слагат край на това социално устроиство. С I междинен период започват години на анархия и феодализъм.

      ...
    • Царе и царици от Старото царство:
      Джосер (или Зосер)
      Хеопс
      Снефру
      Пепи
      Нитокрис

      Властващите богове са Птах и богът-слънце Ре (или Ра). Фараоните често се идентифицират с Ре (или Ра) заради ежедневната му битка със разрушителните сили на нощта. Царете от този период са погребвани най-често в Саккара и в Абидос, свещен град на Унефер-Озирис.
    • Пускам ви интересен артефакт: сандалите на фараона Тутанкамон. Фараон от 18-та династия. Съвременната египтология вече прие ново произношение на името на фараона - Тутанхамун (Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Небхеперура Тутанкатен.
      Така, че виждате сандали на близо 3300 години.