С деца или без

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • С деца или без

      Какво мислите за задължението да си родител? Повик на природата ли е или обмислен и преценен избор?
      Какво ви кара да се чувствате щастливи с играещи деца около вас - блаженство ли е това, смисъл и цел на живота или?
    • Да бъдеш родител не е никакъв повик на природата, нито инстинкт - ако бе така, щеше да е инстинкт всеки един вопъл или мотив да помогнеш на беззащитния да е майчин инстинкт ... Ако говорим за инстинкти, да се върнем на онези от гениталиите.

      В природата не е така: лъвици изяждат лъвчетата си, котките - плацентата си, масово животните правят така, но ние това не го разбираме, не говорим за това също. Че животните масово изяждат малките си, ако има повод за това, особено ако има и най-малката неяснота относно здравословното състояние - ето това е естествен подбор.
      А ние правим герои деца със синдром на даун и други синдроми - цивилизация на присъствието на онези, които са социално неприемливи.

      Масово, повечето жени, които наскоро са раждали, се изживяват като принцеси на родителската любов, все едно преди милиони години жените не са раждали или не са обичали децата си? Не, просто не са имали фейсбук, за да покажат какви красиви отрочета са се получили. Тъжното е, че повечето деца никак не са хубави.
      Това е наистина противно. Не, защото да обичаш детето си е лошо, а защото да го обичаш публично и консуматорски, като детска играчка, е пошло.

      Не ми минават идеите и фразите, че онези, които нямат деца, завиждат на другите с деца - това е масовата лайсна, по която всички залитат. Извинете, не ме интересуват вашите деца, нито акордацията по тониката за майчинството - пълно е с арабки, които имат по 100 деца. И какво от това? Нищо.

      Децата са деца, но после престават да бъдат деца, бързо се вклиняват в парадигмите на налудничавите си родители и престават да бъдат деца. Сещам се за умрялото кюрдче Алан, не е Айлан, по което всички припаднаха?
      Нима в нашата държава няма деца за окайване или още по 10 милиона в Африка, че да страдам за дете, което е живяло добре в Кобани - мирен град?
      Не мога и не съм длъжна да страдам на чужди гробове, нямам и капка емоция за това.

      Сърцето ми е другаде.

      Диди, няма задължение да си родител. Поне аз, никога не съм искала деца - вероятно е особеност на псхиката, така, че не мога да драматизирам някаква ситуация, която е далечна за мен, но мога да кажа, какво изпитвам, когато човек успее да помогне на друг, това е майчинството пар екселанс и то е в онази природа, за която всички копнеят, ала всички са забравили услужливо.

      Не е това да помогнеш на нещастника да го нахраниш - той после ще те изяде, не е това да подслониш - ще те изгонят.
      Смисъл дай и битие за осмисляне, ако има на кого. А ако няма, значи няма. Дай мозък.
      Нека твоето семе премине и у другия съсъд, това е всичко. А ако не става или не може, примири се.
    • Още по-идиотско е, жената да ражда, за да докаже на мъжа ( и на роднините му) колко е плодовита и колко му е предана. Ето, този манталитет не съм могла да го разбера никога, а той все още битува не само в малки затънтени селца.

      Предполагам, повечето се сещат и за "ергенския" данък, налаган някога. Доста извратено.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Armid написа:

      Още по-идиотско е, жената да ражда, за да докаже на мъжа ( и на роднините му) колко е плодовита и колко му е предана. Ето, този манталитет не съм могла да го разбера никога, а той все още битува не само в малки затънтени селца.

      Предполагам, повечето се сещат и за "ергенския" данък, налаган някога. Доста извратено.
      Бе и като покаже колко е плодовита, какво следва от това? На китка няма да я боднат - робинята си остава робиня. Ориенталски манталитет.
    • Притежаването на деца не е критерий за добър живот, дори при очевидно одобрение от страна на мнозинството. Не знам какви са мотивите на майки и бащи, случвало ми се е да узная, че даването на поколение е свързано с удовлетвореността (и задължението) от това да дариш своите родители с възможността да станат баби или дядовци. Може би е радост?
      Е да, животът е кратък, някои намират щастие в това ... за да забравят неволите си. И да ги прехвърлят на поколението след тях. Може би обичат да прехвърлят вини. Защото рано или късно това се превръща в част от сценария. Тъжни лица с тъжни съдби. Един и същи физически материал е в обмен, и дори светът да е голям - спасение не дебне отникъде. Обновяване и връщане са само претекст. Смисълът е в това то да бъде част от теб, да знаеш, че е желана цел в живота ти и последствията, които носи.
    • Didi написа:

      Притежаването на деца не е критерий за добър живот, дори при очевидно одобрение от страна на мнозинството. Не знам какви са мотивите на майки и бащи, случвало ми се е да узная, че даването на поколение е свързано с удовлетвореността (и задължението) от това да дариш своите родители с възможността да станат баби или дядовци. Може би е радост?
      Е да, животът е кратък, някои намират щастие в това ... за да забравят неволите си. И да ги прехвърлят на поколението след тях. Може би обичат да прехвърлят вини. Защото рано или късно това се превръща в част от сценария. Тъжни лица с тъжни съдби. Един и същи физически материал е в обмен, и дори светът да е голям - спасение не дебне отникъде. Обновяване и връщане са само претекст. Смисълът е в това то да бъде част от теб, да знаеш, че е желана цел в живота ти и последствията, които носи.
      Еха, много разсъждаваш. Почти никой не мисли затова, просто смята, че е длъжен да го направи по някакъв архетипен признак: повече деца, повече роби и работна ръка - това, разбира се, не се осъзнава, но е един невротичен и архаичен остатък от миналото. Днес всички мислят, че децата им са кукли - достигнали едно идолно ниво, олтарно ниво и от роби и земеделци, са станали божества.

      Енантиодромия. Фарс.
    • Mona написа:

      Didi написа:

      Притежаването на деца не е критерий за добър живот, дори при очевидно одобрение от страна на мнозинството. Не знам какви са мотивите на майки и бащи, случвало ми се е да узная, че даването на поколение е свързано с удовлетвореността (и задължението) от това да дариш своите родители с възможността да станат баби или дядовци. Може би е радост?
      Е да, животът е кратък, някои намират щастие в това ... за да забравят неволите си. И да ги прехвърлят на поколението след тях. Може би обичат да прехвърлят вини. Защото рано или късно това се превръща в част от сценария. Тъжни лица с тъжни съдби. Един и същи физически материал е в обмен, и дори светът да е голям - спасение не дебне отникъде. Обновяване и връщане са само претекст. Смисълът е в това то да бъде част от теб, да знаеш, че е желана цел в живота ти и последствията, които носи.
      Еха, много разсъждаваш. Почти никой не мисли затова, просто смята, че е длъжен да го направи по някакъв архетипен признак: повече деца, повече роби и работна ръка - това, разбира се, не се осъзнава, но е един невротичен и архаичен остатък от миналото. Днес всички мислят, че децата им са кукли - достигнали едно идолно ниво, олтарно ниво и от роби и земеделци, са станали божества.
      Енантиодромия. Фарс.
      ...
    • От глад умират стотици хиляди деца. Това добро ли е или е лошо? Помислете; ако бяха оживели, щеше ли да има за всички качествена храна? Ако в Близкия изток всички ползваха тоалетна хартия, то скоро на планетата няма да остане нито едно дърво. Мисълта ми е, че ако наистина всички можеха да живеят добре, цивилизовано, то след 20-тина години Земята просто ще умре. Не на всички е дадено да живеят добре. Призивите към намаляване на населението ни се струват ужасяващи от емоционална гледна точка. Но от гледна точка на разумната наука; те са необходими. Затова и никой в този свят не би положил големи грижи за преживяването на вашето дете. На него ще му дадат наркотици, така че само да се затрие; дори само ще е платило за това. Преминали сме точката, от която няма връщане назад. Затова коригиращата регулация ще бъде осъществявана на различни нива, с всякакви средства.
      Да, случвало се е да ме наричат расист. Някъде четох, че ООН вече не счита за проблематично всяко насилие, свързано с използването на деца. Видимо е, че това се превръща в житейска норма. Когато виждам замръзнали от студ и гладни деца, които са били насилвани, аз наистина не проумявам, защо на техните родители се разрешава да се размножават, наричайки това;човешко право;. Последвалият резултат - те са лишени от родителски права. Това е идиотска цивилизация! Наистина е необходим контрол на раждаемостта.

      източник

      _________________

      Не подкрепям цялата статия, но с това е улучил спота точно.
    • Четох статията. А и много съм мислила по въпроса.
      И някакси се надявам, че природата, Вселената или каквото е там, само ще си свърши мръсната работа, ще има някакъв катаклизъм да речем и половината хора няма да просъществуват. Не вярвам в хората.
      Има някаква двойственост дори в мен. Не харесвам цивилизацията, но всъщност я ползвам максимално. Карам кола, замърсявам по всякакъв начин - ползвам мокри кърпи, пластмасови продукти и други за еднократна употреба, имам деца, които потребяват какво ли не, ползвам пералня за щяло и нещяло и т.н. и т.н. Та едното е в доста голяма връзка с другото. Обаче не мога да се откажа от всичко това доброволно, след като мога да си го позволя. Егоистично е, със сигурност.
      Задавала съм си и друг въпрос - въпрос на късмет ли е, че съм се родила в тази част на света или проклятие, където всичко това (цивилизацията да я наречем), е даденост?
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Mona написа:

      И една статия от Юнг: малко встрани от темата е, но и не съвсем.

      Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживеният живот на техните родители

      По тая тема ще кажа, че родителите несъзнавано те блъскат към същия живот, който те са имали с идеята, че ти ще надградиш това, което те са постигнали. За жалост нещата в повечето случаи се разминават тотално.

      Ако баща ми е юрист се предполага, че ще напъха и мен по тези среди, с надеждата, че с връзките си ще стигна по-далеч от него.
      Ако майка ми се е провалила в брака си някога там, и в отглеждането ми, тайно ще се надява да изкупи вината си чрез мен с моя "щастлив брак".

      Забравих да се отчета по темата за децата. По-добре да не раждаме деца, за които не можем да поемем отговорност, особено финансова. Ако не можем да им дадем силна подкрепа, силни основи, на които да се опрат, когато всичко се разпада.

      Щеше ми се да мога да кажа нещо повече, но май не мога. Не искам, противно ми е всичко това.

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.