Таро, като част от всички обекти, пренаселени с картинна символика и изобщо с изображения, въздейства директно върху способността да се обработва и преработва информацията, зададена от конкретен образ.
Но има разлика обаче, ако дървото, което е нарисувано, е нарисувано от дете, от човек на средна възраст, от старец, от художник, от музикант, от философ, поет, инженер и т.н. Същото важи и ако е приумица на акцентирана личност, която е решила да създаде поредната колода Таро (понеже говорим за Таро).

Също така има значение, същото това дърво от кого се гледа. За едни дървото ще е храст, за други гора, за трети – цвете, а за четвърти – просто едно дърво и нищо повече. Т.е. няма да се създаде никаква съществена връзка между образа и значението на символа, който той внушава. Ако приемем изобщо, че образът изобщо внушава.
А той ще внуши единствено онова, което вече има зададено като програма у самия възприемащ, този образ като символ, не може да бъде надграден.

Сега една вметка – всичко онези нуминозни внушения, които създават някои карти, не са плод на някакви откровения или досег с имагинерни отвъдни светове, а нахлуване на архетипното колективно несъзнавано. Същото се отнася и за сънищата, които съпровождат начинаещите в Таро. Внушенията, чувствата и емоциите, които биват провокирани от образите в Таро, без да са съзнавани обаче какво изобщо значат, са израз точно на тази обсесия.
Често са приемани за близък досег и среща с мистично съприкосновение. Не, просто така работи човешкото несъзнавано на архетипно колективно ниво.

Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.
Разбира се, тогава изплуват на повърхността и всички несъзнавани пластове, за които не е и подозирал, че съществуват, но които директно му влияят. Това обаче далеч не е пътят към Таро.
Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.
А да тръгнеш да натрупваш базисни знания (които са тотално недостатъчни), едва след като си почнал работа с Таро, е непосилна задача.
От нищо нещо не става.

Искам отново да подчертая, че не може да има две паралелно случващи се нуминозни линии в едно битие. Човешката психика е така устроена, че да работи с приоритети. А, когато става дума за творчески процес, нещата съвсем се капсулират и открояват. Дали това ни харесва или не, е друга тема. Такъв е принципа на работата и с Таро.

Който се е захванал сериозно с картите, става "затворник" на една вселена, от която бягствата са невъзможни, ала и нежелани. Ако за затворниците на егоизма, на малодушието и ниското самочувствие, външният свят, е светът на свободата, то Таро е самият свят. Защото живее вътре в себе си и за себе си, а човекът е част от целият този процес: не Таро за мен, а аз за Таро, но това е и принципът изобщо на живота.

Предлагам на вашето внимание една тема, обсъждана едва ли не под сурдинка, някак преминаваща като фонова заря на всички усилия, посветени на науката за Таро.
Както сме разбрали всички, без озарение за нещо, няма и познание за него, но тук възниква един древен въпрос и казус - познанието е ли е интуитивно или е чист гносис.

Т.е. дали способността да се разбере бъдещето, каквото всички искат да научат, все едно в каква форма, е плод на дарба или на последователност в ученето за и на ТАРО.
Как се разбира това? Кога се осъзнава интуитивно или не, че нещо е просто можене, а не усилие? Каква е връзката между моженето и усилието?
Дали нещо ти се дава даром (! като вроден талант) или се постига с парадигмите на умозрението и емпирията?

Какво мислите и как съотнасяте тези два контекста в хоризонта на Таро?

П.С. Темата е моя компилация по стара тема във форум Таро Архив.

Според мен, цялата работа е в това да се научиш да "оживяваш символите", т.е. те да стават нуминозни, а станат ли нуминозни, ще започнат и да означават точно това, което означават в конкретна конструкция, с конкретни карти. Процесът е несъзнаван, защото изворите на това познание са в колективното несъзнавано (някои го определят и като Акаша). Така, че картината, която създава една Таро комбинация да стане и значеща за гледащия: колкото по-надолу успееш да бръкнеш , толкова повече информация ще измъкнеш и ще имаш отговор. Затова, бариерата, която има между осъзнавано и несъзнавано, е най-голямата пречка пред добрата прогностика.Т.е. пред това да познаваме себе си: колкото повече познаваме себе си, толкова повече ще "познаваме" и на Таро.


Но пък човек, може съзнателно да се научи да отсява истината от лъжата, благодарение на натрупаното познание за-себе си и за света.

Така е, всеки човек е задвижван от архетипна маса, в 99% тя е неосъзната, освен при проявления в сънищата, в суеверията, натрапливостите, поезията и т.н.
Проблемът е, че не всички имат и интелект/способност, който да интегрира и да осветли таза аморфна маса от символни съдържания.

Относно архетипите и съответните им атрибуции в Таро картите. Например, прието е, че Големите Аркани, като Императорът, Императрицата и т.н. са израз и на определени принципни архетипи, най-вече на поведенчески модели, но проблемът е, (доколкото е проблем), че често в конструкциите, за архетипни модели, могат да говорят карти като 9 пентакли или Звездата, например.

А това няма как да се знае, да се научи и да се установи, ако преди това няма една критична маса от натрупан опит.

Като хард диск

Като написах "оживяване", нямах предвид буквалното материалното оживяване на картите, а оживяването на символа и извеждането му от аморфното състояние на нигредо към хомогенен, едноатомен продукт: т.е. като видиш Луната до 9 пентакли, да не блокираш какво значи и да се мъчиш да разгадаеш значението на комбинацията, тормозейки се и пънейки се, а на мига, да разбереш какво е посланието и каква информация носи то.

Връщам се на този пост неслучайно.
Ако това, за което ти говориш не се е случило до 4-та година, няма да се случи никога.

Дали нещо ти се дава даром (! като вроден талант) или се постига с парадигмите на умозрението и емпирията?

Зависи. Всеки, тръгнал по пътя на Таро, стъпва на стари устои, не тръгва от себе си само и сам, това е невъзможно. Самотните вълци единаци може да съществуват в Природата, но не и в Природата на Таро - винаги следваш линия, модел и поведение. А принос затова има и дарбата ти, най-вече като разпознаваем белег, че можеш нещо. Тя е своеобразна стигма, иначе няма как да стане.

Иначе човешките усилия са хубаво нещо, но без първоначална искра, нищо не може да стане.

П.С. Очакваше се да напиша нещо.

Дървото няма как да си спомни, че е станало камък, а камъкът да знае, че бил растение, освен, ако няма дарба затова.
Просто е.