Таро, като част от всички обекти, пренаселени с картинна символика и изобщо с изображения, въздейства директно върху способността да се обработва и преработва информацията, зададена от конкретен образ.
Но има разлика обаче, ако дървото, което е нарисувано, е нарисувано от дете, от човек на средна възраст, от старец, от художник, от музикант, от философ, поет, инженер и т.н. Същото важи и ако е приумица на акцентирана личност, която е решила да създаде поредната колода Таро (понеже говорим за Таро).
Също така има значение, същото това дърво от кого се гледа. За едни дървото ще е храст, за други гора, за трети – цвете, а за четвърти – просто едно дърво и нищо повече. Т.е. няма да се създаде никаква съществена връзка между образа и значението на символа, който той внушава. Ако приемем изобщо, че образът изобщо внушава.
А той ще внуши единствено онова, което вече има зададено като програма у самия възприемащ, този образ като символ, не може да бъде надграден.
Сега една вметка – всичко онези нуминозни внушения, които създават някои карти, не са плод на някакви откровения или досег с имагинерни отвъдни светове, а нахлуване на архетипното колективно несъзнавано. Същото се отнася и за сънищата, които съпровождат начинаещите в Таро. Внушенията, чувствата и емоциите, които биват провокирани от образите в Таро, без да са съзнавани обаче какво изобщо значат, са израз точно на тази обсесия.
Често са приемани за близък досег и среща с мистично съприкосновение. Не, просто така работи човешкото несъзнавано на архетипно колективно ниво.
Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.
Разбира се, тогава изплуват на повърхността и всички несъзнавани пластове, за които не е и подозирал, че съществуват, но които директно му влияят. Това обаче далеч не е пътят към Таро.
Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.
А да тръгнеш да натрупваш базисни знания (които са тотално недостатъчни), едва след като си почнал работа с Таро, е непосилна задача.
От нищо нещо не става.
Искам отново да подчертая, че не може да има две паралелно случващи се нуминозни линии в едно битие. Човешката психика е така устроена, че да работи с приоритети. А, когато става дума за творчески процес, нещата съвсем се капсулират и открояват. Дали това ни харесва или не, е друга тема. Такъв е принципа на работата и с Таро.
Който се е захванал сериозно с картите, става "затворник" на една вселена, от която бягствата са невъзможни, ала и нежелани. Ако за затворниците на егоизма, на малодушието и ниското самочувствие, външният свят, е светът на свободата, то Таро е самият свят. Защото живее вътре в себе си и за себе си, а човекът е част от целият този процес: не Таро за мен, а аз за Таро, но това е и принципът изобщо на живота.
Предлагам на вашето внимание една тема, обсъждана едва ли не под сурдинка, някак преминаваща като фонова заря на всички усилия, посветени на науката за Таро.
Както сме разбрали всички, без озарение за нещо, няма и познание за него, но тук възниква един древен въпрос и казус - познанието е ли е интуитивно или е чист гносис.
Т.е. дали способността да се разбере бъдещето, каквото всички искат да научат, все едно в каква форма, е плод на дарба или на последователност в ученето за и на ТАРО.
Как се разбира това? Кога се осъзнава интуитивно или не, че нещо е просто можене, а не усилие? Каква е връзката между моженето и усилието?
Дали нещо ти се дава даром (! като вроден талант) или се постига с парадигмите на умозрението и емпирията?
Какво мислите и как съотнасяте тези два контекста в хоризонта на Таро?
П.С. Темата е моя компилация по стара тема във форум Таро Архив.
Но има разлика обаче, ако дървото, което е нарисувано, е нарисувано от дете, от човек на средна възраст, от старец, от художник, от музикант, от философ, поет, инженер и т.н. Същото важи и ако е приумица на акцентирана личност, която е решила да създаде поредната колода Таро (понеже говорим за Таро).
Също така има значение, същото това дърво от кого се гледа. За едни дървото ще е храст, за други гора, за трети – цвете, а за четвърти – просто едно дърво и нищо повече. Т.е. няма да се създаде никаква съществена връзка между образа и значението на символа, който той внушава. Ако приемем изобщо, че образът изобщо внушава.
А той ще внуши единствено онова, което вече има зададено като програма у самия възприемащ, този образ като символ, не може да бъде надграден.
Сега една вметка – всичко онези нуминозни внушения, които създават някои карти, не са плод на някакви откровения или досег с имагинерни отвъдни светове, а нахлуване на архетипното колективно несъзнавано. Същото се отнася и за сънищата, които съпровождат начинаещите в Таро. Внушенията, чувствата и емоциите, които биват провокирани от образите в Таро, без да са съзнавани обаче какво изобщо значат, са израз точно на тази обсесия.
Често са приемани за близък досег и среща с мистично съприкосновение. Не, просто така работи човешкото несъзнавано на архетипно колективно ниво.
Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.
Разбира се, тогава изплуват на повърхността и всички несъзнавани пластове, за които не е и подозирал, че съществуват, но които директно му влияят. Това обаче далеч не е пътят към Таро.
Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.
А да тръгнеш да натрупваш базисни знания (които са тотално недостатъчни), едва след като си почнал работа с Таро, е непосилна задача.
От нищо нещо не става.
Искам отново да подчертая, че не може да има две паралелно случващи се нуминозни линии в едно битие. Човешката психика е така устроена, че да работи с приоритети. А, когато става дума за творчески процес, нещата съвсем се капсулират и открояват. Дали това ни харесва или не, е друга тема. Такъв е принципа на работата и с Таро.
Който се е захванал сериозно с картите, става "затворник" на една вселена, от която бягствата са невъзможни, ала и нежелани. Ако за затворниците на егоизма, на малодушието и ниското самочувствие, външният свят, е светът на свободата, то Таро е самият свят. Защото живее вътре в себе си и за себе си, а човекът е част от целият този процес: не Таро за мен, а аз за Таро, но това е и принципът изобщо на живота.
Предлагам на вашето внимание една тема, обсъждана едва ли не под сурдинка, някак преминаваща като фонова заря на всички усилия, посветени на науката за Таро.
Както сме разбрали всички, без озарение за нещо, няма и познание за него, но тук възниква един древен въпрос и казус - познанието е ли е интуитивно или е чист гносис.
Т.е. дали способността да се разбере бъдещето, каквото всички искат да научат, все едно в каква форма, е плод на дарба или на последователност в ученето за и на ТАРО.
Как се разбира това? Кога се осъзнава интуитивно или не, че нещо е просто можене, а не усилие? Каква е връзката между моженето и усилието?
Дали нещо ти се дава даром (! като вроден талант) или се постига с парадигмите на умозрението и емпирията?
Какво мислите и как съотнасяте тези два контекста в хоризонта на Таро?
П.С. Темата е моя компилация по стара тема във форум Таро Архив.
Stay soft. It looks beautiful on you.