Таро - усилие или способност

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Таро - усилие или способност

      Таро, като част от всички обекти, пренаселени с картинна символика и изобщо с изображения, въздейства директно върху способността да се обработва и преработва информацията, зададена от конкретен образ.
      Но има разлика обаче, ако дървото, което е нарисувано, е нарисувано от дете, от човек на средна възраст, от старец, от художник, от музикант, от философ, поет, инженер и т.н. Същото важи и ако е приумица на акцентирана личност, която е решила да създаде поредната колода Таро (понеже говорим за Таро).

      Също така има значение, същото това дърво от кого се гледа. За едни дървото ще е храст, за други гора, за трети – цвете, а за четвърти – просто едно дърво и нищо повече. Т.е. няма да се създаде никаква съществена връзка между образа и значението на символа, който той внушава. Ако приемем изобщо, че образът изобщо внушава.
      А той ще внуши единствено онова, което вече има зададено като програма у самия възприемащ, този образ като символ, не може да бъде надграден.

      Сега една вметка – всичко онези нуминозни внушения, които създават някои карти, не са плод на някакви откровения или досег с имагинерни отвъдни светове, а нахлуване на архетипното колективно несъзнавано. Същото се отнася и за сънищата, които съпровождат начинаещите в Таро. Внушенията, чувствата и емоциите, които биват провокирани от образите в Таро, без да са съзнавани обаче какво изобщо значат, са израз точно на тази обсесия.
      Често са приемани за близък досег и среща с мистично съприкосновение. Не, просто така работи човешкото несъзнавано на архетипно колективно ниво.

      Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.
      Разбира се, тогава изплуват на повърхността и всички несъзнавани пластове, за които не е и подозирал, че съществуват, но които директно му влияят. Това обаче далеч не е пътят към Таро.
      Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.
      А да тръгнеш да натрупваш базисни знания (които са тотално недостатъчни), едва след като си почнал работа с Таро, е непосилна задача.
      От нищо нещо не става.

      Искам отново да подчертая, че не може да има две паралелно случващи се нуминозни линии в едно битие. Човешката психика е така устроена, че да работи с приоритети. А, когато става дума за творчески процес, нещата съвсем се капсулират и открояват. Дали това ни харесва или не, е друга тема. Такъв е принципа на работата и с Таро.

      Който се е захванал сериозно с картите, става "затворник" на една вселена, от която бягствата са невъзможни, ала и нежелани. Ако за затворниците на егоизма, на малодушието и ниското самочувствие, външният свят, е светът на свободата, то Таро е самият свят. Защото живее вътре в себе си и за себе си, а човекът е част от целият този процес: не Таро за мен, а аз за Таро, но това е и принципът изобщо на живота.

      Предлагам на вашето внимание една тема, обсъждана едва ли не под сурдинка, някак преминаваща като фонова заря на всички усилия, посветени на науката за Таро.
      Както сме разбрали всички, без озарение за нещо, няма и познание за него, но тук възниква един древен въпрос и казус - познанието е ли е интуитивно или е чист гносис.

      Т.е. дали способността да се разбере бъдещето, каквото всички искат да научат, все едно в каква форма, е плод на дарба или на последователност в ученето за и на ТАРО.
      Как се разбира това? Кога се осъзнава интуитивно или не, че нещо е просто можене, а не усилие? Каква е връзката между моженето и усилието?
      Дали нещо ти се дава даром (! като вроден талант) или се постига с парадигмите на умозрението и емпирията?

      Какво мислите и как съотнасяте тези два контекста в хоризонта на Таро?

      П.С. Темата е моя компилация по стара тема във форум Таро Архив.
    • Ето тази тема чаках :) Задавам си този въпрос отдавна и сега като чета се замислих защо всъщност. Защо е толкова важно да разбера дали напредъка в Таро е свързан с интуицията ми (дали го мога по дефолт) или с усилието да науча нови неща и да ги прилагам (трябва да вложа нещо от себе си). Нали така е по-ясно - търся си оправдание, ако се проваля. Ако утре не успея да разгадая символите, няма да се тръшкам, че съм неспособна, а просто ще си кажа - ех, не ми е дадено, нямам талант за това.
      „Нашият най-голям страх не е в това, че сме неспособни.
      Нашият най-голям страх е, че сме неизмеримо силни.
      Светлината в нас, а не тъмнината в нас е това, което ни плаши.
      Ние се питаме: Кой съм аз, че да съм брилянтен, великолепен, талантлив, легендарен?"
      Това от едната страна.
      От друга страна съществува не само това, което можем да възприемем със сетивата си. Интуитивно съм избрала пътя на Таро (там, на онази тема "как започнахте Таро" все още нямам рационален отговор). Двете теми за мен са много свързани. Избирайки първата си колода, търсех някоя мистична, с образи, които да ме е страх да погледна, обаче бях сигурна, че ще ми проговорят. След време вече няма как да не се съглася с

      Mona написа:

      Т.е., когато някой си взема колода Таро, всичко, което може да види у картите, е единствено неговият образ за света, неговата представа за логиката на събитията, неговият опит в живота, неговите знания, натрупани от преживелици и от книги. Не може да види нищо повече от това.
      Ако бях прочела това в онзи минал момент, едва ли щях да му обърна внимание. Опитност май му се казва. Началото на пътя на Глупака. А краят ще е

      Mona написа:

      Просто Таро трябва да стане един следващ етап от развитието, когато що-годе е постигната Умереността: равновесието между съзнателен опит и познание и с познание за психиката ни.

      И някъде по пътя може би ще разбера талант ли е, воля ли е, знание ли е Таро. Може ли преди да си минал пътя, да кажеш какъв е?
      Нима животът не е само капчица роса?
      La vie en rose
    • Ще вметна цитат от К.Г. Юнг:

      И изобщо пълна глупост е да се вярва в готови систематични ръководства за тълкуване на сънищата, сякаш човек може просто да си купи един справочник и да потърси значението на съответния символ. Никой символ не може да се отдели от човека, който сънува, и няма точна и окончателна интерпретация на който и да било сън. Начинът, по който несъзнаваното допълва или компенсира съзнанието на всеки индивид, варира толкова много, че не е възможно сънищата и техните символи да бъдат класифицирани.
      ("Човекът и неговите символи")

      Вариантът да получиш даром способността да тълкуваш Таро е просто невероятно невъзможен, както виждаме как процедира природата на сънищата на индивидуално равнище. Тоест - възможно е да съществува набор от символи, ясно разграничаващи се според субекта, които да функционират в определен контекст. Работа на анализиращия е да отсее значение от предположение, поставящ съзнавано и несъзнавано в статут на взаимодействие.
      И сега в кръга на шегата - нормално е, след като не сме самия Юнг, да зацикляме жестоко в цялата символна симфония. В най-лошия случай дори да не я долавяме. :D
    • Мхм...интересна тема :)

      Така като ви чета и стигам до извода , че няма такова нещо като интуиция . Архетипно колективно неосъзнавано ? Какво е общото между интуицията и Архетипното колективно неосъзнавано ?!?!?

      Нямат нищо общо .Интуицията е чувство , което не е поредено от архетипен образ . Няма грешна интуиция или правилна . Съществува такава само в представите ни .

      Архетипното колективно неосъзнаво според чичо ни Юнг е базовата същност на подсъзнателното . Архетипите са различни и преходни за всеки човек . Нещо , което не е свойство на интуицията . Важно е до колко те са съзнателно интегрирани . И умее ли човек да ги разграничава и разпознава ...

      Какво общо има това с Таро ?!

      Ами именно интегралната симбиоза е ключът към правилното разбиране* ( не тълкование ) на карти Таро . От това зависи разграничаването на субективната реалност от обективната - умение , необходимо при боравене с Таро .Опитът и практиката не са предимство .
    • Didi написа:



      Вариантът да получиш даром способността да тълкуваш Таро е просто невероятно невъзможен, както виждаме как процедира природата на сънищата на индивидуално равнище. Тоест - възможно е да съществува набор от символи, ясно разграничаващи се според субекта, които да функционират в определен контекст. Работа на анализиращия е да отсее значение от предположение, поставящ съзнавано и несъзнавано в статут на взаимодействие.
      Според мен, цялата работа е в това да се научиш да "оживяваш символите", т.е. те да стават нуминозни, а станат ли нуминозни, ще започнат и да означават точно това, което означават в конкретна конструкция, с конкретни карти. Процесът е несъзнаван, защото изворите на това познание са в колективното несъзнавано (някои го определят и като Акаша). Така, че картината, която създава една Таро комбинация да стане и значеща за гледащия: колкото по-надолу успееш да бръкнеш , толкова повече информация ще измъкнеш и ще имаш отговор. Затова, бариерата, която има между осъзнавано и несъзнавано, е най-голямата пречка пред добрата прогностика.Т.е. пред това да познаваме себе си: колкото повече познаваме себе си, толкова повече ще "познаваме" и на Таро.


      Но пък човек, може съзнателно да се научи да отсява истината от лъжата, благодарение на натрупаното познание за-себе си и за света.
    • Въпросът е да искараш архетипите на повърхността , да ги анализираш без да им придаваш допълнително значение , да ги окачествяваш , моделиращ и т .н. Това позволява една по обективна преценка :) Всички имаме архетипи .
    • Така е, всеки човек е задвижван от архетипна маса, в 99% тя е неосъзната, освен при проявления в сънищата, в суеверията, натрапливостите, поезията и т.н.
      Проблемът е, че не всички имат и интелект/способност, който да интегрира и да осветли таза аморфна маса от символни съдържания.
    • Mona написа:

      Така е, всеки човек е задвижван от архетипна маса, в 99% тя е неосъзната, освен при проявления в сънищата, в суеверията, натрапливостите, поезията и т.н.
      Проблемът е, че не всички имат и интелект/способност, който да интегрира и да осветли таза аморфна маса от символни съдържания.
      Относно архетипите и съответните им атрибуции в Таро картите. Например, прието е, че Големите Аркани, като Императорът, Императрицата и т.н. са израз и на определени принципни архетипи, най-вече на поведенчески модели, но проблемът е, (доколкото е проблем), че често в конструкциите, за архетипни модели, могат да говорят карти като 9 пентакли или Звездата, например.

      А това няма как да се знае, да се научи и да се установи, ако преди това няма една критична маса от натрупан опит.
    • Josephine написа:

      Мхм...интересна тема :)

      Така като ви чета и стигам до извода , че няма такова нещо като интуиция . Архетипно колективно неосъзнавано ? Какво е общото между интуицията и Архетипното колективно неосъзнавано ?!?!?

      Нямат нищо общо .Интуицията е чувство , което не е поредено от архетипен образ . Няма грешна интуиция или правилна . Съществува такава само в представите ни .
      Интуицията е нуминозна и като такава идва от несъзнавания свят, подпраговото равнище на психиката. Независимо дали някои я отричат, всеки изживява света по различен начин ;) А и ако искаш може да я озаглавиш "мост между двата пласта".
      Пропуск без билет.

      За оживяването имаш предвид подпраговият символ да бъде докаран до разбираемо надпрагово равнище ли? Припознат, отключващ фактор.
    • Сега конкретно за нещо, което като цяло засяга работата с Таро. Аз мисля, че е важно, просто да се спомене. Отвъд внушенията от нуминозен характер, движещи се ръка за ръка с тароведа по пътя към неговото въображаемо израстване :) Аз съм убедена, че грешките все още ме съпътстват, но има едно леко открехване, бих казала усещане, за развитието на събитията. Беше споменавала, че при "оживяването" на картите, съответната енергия преминава у гледащия. Мога да си представя какво означава това :D И че трябва да е процес постепенен, щото ако се отвори всичко наведнъж - спукана ти е работата, както се казва. Мозъкът просто ще изгори.
    • Didi написа:

      Сега конкретно за нещо, което като цяло засяга работата с Таро. Аз мисля, че е важно, просто да се спомене. Отвъд внушенията от нуминозен характер, движещи се ръка за ръка с тароведа по пътя към неговото въображаемо израстване :) Аз съм убедена, че грешките все още ме съпътстват, но има едно леко открехване, бих казала усещане, за развитието на събитията. Беше споменавала, че при "оживяването" на картите, съответната енергия преминава у гледащия. Мога да си представя какво означава това :D И че трябва да е процес постепенен, щото ако се отвори всичко наведнъж - спукана ти е работата, както се казва. Мозъкът просто ще изгори.
      Като хард диск :D

      Като написах "оживяване", нямах предвид буквалното материалното оживяване на картите, а оживяването на символа и извеждането му от аморфното състояние на нигредо към хомогенен, едноатомен продукт: т.е. като видиш Луната до 9 пентакли, да не блокираш какво значи и да се мъчиш да разгадаеш значението на комбинацията, тормозейки се и пънейки се, а на мига, да разбереш какво е посланието и каква информация носи то.
    • Да, разбира се че е така. Но аз държах да спомена онова оживяване, дето го има по Портите или преди тях, и което е от друга емпирична област :D Темата е гореща и затова подходих с решението да пиша тук.
    • Didi написа:

      Да, разбира се че е така. Но аз държах да спомена онова оживяване, дето го има по Портите или преди тях, и което е от друга емпирична област :D Темата е гореща и затова подходих с решението да пиша тук.
      Връщам се на този пост неслучайно.
      Ако това, за което ти говориш не се е случило до 4-та година, няма да се случи никога.
    • Deyana написа:

      Няма такова нещо като "даром", нито пък съществува вроден талант.
      Каквото можеш и знаеш сега е постигнато с лични усилия и остава в теб завинаги.
      Зависи. Всеки, тръгнал по пътя на Таро, стъпва на стари устои, не тръгва от себе си само и сам, това е невъзможно. Самотните вълци единаци може да съществуват в Природата, но не и в Природата на Таро - винаги следваш линия, модел и поведение. А принос затова има и дарбата ти, най-вече като разпознаваем белег, че можеш нещо. Тя е своеобразна стигма, иначе няма как да стане.

      Иначе човешките усилия са хубаво нещо, но без първоначална искра, нищо не може да стане.

      П.С. Очакваше се да напиша нещо.
    • "А принос затова има и дарбата ти, най-вече като разпознаваем белег, че можеш нещо. Тя е своеобразна стигма, иначе няма как да стане."

      Но даром дарба никой не дава, нали.
    • Deyana написа:

      "А принос затова има и дарбата ти, най-вече като разпознаваем белег, че можеш нещо. Тя е своеобразна стигма, иначе няма как да стане."

      Но даром дарба никой не дава, нали.
      Дървото няма как да си спомни, че е станало камък, а камъкът да знае, че бил растение, освен, ако няма дарба затова.
      Просто е.