Интерпретации и Свръхинтерпетации

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Опитът е успешен, а езикът - загубен.

      "Океан, бащата на Боговете, и майка на Тетис." (Илиада, XIV, 201)
      Словесното и картинно представяне на сътворението - на речта, редовно преминават в една налудничава екзегеза на невъзможността да се докоснем до коректтен текст - до коректния мимезис. Подражанието на речеви функции срещаме навсякъде около нас - от това да сме раково болни до това да сме раково излекувани - от канцера у нас. А от него - лечение няма - от раковия синтаксис.

      Първоначалният еврейски мит за космогонична двойка или агония е тотално онеправдан - нямаме нито Исаак, нито Авраам, няма я и Сара-та да оправдае едно биологично страдание.

      Какво е Сърцето?
      Биологичен инструмент или морфема на битието?

      Защо, когато търсим врагове, ги намираме по лесния път, а когато търсим себе си - свръхинтерпетациите куцат или закуцват?
      Защо, когато наоколо ухае на смъртник, ние смиряваме глава, не гледаме в очите на другите и предварително се научаваме да ридаем - сказуемно, за да сме готови да понесем едно отглаголно съществително, каквото е животът?

      А реално е деепричастие - непричастно към случващото се битие, с отглъхнала фонема за призив?

      Веднага ми изплува споделенето от Пол Рикьор - възможен ли е изобщо интелектуалния жест при вида на говорещи полумаймуни? На фона на липсата на романтична муза, по пътя на изучаването, няма справочник за ентусиазирани туристи.

      Битието на синтаксиса е празно, освен ако някъде не изникнат синтаксисите на мълниите на Сен Джон Перс. И *Мелюзина.

      * дъщеря на феята Персина и на албанския крал Елинас