Любовта

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Kalistro написа:

      Любовта, според Световната здравна организация, е психично заболяване, наред с алкохолизма и наркоманията. Има си и код - F63.9. В Таро при нея би трябвало да се появява Обесен с чаши - обсесивно разстройство. Струва ми се, че единствената причина да не я лекуват, е нуждата от възпроизводство на човешкия род.
      те така бяха определили и, че вегетарианците са болни психически ...
      няма такова нещо, това е словоблудство на една руска представителка на общността, но няма общо с позицията на СЗО
      Pulvis et umbra sumus.
    • Ane-lia написа:

      Ужас, орисана съм да се разболявам от тази болест, но съчувствам на тези,които нито веднъж не са боледували от нея. :)
      ако питаш хората - те всички са изпитвали невероятни, уникални любови и не знам си какво още, само, че като опре до картите, Таро разказва съвсем други истории.
      Pulvis et umbra sumus.

    • Намирам за глупави разсъжденията на много жени, за това, че кариерата е нещо второстепенно, а на първо място стоят семейството и децата. Когато хората се събират да живеят заедно в семейство, те го правят, за да се допълват взаимно.
      Знаете ли, любовта наистина е изключително рядка ценност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат истински. Повечето казват любов, когато не могат да живеят без някого. А това не е любов, това е нужда. Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре.
    • Чета тук-там разни глупости и отново оставам с убеждението, че хората искат да се спасят чрез любов. Голяма тъпотия.
      Първо никой не може да се спаси от нищо, второ, няма как една проекция, каквато е любовта да те спаси от самия теб и да легнеш на друг гръб да ти оправя личните бакии.
      Ето защо съм против брака и против всякакво дълготрайно обвързване. С деца или без, все едно.

      Наблюдавам уж модерни хора, за такива поне искат да се афишират, но с мислене на неолитни индивиди.
      Любов, други божества, оправдания за малоумни действия и .. нищо. Накрая, се събуждаш на 60 и виждаш едно безсмислено битие, ако имаш акъл да го видиш, де. А ако нямаш, се утешаваш с внуците си. Какво щастие само?!

      А в действителност, не си направил нищо за себе си: нито си обичал, както си си представял и си представяш, нито си мразил, както ти се иска, нито вендетите вече си струват: повечето мразени, са измрели или са болни :D И са в същата ситуация, като твоята.

      В действителност, си живял в племето и на йота не си мръднал от тотемите и табутата му (по Фройд) и нито за миг не си тръгнал по пътя на индивидуацията (по Юнг), избягал си от пътя на личната си легенда (по Кембъл), защото си се уплашил, че ще останеш сам, неразбран, а реално си просто мързелив, и накрая - доказал си теорията на комплексите/малоценностите (по Адлер).

      И накрая си установил, от дългата си практика, че единственият ти базис, е яденето или липсата му.
      Pulvis et umbra sumus.
    • Премествам си поста тук, че започнах да пиша в Таро и любовта и стана дълго.
      Някой път си седя тихичко в ъгъла, ама друг път много подпалвам.
      Извинявам се за оф-топика, но не разбирам такива мазохистични отношения в една връзка. Гледам и в бг-мама-та, пък и в живота около мен - "убий мъ, убичъм гу" - нарочно го пиша с грешки, защото наистина не схващам как тези момичета и жени се вкопчват в някакъв си мъж и са готови да отрекат себе си, само и само да са с него, а на него му дреме ... за нея. Не знам липса на комуникация ли е между двамата - т.е. какво очаква единия и какво другия, защо ако на единия му писне не каже открито това на другия, а се спотайва и защо пък ако първия каже на другия, че иска да се разделят, този другия приема нещата така драматично и хуква по врачки и баячки да спасява връзката, а не приеме, че нещата просто са свършили. Не че и аз в един момент от живота си не съм била заслепена от "любовта"...Айде, премествам го в друга тема, че стана много дълго.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

      не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина;
      всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
      Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
      ---
      А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

      откъс от Първо послание към коринтяните, Химн на любовта

      wolfy написа:

      Цялата тази тема е абсолютна гротеска и пример за това какво НЕ е любов...

      Моля някой да изтегли карти, за връзка/приятелство, което му дава повече, което го кара да иска да върви напред и да се труди повече. За себе си, за другия...

      Нека видим малко любов. Коледа е.

      Да помислим за миг за Любовта.
      А може би и за Гордостта?
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Интервю на Златка Михова (клиничен психолог) по отношение връзките между мъжа и жената, семейството, емоциите, дори изневярата.
      Препоръчвам да се прочете цялото. Много зрял поглед върху интимните отношения между двама души, което неминуемо засяга и Любовта.

      Златка Михова написа:

      Семейните отношения в основата си са емоционални. Трайните отношения между партньорите и между родители-деца имат качеството на привързаност. Очаква се всеки да разбира другия, да дава и да получава помощ, грижа, утеха. Може съпрузите много да се карат и да говорят за раздяла, но най-дълбокото и базово ниво на привързаност между тях да го има. В такъв случай, дори да са много тежки, силни и гръмогласни конфликтите, може да се работи.

      Златка Михова написа:

      Двама човека, за да се съберат да живеят заедно, трябва да се харесват, да си имат доверие, да се обичат, да им е добре заедно и т. н. Постепенно, тяхната близост започва да се изчерпва. [...] Това се нарича криза на раздалечаването. Хората излизат от тази криза по различен начин.

      Златка Михова написа:

      [...] Особено, когато има любовна връзка по време на брака и партньорът се развежда заради нея. Моят опит от практиката показва, че тези връзки винаги се разпадат.

      - Защо се разпадат?
      - Защото нямат самостоятелна стойност. Те са като допълнение, противоположност или коректив на другата връзка. Когато остане само тази връзка, тя не е пълноценна.
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Който не е изживял страданието от любовта, нищо не е изживял.
      Аз винаги съм страдала много и много обичала. Затова може би днес не изпитвам нищо. Но пък знае ли човек, отново може да ме забие шайбата.
      Но не съжалявам за нито един миг на ужас и на страдание, това е велико страдание - да очакваш и да мислиш. Да тръпнеш, за да видиш любим човек и да правиш куп глупости, това е неповторимо.
      А после да го видиш, няма такава радост. Поникват ти криле. Да го помиришеш, да си спокоен, че е той. И не е сън, а истина.

      Да, любовта е нещо велико, ако я има. Не и ако е ерзац. Все едно за колко време е, втурваш се като луд. Някой друг говори вместо теб.

      Просто си луда и красива.

      Pulvis et umbra sumus.
    • Любовта съществува - онази истинската, неподправената, детинската :) . Видях една такава любов - от детството. Въпреки бръчките, въпреки следите на времето, коленете ми омекнаха, а в стомаха ми запъркаха отново пеперуди :) . Хубаво е да си обичал истински - огънят винаги ще намери начин да се върне при теб и да те сгрее. Ах тези огнени Овни - винаги оставят следи... :)
    • Mona написа:

      Ane-lia написа:

      Mona написа:

      Май няма такава тема, в повечето форуми има и се споделят някакви откровения, цитати на философи еднодневки като Коельо и Букай, някакви други от подобен род, както и да е.

      Нито съм влюбена, не мисля и да се влюбвам скоро, но исках да споделя нещо - най-голямата глупост е да си мисли някой, че сегашната му любов е най-голямата и най-незаменимата, единствената, най-важната. Глупости.
      Всяка следваща любов е по-важна, по-значима, по-силна. Хората узряват и стават по-мъдри, поне така трябва. Егоизмът обаче не намалява, напротив, усилва се, а любовта все така се отдалечава.

      Това наислствено отношение към чувствата на другите хора е хем мазохизъм, хем е садистично отношение към другия човек: никой не може да ни обича толкова дълго време, само заради самите нас, това е илюзия, ние също не можем да обичаме някого дълго.

      Историите за любов, онези, за които ссе дават съвети, правят се семинари и т.н. са просто една глупост. Обичаш днес, утре - не. Да обичаш всеки ден, е издевателство, да си обичан - също е огромна досада.

      Неслучайно пиша това, всеки потърсил Таро, го търси заради любов или както там се нарича, това наистина е безумие.
      Не е лошо всеки да определи сам за себе си какво може да даде и какво очаква, за да види пресечните точки на невъзможност.
      Всичко това е може би вярно от философска гледна точка , само че любовта е най-вълшебното чувство , всяко човешко същество има необходимост да обича и да бъде обичано .Нека не забравяме ,че едни от най -големите творения ,на които се възхищаваме, са създадени под въздействието на любовта .Споменавам първото ,за което се сещам на един от нашите големи поети Пейо Яворов "Две хубави очи".
      важно е какво се случва наяве (стихът е посветен на Мина), но да се върнем на последвалата любовна история, именно каква е реалността, защото в конкретния случай, Яворов се самоубива, отново заради любовните безумия на Лора Каравелова, т.е. поезията е едно, ала животът - друго.
      Яворов се самоубива не заради Лора. И не заради Мина пише "Две хубави очи". Някаква унгарка се качва в един влак, в който и той е пътувал за Европа. За кратко е в неговото купе и той е омагьосан от очите й. Стихът е написан на един дъх. Ала не за това сега. Сега за любовта. Казваш "Обичаш днес - утре - не". И казваш също: "...никой не може да ни обича толкова дълго време, само заради самите нас, това е илюзия, ние също не можем да обичаме някого дълго." Това е не-любов. Точно това е илюзията за любов. Точно това е повсеместният неин земен ерзац.
      Любовта е възможно най-константната величина. И няма нищо общо с екзистенциалния егоцентричен страх да се отвориш към другия и да се изгубиш там, за да намериш истинската си същина. В другостта. В не твоето битие. Разбирането е любов. Любовта не е две притискащи се битиета. Тя е сливане отвъд стените на егоизма. Сексът не е нищо друго, освен опит тези стени да се изтънят, да се стопят, да се повишат вибрациите на телата и душите да се слеят свободно. Любовта прониква битието, но не е самото битие. Тя е Небето на човека.
      Fiat Lux!