Какво ние даваме на Таро в замяна

    This site uses cookies. By continuing to browse this site, you are agreeing to our Cookie Policy.

    • Какво ние даваме на Таро в замяна

      Всякакви теми съществуват, в които хората търсят отговори от картите, очакват какво ли не: от ежедневни отговори до фантасмагорични. НО винаги е стоял и стои въпросът - ние какво даваме на Таро в замяна, така че да има баланс, да има РАВНОВЕСИЕ в системата. Т.е. не може да има само приемници, нали. Трябва да има и предаващи.
      За мен това основният въпрос в Таро и който ме познава, знае, че това не е от днес или от вчера. Темата за баланса и за равновесието е същностна, основополагаща за Таро науката.

      Въпросът е следният: дали онова, което Таро иска от нас, ние го даваме, дали го даваме доброволно, дали се съпротивляваме, знаем ли изобщо, че трябва да даваме и какво или си мислим, че потокът от информация винаги ще е еднопосочен - от картите към нас? И че просто е достатъчно да сме упорити, умни, знаещи и т.н.

      Т.е. кои сме, че да си мислим, че системата на Таро, трябва да се отвори към нас (без съпътстваща жертва) и да ни залее с познание, докато ние си вярваме, се убеждаваме, се чувстваме, се усещаме способни да понесем такъв поток от информация?

      Отговорите на всичките тези въпроси ще ни ситуират точно, без никаква емоция къде сме по пътя на Таро, имаме ли необходимост от това познание или това е просто поредната ни илюзия за вечно битие в свят, съставен само от тленности ...

      Пишем в темите, че обичаме нашето Таро, но питаме ли се дали то обича нас и изобщо, нужна ли е любовта в/на система, тотално лишена от емоционални рефлексии?
      И в какво се изразява тази наша любов към нашето Таро, дали просто не е пренос, дали просто не акумулира страховете ни, човешките ни тегоби - т.е. ние отново сме потънали у себе си и виждаме единствено и само себе си?

      Преди си мислех, че обичам моето Таро, че то обича мен, дори и в по-"отвъден" смисъл. Не, това не е любов. Не е и обичане.
      Защото, за да завали дъжд отсам, трябва да завали дъжда и оттатък, че да се намокрим, да разберем, че сме "мокри" и да си помахаме за поздрав.

      И се връщам отново на първия абзац: когато при Таро валят дъждове, веят силни бури или напротив - безветрие, ние изкачваме ли си на Планината, че и на нас да ни е зле?
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Мерси за темата

      За мен единствената възможна жертва е да дариш душата си , за да живее Таро . Всичко,което обладава душата ,изпълва Таро , чрез нея то живее ,храни се и диша по-обратният път за благодарност Таро ти дава достъп до непознати светове...
    • Lilith wrote:

      Мерси за темата

      За мен единствената възможна жертва е да дариш душата си , за да живее Таро . Всичко,което обладава душата ,изпълва Таро , чрез нея то живее ,храни се и диша по-обратният път за благодарност Таро ти дава достъп до непознати светове...
      Грешка.
      За да дадеш душата си на Таро, трябва да получиш и "душата" на Таро, а то няма такава. Малко като кон за кокошка. Няма баланс.

      Имаше момичета, вече не пишат, опитаха се да го направят от премного любопитство, опариха се. И разбраха, че душата не е разменна монета.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Mona wrote:

      Lilith wrote:

      Значи съм на грешния път ..

      Отказаха се от Таро ? Не са загубили душата си ,нали ? ..
      Не знам какво правят. За да се занимаваш с Таро,трябва да си воин. Не мъдрец.
      Искам да съм първото , много искам ,и се опитвам ,старая се ,влагам всичко от себе си..но резултата е второто
    • Тогава вместо душата си, ще дадеш друго на Таро. И не само ти.

      Който иска Таро и високо познание, трябва да даде, в крайна сметка, такава е и темата.
      Душите, очевидно, не са вървежни, от тях храна не става ...
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Lilith wrote:

      Какво да дам на Таро ??
      Времето си ?
      Цялото си време,което имам на този свят
      Време ли? Какво значи времето от гледна точка на вечността? Или на смъртта? На кого му пука за нашето време.

      Желанието да имаме нещо, обикновено ни убива.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Lilith wrote:

      Аз предположих душата си -не стана .
      давам от времето си -не става.
      е къде си го предложила и не е станало и как си разбрала, че не е станало, ами ако вече си храна за рибите?

      как ще го разбереш?
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • Lilith wrote:

      усещам по това ,че вместо да открия авалон ,се изгубих някъде по пътя
      е защо ти е авалон, какво ще правиш с него, готова ли си за Авалон?

      както е видно, на повечето Таро им трябва да запълват емоционални празнини, никой не мисли за Таро, камо ли да връща жертви.
      Безсмислие.
      Stay soft. It looks beautiful on you.
    • сега ще разкажа нещо, което вече звучи тъпо, някои го знаят други - не: моето Таро ми беше откраднато от араби в Мороко, в пустинята - тогава все едно ми бяха отнели душата, същността, всичко, което съм, отделно ми казваха, че няма начин да си върна нищо, че това е
      невъзможно ... Други простаци ме насърчаваха да си взема нова колода ...

      Лъжи, измами всеки ден, пари - но, аз имах център на битието си - моят извор - който черпеше от мен, аз черпех от него и знаех, че е жив, че го има, че ме чака и че това е изпитание. 3 месеца се борех да си върна моята колода. Жестока борба, включих в нея всякакви хора от всички нива, стигнах и до посланика, и до министъра и всички се втурнаха а каузата, незнайно защо. Или знайно. И го направиха.

      Нима? Кой ще ми каже? Коя сила ще ме пребори? Кое ще ме отдели от моето Таро? От кръвта ми? Наоколо бе океана и реално той ме спаси - този бездушен, огромен, страшен, вълнуващ се, с косатки и китове, с делфини, океан. Делеше ме само Гибралтарският проток. Някакви си 14 км. А реално цяла Вселена от лъжи.

      Та тогава, разбрах, че съм се сляла с Тарото и това беше моята истинска жертва - всичко, което имам, давам в замяна на Таро - то трябва да бъде пазено, защото е природа невинна, природа ранима. И от Пазена, станах Пазител.

      Други ще ме разберат.
      Stay soft. It looks beautiful on you.