Цитати от книги

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • "- Какво ти е пострадал пръстът, Зорбас? – извиках аз.
      - Някоя машина ли го е откъснала? – настоявах аз.
      - Каква машина си седнал да разправяш! Сам си го отсякох!
      - Сам ли? Защо?
      - Къде можеш да ги разбереш тия работи ти, началство! – каза той, като повдигна рамене. – Нали ти казах, че съм преминал през всички занаяти. Та по едно време бях и грънчар. Обичах като луд тоя занаят. Знаеш ли какво значи да вземеш една буца кал и да направиш от нея каквото си щеш! Фъррр! – фучи колелото, калта се върти като бясна, а ти си застанал над нея и си казваш: “Ще направя делва, ще направя паница, ще направя светилник, ще направя дявол, ако ща!” Това ще рече човек, ти казвам: свобода!
      - И тъй? – рекох. – Ами пръстът?
      - На, пречеше ми, когато бях на колелото, все се вреше и ми разваляше работите. Грабнах тогава един ден теслата...
      - Ами не те ли заболя?
      - Как да не ме заболя! Да не съм нещо пън! Човек съм, заболя ме. Но ми пречеше, ти казвам, на работата – тури му сатъра тогава!
      Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш..."

      "Алексис Зорбас" Никос Казандзакис
      Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.