Какво се крие зад имената?

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Няма нищо страшно в споделянето на очевидни истини. Явно ни куца откровеността.

      Ще се радвам в темата да правите анализ и на свързани имена, т.е. да има една семиотична връзка - например името Султана - дали е свързано с романа на Талев или идва от друга парадигма.

      سلطانة (Arabic)

      или зад това име се крие нещо друго?
      По мои изследвания, името идва от корена "султ", което значи достоен (арабски). Името се е наложило през 13 век. И т.н.
    • Знам, че няма нищо общо, имах предвид звученето. За Султана - самото име ми харесва, силно е някак. Ако беше само заради героините, щеше да ми харесва повече Катерина. Защо да ни куца откровенноста ?
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Извинявай, подведох се по 'избиране на имена на новородени и прозвища'. Тоест, по думата 'избор'. Понеже не ги избираме непременно по произхода, а и по други причини. Не съм разбрала добре темата.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      Извинявай, подведох се по 'избиране на имена на новородени и прозвища'. Тоест, по думата 'избор'. Понеже не ги избираме непременно по произхода, а и по други причини. Не съм разбрала добре темата.
      Напротив, разбрала си я. Просто всичко е накуп.
    • curi0us написа:

      Съвпадение ли е, или не е, но точно днес си мислех как бих си кръстила децата. Това е тема, за която мисля често. Искам да имат красиви и силни имена. Женски имена, които ми харесват - Александра, Виктория, Велика, Деспина, Станимира, донякъде и Стояна... Мислила съм си още за Звезделина, Стела. Велизара. Искам детето ми да има красиво и магическо име <3

      За мъж аналогични - Александър, Велик, Велико, Стоян, Стоил, Светлозар...

      Много готина тема.
      А аз си харесвам името /вече/, като бях малка не го харесвах особено, защото може да се римува с някои тъпи неща.
      И е малко беззащитно ето такова. Но не се чувствам готова да го споделя.

      Много си харесвам фамилията обаче.
      Не го приемай лично, но откъде си сигурна, че ще имаш деца?
      И как изобщо е възможно да правиш планове без съответните обстоятелства затова?
    • Може и да нямам деца, не си правя планове. Изобщо не съм сигурна, че ще имам деца също.
      Това е просто в сферата на хипотетиката и пожеланията засега. Мога само да се надявам, не да "знам".
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Да напомня, че идва Цветница - тази неделя (24-ти април). Българите са известни с многото имена на цветя, които избират за децата си, което намирам за красиво и жизнерадостно :)

      Всички знаем, че Цветница е посветена е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя. Както всички подобни празници, смесицата от езичество, народни обичаи и християнство, здраво се преплита.
      Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – "кумиченето". Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано "кукла". Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за "кумица" или "кръстница" на лазарките. От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.

      Да си припомним и имената, които празнуват:
      Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина

      П.С. Вероятно има и други, ако се сетите за някое, то моля да го напишете.
    • Прозвището ми Лола е старо. Ползвах го с много голямо удоволствие преди години в един социален сайт. Мисля, че има героиня на Маргьорит Дюрас с такова име. Не съм чела точно този роман с тази героиня на Маргьорит, само "Любовникът" (един от двата - мисля, че първия)
      Няколко години по-късно разбрах, че има танцьорка - Лола Монтескьо. Добре се връзва с хобито ми (ориенталски танци) Монтескьо, както и Мата Хари ме вдъхновяват.
      Всъщност Лола изникна от само себе си или по-точно от Лора, което е любимото ми женско име, както и Мария. Родена съм на Света Богородица.
      Преди да изникне Лола, ползвах ника Лилу - едно гадже ми го лепна, като непрекъснато повтаряше, че съм била "перфектната жена", имайки предвид филма с Мила Йовович и Брус Уилис "Петият елемент"
      Рожденото ми име е Илина. Харесвам го, звучи като "Истина" т.е. винаги ми е звучало по този начин, още от малка. Информацията, на която съм попадала из нета е, че първата жена богомил се е казвла Илина (убита е с камъни)
      Колкото до фамилията ми ... тя е прекрасна :) Христова съм (по мъж, но никога не бих я сменила), което само по себе си е достатъчно красноречиво.
      Днес съм по-млада от утре
    • Mona написа:

      Иначе за Мона - и за това име нямам спомен, както и за Таро, просто за части от секундата го измислих и не съм имала никаква вътрешни противоречия. А името Лиула го сънувах впоследствие. И така.

      Случайно намерих инфо в нета - Liula съществува в хавайската митология, означава "здрач", "сумрак" или "мираж".
      В африкански пантеон пък означавало "небеса", "рай".
    • А какво мислите за смяната на имената, бихте ли го направили?
      Явно не е толкова трудно, щом онзи мъж успя да се прекръсти на Манчестър Юнайтед, цък.

      Ето още един списък със значения на често срещани български имена: тук

      Държа да цитирам:
      "Името е много важно в живота на човек. Значението му определя качества, таланти и мотивация, които детето ще носи през целия си живот. Броят на буквите също оказва влияние на името. Хубаво е то да е дълго и благозвучно. Кратките, повтарящи се срички водят до едно зацикляне и буксуване в живота на този, който го носи. Умалителните имена също не са за предпочитане. Българинът кръщава децата си с имена на баби, дядовци, както повелява традицията – първото – на свекъра, на свекървата, второто – на другата баба или дядо… Това допълнително утежнява съдбата на детето, защото то поема от кармата на тези, на които е кръстено. Когато решите Вашето дете да носи името на роднина, то поне променете някои от буквите в него."

      Малко пресилено звучи това с кармата, но има логика. Имената носят заряд, могат да те бележат за цял живот. Като "Жоро"-вците, които не порасват, защото не са били кръстени Георги, или като тихите Тихомировци, и т.н., и т.н.;

      Аз бих си сменила името с производно на моето, но по-силно. Може би това е отчасти комплексарска история, а от друга страна - не знам, защо пък да нямам по-"силно" име :)
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • И аз исках да си сменя името, но майка ми ме разубеди, променяла се съдбата на човека, променяли се кодове и незнамсикакво. Даде ми пример с втората си свекърва, която е променила украинското си имe с българско като млада, и оттогава все не била добре. Не знам. Не си харесвам името, знаете, но вече е част от мен, така че е късно.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Е, що да е късно? Ами ако се промени съдбата към по-добро даже?

      Моето име ме "принуждава" винаги да съм добра и да отстъпвам.Може и да са внушения, защото съм бая комплексиран човек, ама какво от това. Дори да е плацебо новото име, нека е плацебо :D
      DIGNITY ALWAYS WIN.
    • Там е работата, че нямало как да се промени към по-добре, бъркаш в разни кодове и ставало мазало. Абе не знам, не посмях да го променя, каквото, такова.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • И аз моето не го харесвам кой знае колко, но не бих го сменила. Каквото е, такова. Не знам карми-марми, но наистина комплексарско ми се вижда. До днес съм била Пенка, пък от утре съм Габриела (примерно) или някое още по-префърцунено.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Armid написа:

      И аз моето не го харесвам кой знае колко, но не бих го сменила. Каквото е, такова. Не знам карми-марми, но наистина комплексарско ми се вижда. До днес съм била Пенка, пък от утре съм Габриела (примерно) или някое още по-префърцунено.
      Еее защо Габриела да е префърцунено :) ти заради оная абитуриентка с джуките и трите рокли ли :D ? На мен ми е любимо, и синът ми и мъжът ми са Габриел. Всъщност синът ми е даже Габриел Кристиян :D
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • хахах, Рокси.. Абе смешно ми е малко, особено в началото на "демокрацията" като плъзнаха едни имена от латино сериали.
      Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран. Японска пословица
      La vie en rose
    • Ииий верно, колко ли Касандри има по махалите. Мани, ама на мен и Касандра ми харесва :D :D (Лично познавах един Рамбо, един Роко, и един Гринго.)
      Ох, оспамихме хубавата тема на Мона :)
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Roxelane написа:

      На мен "Мона" ми напомня на "moon" и може би затова ми харесва толкова.
      Нищо общо обаче няма.
      Мона е индуистко божество. Но не само.
      Първото и единствено значение, си остава "сама", "самосъществуваща".