Смисълът на живота

    Използваме бисквитки. Продължавайки да разглеждате сайта вие се съгласявате с употребата им. Детайли

    • Продължавам от предишната тема. Няма нещо, което да няма причина, според мен.
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Слушайки един саундтрак ми изникна следната мисъл: нуминозните сили и достижения в човешкия свят започват да стърчат като паметници на една архаична, погребана, забравена култура, чиито символи единствени са останали като екот във времето. Неспособни сме да си ги преведем, оставайки струни без глас.

      поводът:
    • Roxelane написа:

      Продължавам от предишната тема. Няма нещо, което да няма причина, според мен.
      Аз мисля, че нищо няма причина да го има.
      В този план на битието.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Ще се радвам, ако някой ми посочи поне една причина човекът да съществува на тази планета.
      Може би го откривам задочно, защото човекът, за когото говоря е на няколко хиляди километри и прави онова, което аз винаги съм искала да направя, но не го правя сега, а преди. Грешка.

      От самото начало знаех, че това момиче е родено и обичащо само свободата и че е луда във всички прекрасни смисли на тази дума!
      Познавам я от 2008 година, от Портала, т.е. от предния форум. От форума за Таро и тя беше най-добрата. И остава такава. Още тогава ми направи впечатление: нейният интелект и дълбоко усещане за човешката психика, с нея ме свързват много неща, зная колко е ранима, но и колко е силна.
      Ала преди всичко, интелектът й е на истински воин: смени толкова държави, колкото и професии и обратно, остава все така лъчезарна и все така различна от всички.

      Последно, след няколко сменени дестинации се установи във Великобритания и се сгоди. НО.
      НО.
      Сега е. Сега работи като водолаз в ... Пи Пи - Тайланд, един от най-красивите острови на планетата. Не е сгодена. Щастлива е! Свободна е. Не мисли дали някой суек ще я обича, дали някой мисли за нея и как я гледа, не мисли какво ще й кажат утре колегите по бюро, не разсъждава дали има любов или няма, защото знае.

      Животът отвъд нашите представи, животът сам по себе си е любов. Свободата Е.
      Обичам те, Деспина!

      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Дори и свободата доскучава, ако няма кой да се пъне да ти я отнема. :P
      "— А сега ми кажи защо говориш непрекъснато за добри хора? Ти да не би всички да наричаш така!
      — Всички — отвърна арестантът, — зли хора на света няма.
      — За пръв път чувам такова нещо — усмихна се Пилат..."
    • Много е уморително, и накрая, за тези които могат да го осъзнаят, много е нещастно и трагично търсенето на смисъла. Не веднъж съм стигала до фазата, че "смисъл няма". Може би точно поради този факт Църквата е анатемосала самоубийството. Честно казано, вече избягвам да мисля по темата. И наскоро Мона ми даде един много удобен отговор: (частичен, разбира се :) )
      Животът не е за намиране на себе си. Животът е за създаване на себе си.
      Дж. Бърнард Шоу
      Не можете да живеете цял ден по сутрешната си програма. К.Г.Юнг
      La vie en rose
    • Roxelane написа:

      Дори и свободата доскучава, ако няма кой да се пъне да ти я отнема. :P
      Никой не може да отнеме свободата ти, ако ти сам не желаеш това.

      Колкото до скуката, предпочитам "скуката" на свободата пред драмата на робството.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • А ако беше на Великденските острови, съвсем щеше да си в утрешния ден.

      Изречението заслужава тотална лингвистична анализа :)
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • "Sedq si na letishteto, kaka, qm sushi burito i si mislq kolko mi e spokoino bez muj, bez deca, bez planove, ultimativnata blagosloviq
      Koito e izmislil semeistvoto kato sistema nikoga ne e nadjivql primitivizma
      Kazvam ti, poneje znam che she me razberesh"

      оставих месиджа без редакция така както си беше :)
      това е то, made my day!
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Всъщност, като обобщение от казаното от Деспина, допълвам и аз.

      Образът на живота е една мандала от цветен пясък, която се изработва с огромно старание, с любов към всеки детайл и посвещаване на идеята. В мига обаче, когато тя бъде завършена, се разрушава и пясъкът се събира в купа, която се разпръсква над река. Всеки, който е запознат с тибетският будизъм, знае това.

      Ето това е смисълът - не остава нищо след никого от гледна точка на вечността. Но това не означава,че човек не трябва да се бори. И да създава красота.

      И след като се разруши, се почва отначало.
      Кръговрат.
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Първончално публикувах текста на друго място, но посланието е общочовешко и е точно за тази тема.

      Душата на делфините напуска Земята – с други думи, те са изчезващ вид. Делфините изскачат на бреговете. Те сами си създават болести. Това е техният отказ да живеят на тази Земя. Чувстват, че не могат да осъществят целта, за която са се родили. Затова те си тръгват. Тяхната смърт не е самоубийство, понеже те не са изплашени. Те се чувстват изтощени.

      Раждат се делфини – душата на делфините се проявява във физическото измерение, за да внесе любов, живот и съзидателност в океаните. Те се явяват, за да създадат мост от радост, любов и разум между водното и човешкото царство. Но все пак не успяват да го сторят. Ние подхождаме към душата на делфините с жестокост.


      Ако желаете да утешите душата на делфините, представете си, че енергията ви плува в дълбоки, чисти, топли и ласкави води. Когато усетите как навлизате във водното царство, отпуснете се и започнете да излъчвате мисли към тези същества, които заедно с нас населяват планетарния ни дом. Представете си как им изпращате любов, докато те вървят по своя еволюционен път, докато напускат земното училище. Усетете как скърбите заедно с тях, но знаете, че и те като вас са безсмъртни. Изпратете им тези мисли. Нека те разберат, че не си тръгват, неразбрани от хората. Нека чуят думите ви. "Аз ви разбирам."
      Можете ли да го сторите?
      Това ще осмисли скръбното им пътуване.



      Гари Зукав, "Мястото на душата"
      Copyright © 2015 Mona Vendor. Всички права запазени.
    • Mona написа:

      Ще се радвам, ако някой ми посочи поне една причина човекът да съществува на тази планета.
      Винаги съм се учудвала на човешката нужда от Хамлетови причини - причини да живее, причини да умира, причини да обича или не...

      Самата дума съществува съдържа смисъла.
      Съ-ще-ствува.

      На тази планета, където човекът е само едно следствие, причината винаги също е само една...
      Fiat Lux!
    • Какъв е смисълът ...

      Хората имат навикът да програмират голяма част от живота си и да следват някакъв план. Често обаче може да се чуе фразата, че Господ се смее на хорските планове.

      Вие правите ли си планове? Разграфявате ли всяка част от ежедневието си и не се ли питате дали някъде там между ранното ставане и тичане да хванем в определен час, определен трамвай, в който винаги срещаме определени хора не сме изгубили и смисъла?

      Сметка след сметка разпределяме парите си, докато не се превърнем в Акакий Акакиевич, от "Шинел" на Гогол. Ежедневието все повече и повече почва да се върти около това да се съревноваваме с другите и да мерим придобивките си. Да живеем в консуматорски свят, където реално нямаме нужда от нищо, но искаме всичко.

      Все по-често не намираме смисъл да общуваме с хора, които не биха ни донесли никаква "полза", а сме склонни да слушаме едни и същи истории, които се въртят като развалена грамофонна плоча, защото евентуално бихме могли да изкопчим нещо.

      Чувам единствено тишината на егоизъма, и каканиженето на безсмислени думи, в които се опитваме да стигнем до някого, но някъде нещо по жицата безвъзвратно се губи. Губи се искреността, нещо, което някога намирахме лесно, защото не ни беше страх от полета надолу, от това да превръзваме раните си.

      Оправданията са, че вече сме стари. Не! Просто сме страхливи. Защото нямаме време за губене, времето е пари, а парите са време.

      Та стигам до извод... че смисълът на живота за много хора е само материален.
      Не ни се слушат вече истории...

      Всеки ден се уча да бъда неграмотна по твоята азбука.